НИКОЙ НЕ МЕ ПИТА


      "В ранната утрин на новата година, когато нежната пролетна омара бе обгърнала небето като воал, придворните дами излязоха навън, за да посрещнат утрото." Тъй започва прекрасната повест за живота и страданията на грешната Ниджо, любимка на японския император Гофукакаса. Годините й, прекарани в двореца, и после другите, "годините на странстване", са описани с непостижимо източно изящество. Всичко тук е красиво и възвишено, дори когато поразява с жестокостта си. Защото любимката си има любим, а това не остава безнаказано. Рожбата на страстта й трябва да отрасне далеч от нея, непознала истинска родителска ласка. Едничката надежда на майката е, че някой ден дъщеря й ще поеме нейния път, ще отиде в двореца, а там може и да стане императрица. Така придворната дама, тайна майка и още по-тайна писателка, възкликва: "Негово Величество не подозираше нищо за душевните ми страдания и бе убеден, че съм му вярна. При тези мисли ме обхващаше ужас."

      Нейната изповед "Нечакана повест" предлага не само психология и точно обрисуване на твърде странни за нас нрави и обичаи. Тук намираме картините на едно изумително пътешествие. Само тридесет и една годишна, прогонена от двореца, Ниджо приема монашески сан и тръгва да броди из страната. Това става не днес, а при условията на късния XIII век, когато се е вървяло само пеша...

      Тази разтърсваща повест държи в напрежение от първата до последната страница. Интересът расте и поради друго едно обстоятелство: създадена преди седем столетия, творбата е открита едва през 1940 година. Литературната сензация се допълва от факта, че дословното значение на заглавието гласи "Никой не ме пита, но трябва да говоря" - а това е добър девиз.




© Венцеслав Константинов, 2010

| top | home | e-mail |

Created: 21.03.2010
 WEB Design © DarlSoft Workshop