ОТВЪД ПРАГА НА СЛОВОТО


      Наричат го един от ранните предвестници на "това, което се носи из въздуха", величаят го като "най-своеобразното явление в съвременната френска поезия", Ален Боске е удивен от неудържимата му склонност към изключителното - "изключителното, което изяснява останалото, дори с риска да го промени", а Пиер Сегерс смята, че творчеството му "достига границите на езика и на разума"...

      Това е Анри Мишо - синът на валонски търговец на шапки, изучавал медицина, но зарязал науките, за да стане на двадесет и една години моряк... Пътувания из Азия и Южна Америка, после - Париж. Там белгиецът Мишо се сближава с немския художник, скулптор и поет Макс Ернст, който тъкмо е сътворил първата сюрреалистична картина; дружи с швейцарския график и писател от кръга "Синият ездач" Паул Клее - той вече е публикувал трактата си "Върху модерната живопис"; общува и с италианския живописец-метафизик Джорджо де Кирико. Самият Мишо рисува и пише музика. Книгите му минават незабелязано за публиката, докато в 1941 година не го "открива" Андре Жид. За свой учител Мишо признава преди всичко Лотреамон - любимата му книга на младини е "Песните на Малдорор"...

      И така: навлизаме в един яростен свят, извисен от страдание и разведрен от "черен хумор", но винаги прояснен от неистовия копнеж по красота и хармония отвъд традиционните представи, отвъд спъващия праг на словото.

      Като своя немски събрат Готфрид Бен, бард на същото междувоенно поколение, Анри Мишо естетизира грозотата и с това й придава неочаквани метафизични измерения. В сянката на думите му трепти силуетът на истината. И то каква истина! Под стегнатото от наложена безучастност лице, под маската на безочливост и грубост се блъскат нежност и състрадание, усещаш досега до живото човешко сърце - едновременно хирургически жесток и любовно освобождаващ...




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop