ХАРАКТЕРЪТ - НАША СЪДБА


      Наред с всичко друго творбата на древния характерописец притежава едно важно качество: и на български тя звучи СМЕШНО. Знаем чужди академични преводи на "Характери", които вероятно могат да се похвалят с голямата си точност и ерудирано тълкуване на текста, но които са мъртви по отношение на хумора. Остроумието на създадената преди 2300 години книжка е пренесено през вековете в българския текст непокътнато.

      Удоволствието от познанието - ето с какво те дарява Теофраст, когато четеш неговите характерологични скици. Макар днес да разбираме под думата "характер" повече "личност" (времената се менят), тридесетте образа в книгата напомнят - не по своя външен вид, а по душевната си нагласа - наши съвременници. Ласкатели, празнодумци, сплетници, заплеси, черногледци, досадници, скъперници, страхливци, користолюбци - нима няма да ги откриеш и край себе си! Само облеклото е друго, фризурата е по днешна мода, непосредствеността е понамаляла през столетията, но жестовете, погледите, усмивките, интонациите в гласа са същите! Сякаш наистина характерът - по думите на Томас Ман - е някаква митична роля, която човек в своето наивно заслепение играе, без да съзнава, че върви по вече дълбоки, отъпкани следи. А нашето достойнство и увереност в играта сякаш се дължат на факта, че нещо извън времето се изявява чрез нас и става настояще - "това е митично достойнство, на каквото има право и най-жалкият и недостоен характер".

      Малката книга на Теофраст напомня, че "характерът на човека е негова съдба", че - щем не щем - трябва да играем ролята, която ни отрежда душевното ни устройство, и сме длъжни да я изиграем добре. Както вещаят стиховете на Карл Сандбърг:

                                                    Това лице,
                                                    това лице, което носиш,
                                                    не е избирано от теб, нали?
                                                    Вземи го, виж там с него нещо да направиш...

      Колко неочаквано съвременен може да бъде един грък, ученик на Аристотел!




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop