ПЕСНИ ОТ ДЕТСТВОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО


      Акадската поема за шумерския герой Гилгамеш, създадена преди близо 4000 години, е останала жива в човешкото съзнание и е повлияла върху литературите на много народи.

      В книгата си "Когато слънцето беше бог" полският културолог Зенон Косидовски разказва какво раздвижване на духовете е предизвикала находката на скромния гравьор Джордж Смит, който през седемдесетте години на XIX век разчел плочките с клинообразно писмо от библиотеката на Ашурбанипал, струпани в подземията на Британския музей. Тогава бил открит и най-древният разказ за световния потоп, установило се, че историята на библейския Ной е народна легенда, която евреите са взели от шумерите. Днес се приема, че в бурния живот на Гилгамеш и на приятеля му Енкиду са въплътени мечтите и надеждите на редица човешки поколения, техните стремежи да превъзмогнат природната стихия, безпокойствата им по пътя от варварството към цивилизацията.

      Поезията на древния Изток очертава и първите "вечни" мотиви в световната литература: утринната песен на влюбените, които след нощ на прегръдки и наслади молят птиците да почакат с известяването на новия ден, злите сили, разделящи отдадените, техните любовни игри - всичко това векове по-късно ще прозвучи у лириците на Гърция и Рим, ще бъде подхванато в албите на трубадурите и минезингерите, ще вдъхнови поетите на Възраждането. Обаянието на тази лирика - еротична в най-радостния, в най-чистокръвния смисъл - не е помръкнало и до днес, то отново завладява с неочаквана мощ.

      Съвременният превод на библейските "Книга на Йов", "Еклисиаст", "Песен на песните" ти дава възможност отново да усетиш аромата на архаичното слово и за сетен път да промислиш неотменимото влияние на Писанието върху културното съзнание на европееца, а това ще рече - върху нашето съзнание. Старият Изток, тъй близък ни географски и тъй далечен във времето, несправедливо засенчван от величието на класическата древност, отново изниква пред духовния ти взор, замайва те с ведростта и жизнелюбието си.

      Връщаш се към приказните песни за света, изпети в детството на човечеството.




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop