ИЗКУСТВОТО НА ТВОРЧЕСКОТО ЧЕТЕНЕ


      Името на Джеймс Джойс се споменава на един дъх с това на Марсел Пруст и на Франц Кафка. Наричат ги "тримата влъхви" на модерната литература. Всеки от тях е изградил своя художествена вселена, достъпът до която е СЯКАШ само за избраници. Сто и тридесет години след рождението на Джойс произведенията му са спечелили всеобщо признание, книгите му се издават в множество преводи, получили са ореола на "свещени четива".

      И все пак Джойс е сред авторите, които повече се обсъждат, отколкото четат. Защото неговата необятна култура, езиковата му ерудиция, владеенето до съвършенство на литературните похвати, многото пластове на повествованието стъписват - като всичко голямо, сериозно, гениално, създадено за вечността. Стефан Цвайг предава изживяването си от досега със словото на Джойс: "Човек възкликва очарован, беснее от ожесточение, уморява се и отново се усеща разбуден като от камшик, накрая му се завива свят, сякаш десет часа се е въртял на карусел или е слушал без прекъсване музика - онази ослепителна, изящна като от флейта, после отново грубо тимпанна и джазово буйна, но винаги съзнателно модернистична словесна музика на Джеймс Джойс, която се отдава на една от най-изтънчените оргии на словото, каквито някога са били предприемани на който и да било език."

      "Портрет на художника като млад" е роман, отправен към (млади) читатели, които търсят "истината за своето съществуване", защото тук ще видят едно самоизграждане (или саморазрушаване) на личността - във всеки случай едно СЕБЕПОСТИГАНЕ, което може да послужи като мярка за собствените криволици под слънцето. Но и нещо повече: докосването до Джойс неминуемо те прави съпричастен към онова "незнайно изкуство" на ТВОРЧЕСКОТО ЧЕТЕНЕ, което превръща читателя в съавтор, в тълкувател, в друг вид художник.

      От "портрета" на Джойс наднича лице на фанатик, бледо и страдащо - по думите на Цвайг, - на човек с тих, но съвсем не мек глас, с трагични очи, иронично спасяващи се зад шлифованото стъкло на очилата. Един разяден от терзание човек, но твърд като желязо, упорит и жилав... С него, с "този ирландец", се сравнява сам Томас Ман, изричайки ревниво: "По отношение на стила признавам всъщност вече само пародията. В това съм близък с Джойс..." Наричат го "Омир на двадесетия век" не само заради напредващата му слепота, но преди всичко заради гигантския му модерен епос "Улис" ("Одисей"), където той побира целия видим и невидим "инвентар" на съвременния живот...

      Страниците на Джойс никога не са студени при допир: те са човешки страшни.




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop