АРТУР ШНИЦЛЕР: ВИЕНА КАТО СЪДБА

Венцеслав Константинов


      Австрия - тази средищна страна в географско, но и в културно-политическо отношение - е представлявала открай време духовно пространство, където са се напластявали разнообразни и противоречиви художествени влияния, артистични идеи и социални възгледи.

      В това духовно поднебие се разгръща творчеството на Артур Шницлер. Той се ражда във Виена през 1862 година, в семейството на прочут лекар-ларинголог. Сам писателят става лекар и дълго упражнява тази професия, създава си дори известност. В книгата си "Спасеният език", когато си спомня за годините, прекарани в стария Русчук от началото на века, Елиас Канети отбелязва: "Често се говореше за роднини, които заминават за Виена, за да се съветват с прочути лекари. Имената на големите специалисти в ония години бяха първите знаменитости, за които чувах като дете. Когато по-късно дойдох във Виена, бях учуден, че всички тези имена - Лоренц, Шлезингер, Шницлер - действително съществуваха." Този знаменит д-р Шницлер е писателят Артур Шницлер, който практикува като психиатър.


      Между медицина и литература

      Раздвоението между медицината и литературата - подобно на съвременника му Антон Чехов - ще го съпровожда през целия му живот. Наред с Хуго фон Хофманстал и Стефан Цвайг, Артур Шницлер спада към онези австрийски писатели от края на отминаващото XIX-то столетие и началото на новото, които пресъздават в творбите си залеза на една епоха, наречена Fin-de-siecle. Като психиатър по професия Шницлер развива силно чувство за екстремните състояния на човешката душа. Неговият психологизъм е необикновено изострен от медицинските му познания, от школувания поглед на лекаря-диагностик.


      Виенски сецесион

      Шницлер членува в прочутия литературен кръг "Млада Виена", където се създава новият австрийски неоромантичен художествен стил "Виенски сецесион". Това е времето, когато възниква така важното за развитието на романа понятие "амбивалентност" - то определя типа на човек с раздвоено съзнание, който с разума се стреми към едно, а несъзнателно жадува за друго. И това "друго" е преди всичко любовта. За школата "Млада Виена" любовта представлява висшата степен на междучовешката хармония. Ала тя винаги е съпроводена от своята вечно враждебна спътница - смъртта. У Артур Шницлер има една малка притча, която най-добре предава това умонастроение. "Как да се явя пред човека - запитала Безкрайността Бога, - та да не се вкамени той от страх?" Тогава Бог я обгърнал със синевата на небето. "А пък аз - попитала Вечността, - как да се разкрия пред човека, та да не се помрачи разсъдъкът му от ужас?" Тогава Бог казал: "Ще подаря на човека миг, в който той ще те усети." И създал Любовта.


      Метафизика на еротиката

      Артур Шницлер пренася метафизичните и екзистенциални проблеми в сферата на Еротиката. Героите му са елегантни и капризни представители на висшите среди във виенското общество, хора, преситени и уморени, тласкани от внезапни и неотвратими пориви. Но те се предават на любовта, без да могат да й се отдадат напълно. Единствено женските образи на писателя - а това са преди всичко обикновените девойки от виенските предградия, прочутите "сладки виенски момичета" - единствено те обичат с непокварено, необременено от познание естествено чувство.

      Шницлер се интересува от скритите душевни движения у тези хора и с медицинска прецизност описва нюансите на човешките емоции, тайните еротични желания, многопосочните проявления на волята. В пиесите си писателят изгражда изящни, духовити, пропити от ирония диалози, които се възприемат с особено напрежение, защото в контраст с тяхната изтънченост се разкрива дълбока и съдбовна проблематика. Цялото му творчество е пронизано от меланхолия, но и от социално съчувствие, от копнеж по красив и стилен живот, но и от ведър, освобождаващ хумор.


      Грация и дълбочина

      Повечето произведения на Шницлер са посветени на Виена и виенчани. Нещо повече: градът присъства осезаемо като главно действащо лице с точната си топография. По повод шестдесетия рожден ден на Шницлер сънародникът му Стефан Цвайг отбелязва, че Виена - това е "неговият град". И добавя: "Този свят наистина би бил завинаги изгубен, ако един човек - Артур Шницлер - не го беше запазил за нас във всичките му форми и образи, с неговия дух и чувство... Всичко, което е било Виена на границата между двете столетия, всичко, което е било Австрия до рухването на империята, един ден ще може да бъде разбрано правилно само чрез Артур Шницлер, ще бъде назовано на неговото име... И ще дойде ново поколение, което ще поеме нашата любов, нашето преклонение пред този при цялата си лекота така сериозен и при цялата си грациозност така дълбок творец."


      Слава и забрава

      Публикувал първите си творби на двадесет и четири годишна възраст, десетилетие по-късно Шницлер е вече световноизвестен писател. Сам облъхнат от художествената вселена на Флобер, на Мопасан и на Анатол Франс, Шницлер оказва значително влияние върху съвременната му френска, руска и американска литература. Подир смъртта му обаче, след почти седемдесетгодишен изпълнен с признание и слава живот, той бива сякаш забравен. Причината е в настъпващия националсоциализъм не само в Германия, но и в Австрия. Виена вече не е обиталище на артистичния дух.

      Артур Шницлер заема трайно място и в съзнанието на българския читател от първата третина на XX век. Още през 1904 година у нас е публикувана пиесата му "Дамата с камата" и с нея се открива голямата поредица от Шницлерови творби. Само драмата "Хоровод" претърпява пет издания. Много точно немецът Хайнрих Ман казва за своя австрийски събрат по перо: "Шницлер - това е ликуване, сдържано, нежно и съчувствено съпреживяване на нашите земни радости, на красотата на мимолетните ни дни, на нашето щастие..." А Герхарт Хауптман добавя: "Усетът за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер означава, че дириш културата."




© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 14.05.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop