ИСТИНАТА ПРЕД КРАСОТАТА


      Някога Пушкин изхвърлил от своя "Борис Годунов" сцената, в която Марина се чуди какво украшение да си сложи преди решителната среща със самозванеца. Може би "любимия елмазен мой венец"? Защото, говорят хората, щом само някой я зърне с него, готов е да се влюби... Ала не, силна е не външната красота, а неподправената истина. И Валентин Катаев заключава: "Геният трябва да се ограничава, а най-важното, да умее да избира. Изборът - това е душата на поезията." И слага отхвърления елмазен венец за заглавие на книгата си.

      Пазя вълнението от "Светия кладенец" и "Тревата на забравата", които пак "Новый мир" публикува за пръв път преди четири десетилетия. Още помня и онази необикновена повест "Малката желязна врата в стената", с която започна "новата проза" на писателя. Създавана бавно в подгорието край Переделкино, повече есеистика отколкото белетристика, тази проза сякаш бе несвършващ отломък от нещо много по-голямо, извеждащо извън времето - и в двете му посоки: към миналото и към бъдещето.

      От същата художествена сплав, от "космическо вещество", е отлят и "Елмазеният венец". И тук странността на изказа, преплитането на времената и събитията подтикват към мисловен труд, към читателско съпричастие при срещите с безсмъртните духовни спътници Маяковски, Хлебников, Пастернак, Бабел, Илф и Петров... И тук диренето на вярност, не към случката и факта, а към същината и цялото, става за сметка на безкрилата красивост.

      Някога в "Светия кладенец" Катаев отричаше една мисъл на Курбе: "Онова, което не виждаме, несъществуващото и абстрактното, не спада към сферата на живописта." Според него ТО спада към "областта на новата - четвърта - сигнална система, която идва да смени остарялата". А опровергавайки пък Мороа, добавя: "Фалит претърпява оня, който живее само в единия от двата свята - действителния и въображаемия; той се ограбва, защото се лишава от красотата и мъдростта на живота... Само сливането на тези две стихии може да създаде действително прекрасно изкуство. Може би тъкмо в това е същността на МОВИЗМА." Ето я "страшната дума", смутила критическото благомислие!

      Френското "mauvais" означава "лошо, неталантливо, бездарно", но и "хапливо, вироглаво". Тъкмо с това свое "лошо писане" Катаев поведе школа от млади последователи. Устремени към пълнокръвна, дишаща проза, която "не превръща живите хора в паметници", те, заедно с учителя си, заявиха: "Вы старайтесь как лучше, а мы будем как хуже!"




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop