ЖИВОТ НАСЪН


      Някои умеят да живеят, а други - да сънуват. За Волфганг Бехлер животът е сън, а сънят - истински живот, по-действителен от действителността поради своята яркост.

      Поетът Бехлер - а той е най-напред поет - е имал чудната идея десетилетия наред да записва сънищата си и да събере по-интересните от тях в книга. Странното е, че тази книга се чете с увлечение като най-добра проза - в нея присъстват пак "нещата от живота", но вече освободени от техните причинно-следствени връзки, от досадните закономерности, властващи в "царството на необходимостта". Оказва се, че сънищата са поезията на нашето съществуване върху тази земя и е жалко, че им обръщаме толкова малко внимание.

      Вероятно най-добрите от нас си водят дневник (аз съм се опитвал много пъти, но съм се отказвал), но колцина са онези, които си водят "нощник"? Та нима "събитията на деня" - объркани, хаотични, лишени от смисъл и заредени с отрицателно емоционално напрежение - са по-важни от "събитията на нощта", от интимните съновидения, в които сме по-истински, по-цялостни и сякаш по-човечни? Не ми се искаше да споменавам Фройд, но очевидно се налага - според виенския психиатър от материята на сънищата и мечтите (на немски това е една дума - Traum) са изтъкани и художествените произведения. Така че всичка ставаме поети, но...насън.

      "Насън"- така е озаглавил и книгата си Волфганг Бехлер, в която намираме неговите "избрани сънища". Всъщност Бехлер, с когото съм седял дълго на чаша и приказка, е "стара нощна птица" и неосветената част от денонощието (и от живота) е негова стихия, сред която изгражда цялото си творчество. Нощната проза на Волфганг Бехлер е нежна и деликатна, в нея няма брутални движения, няма груби пориви и неутолими желания. В сънищата на поета има доброжелателство, доверие, човешко съучастие и... мъничко страх. Досегът с другите утолява копнежа по взаимност, но той е и заплашителен. (Няма нищо по-ужасно от това да се събудиш посред нощ с усещането, че до леглото ти стои ЧОВЕК!) Но насън се извършва и чудото да летиш и да си напълно щастлив. В едно свое стихотворение Бехлер казва:

                                                            Насън срещите са по-лесни.
                                                            Вратите се отварят без натиск:
                                                            в стената, във въздуха,
                                                            а лицата са
                                                            свободни от недоумение и сдържаност.
                                                            Крачиш през щастието
                                                            като през топъл дъжд...

      Бехлер е записвал сънищата си пестеливо и трезво, без да ги интерпретира - те съдържат нещо "издайническо" за сънуващия, но и за читателя. Защото в съновиденията на Бехлер "става дума" и за войната и следвоенното време, за пленничество и революция; в тях се появяват лицата на хора, вплели съдбата си в новата история на Германия - Гюнтер Грас, Готфрид Бен, Ернст Блох, Ингеборг Бахман, Петер Хухел. Изникват образите на бащата и майката, на жени и деца, но преди всичко основната грижа и радост си остава ЛИТЕРАТУРАТА.

      Творбите на Бехлер са провокация за склонния към самонаблюдения читател - човек се усеща изведнъж "разкрит", но не като престъпник, а като дете, което играе на жумичка и трябва да излезе от скривалището са. А в този акт на саморазкриване - защото кой, ако не ние самите се намираме - има необикновено очарование. По-важното, разбира се, е придобитото от страниците на Бехлер умение да се вглеждаш в несъзнателните проявления на живота си - така разбираш нещо за себе си, а и за света, нещо твърде съкровено и истинско, за да го споделяш гласно.

      Словото на поета е ОТКРОВЕНИЕ, което разбужда други откровения.




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop