БЕРТОЛТ БРЕХТ: ИРОНИЧНОТО ОТКРОВЕНИЕ

Венцеслав Константинов


      Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му като майстор на притчовия роман и иносказателния разказ.

      Този разностранен талант, изявил се и като композитор, певец, кабаретен артист, режисьор, теоретик на театъра и политик, е оставил само една завършена голяма белетристична творба, но тя го нарежда сред най-значителните прозаици на неговото време. Това е социално-критическият "Просяшки роман" - първото произведение на Брехт, създадено в емиграция. Защото като мнозина други немски творци той е принуден да напусне родината си, когато пламъците на Райхстага осветяват най-дългата нощ в историята на Германия. В тези трагични дни Бертолт Брехт написва прочутата си програмна статия "Пет трудности при писането на истината". В нея обяснява как истината може да се превърне в силно оръжие в борбата срещу лъжата и невежеството, стига да се използва умело и прикрито. В нацистка Германия тази статия се разпространява нелегално под замаскираното заглавие "Практически самоучител при оказване на първа помощ".


      Корупцията

      Подобен "практически самоучител", но по политическа икономия, е "Просяшки роман". Под формата на художествено произведение тук е замаскирана истината за обществените отношения при капитализма, както ги е видял писателят. Тази силно провокационна творба пародира класическия немски образователен роман, като изобразява "развитието и израстването" на един уличен гангстер до солиден стопански ръководител. С помощта на притчата Брехт разкрива механизма на една обществена система, при която разликата между търговската сделка и престъплението е само в метода, ала не и в същността. Неговият преуспяващ герой бързо схваща, че класическата кражба е вече нещо остаряло. Защото: "Какво е шперцът в сравнение с една акция? Какво е обирът на една банка в сравнение с учредяването на банка? Какво е убийството на един човек в сравнение с назначаването му на служба?" В романа си Брехт подлага на анализ сложната сплав от война, сделки, престъпност и сексуалност, обосновава взаимното проникване между едрия бизнес и криминалността, корупцията сред полицията и политическата върхушка.


      Гангстери и гешефтари

      Сюжетът на "Просяшки роман" е условно исторически - действието се развива в Англия от началото на XX век по времето на Бурската война. Някогашният дребен крадец Маккийт, известен сред простолюдието повече с прозвището Маки Ножа, сега е организатор на система от евтини магазини, търгуващи с крадена стока. Посредством своята банда той успява да си създаде икономическа среда, която го улеснява в официалните му, "порядъчни" гешефти. Но за да разшири дейността си, Маккийт се нуждае от по-голям капитал, който Националната депозитна банка е готова да му заеме, ако той притежава най-малкото сериозна кантора в търговската част на Лондон.

      Чрез банката новоизпеченият бизнесмен попада по дирите на мистър Джонатан Пийчъм, собственик на фирмата "Приятел на просяците", който пък върти далавера с милосърдието на хората към бездомниците и скитниците. Той снабдява своите "служители" с просяшки реквизит, така че "най-окаяните между окаяните да придобият онзи външен вид, който да затрогва непрекъснато вкаменяващите се души". Пийчъм е организирал и контролира цялата улична просия в британската столица и справедливо си е заслужил името "крал на просяците". Когато обаче решава да основе "Дружество за експлоатация на транспортни кораби", предназначени за Бурската война, на пътя му се изпречва добилият вече влияние мистър Маккийт.

      Търговецът-гангстер е силно привлечен от дъщерята на Пийчъм, направо е влюбен, защото "малко неща у една девойка могат да възбудят чувствено един мъж така, както материалното й състояние". Маккийт набързо, без знанието на родителите й, се оженва за малката Поли, наречена Прасковата. Сред гостите на сватбата са банкови директори, членове на бандата, бизнес-партньори и не на последно място най-добрият приятел на младоженеца, полицейският инспектор Фред Браун от Скотланд Ярд, който срещу дял от плячката закриля Мак от посегателствата на закона.

      Така започва безпощадната битка между зет и тъст, между двете хищни акули от лондонското Сити. Макар да се озовава в затвора за следствени, Маккийт безпрепятствено ръководи оттам борбата срещу своите врагове. Той не е свикнал да подбира средствата, но все повече си служи с методите на съвременната конкурентна борба, защото е прозрял, че "грубото насилие е изиграло ролята си, вече не изпращаш убийци, щом може да се изпратиш съдебни изпълнители". Резултатите не закъсняват - на гангстера Маккийт се удава от своята затворническа килия да се издигне до ръководител на малка, но солидна банка, да извърши това наглед необикновено, ала според Брехт напълно закономерно преображение.


      Сократовското начало

      В едно свое есе Лион Фойхтвангер изрича следните знаменателни думи за Брехт: "Този изключително надарен поет пръскаше във всичко, което създаваше, зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат за истински живот едва след време... Брехт в никакъв случай не се смяташе за ''наставник на нацията''. Той имаше съзнанието, че сам ''нищо не знае'' и бе готов да се учи от другите. Но искаше да подбужда, искаше да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това ''сократовско начало'' преминава през цялото му писателско дело. Затова произведенията му не оставят читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова и нова сила... И ако съвременниците само предполагат значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му."

      Така и "Просяшки роман", това мрачно-иронично белетристично откровение на един поет, се озарява от надеждата за по-смислен живот, в който да взима участие и обикновеният човек от улицата.


      Иносказанието

      Разкази Брехт е писал през целия си живот и макар да не са много на брой, те носят всички характерни черти на неговия талант, открояват се с неповторимия си индивидуален стил и своеобразен подход към сюжетния материал - представянето му като иносказание. Във всеки Брехтов разказ е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които се откриват в драматургията и лириката му.

      Брехт не е интуитивно дарование. Цялото му творческо дело почива върху здрав рационализъм, подхранен от мощния дух на Хегеловата диалектика. Брехт, който не признава вдъхновението, създава всичко със сериозността на учен-социолог и упорството на строителен работник. Тук може да се намерят корените на удивителната му универсалност, дала плодове едва ли не във всички области на творчеството.


      Календарната мъдрост

      По-голямата част от разказите си Брехт събира в книгата "Календарни мъдрости". Този сборник отвежда към един полузабравен литературен жанр, изникнал от немските народни предания, битови анекдоти и шванки. Популярният в Германия през седемнайсети и осемнайсети век "народен календар" е запознавал читателите си с паметни исторически събития, включвал е епизоди от селския и занаятчийския живот, често сатирично заострени и с недвусмислено изразена поука. Тази кратка литературна форма е била използвана за просветителски цели, за внушаване на морални норми и предаване на общополезни знания. В художествено отношение този "жанр" достига своя връх в "календарните мъдрости" на Йохан Петер Хебел, събрани под надслов "Малка съкровищница на рейнския домашен приятел".

      Век и половина след Хебел Бертолт Брехт съживява "календарната мъдрост". В привидната нехудожественост и дидактическа сухота на жанра той открива богати възможности да поднесе на съвременния читател своите поуки, и то по начин, който да доставя не само познание, но и удоволствие. За разлика от "календарната мъдрост" на отколешните времена Брехт не се ограничава с моралистичната поанта, а се заема да разкрие социалната сърцевина на явленията, да покаже лостовете и механизмите на човешкото поведение, да извади на показ двигателите на Историята.


      Историята като съвременност

      Бертолт Брехт проявява особено предпочитание към "историческите" теми. Чрез привидната историчност той са приближава най-плътно до проблемите на съвремието. В драмата му "Животът на Галилей" съдбата и нравствената отговорност на ренесансовия учен става проекция на съдбата и нравствената отговорност на физиците от наши дни. Така и в новелата "Цезар и неговият легионер" възходът и падението на Гай Юлий Цезар е проекция на възхода и падението на един съвременен диктатор. За да съхрани историческата истина, Брехт охотно жертва фактологическата. Тъй неговият Цезар живее в един свят на банки и акции, търговията и икономиката на империята му се ръководят от могъщо Сити, а покушението срещу него от 44 година пр.н.е. кореспондира с покушението срещу Хитлер от 20 юли 1944 година. За да засили историческия паралел, Брехт посочва годината на Цезаровата гибел като година от "нашата ера". Чрез тази привидна отдалеченост по време Брехт налага на читателя си една съзнателна и желана "хладност" спрямо съвременната действителност. Така писателят постига своя театрален "ефект на отчуждаването" и в прозата. А читателят намира поле за собствена критическа изява, открива за себе си една "по-разумна" форма на емоциите - интелектуалната наслада от познанието.

      Използването на исторически или митологически подтекст за създаване на неочаквани взаимовръзки между минало и настояще не е нещо ново в модерната литература. Но докато писатели като Джеймс Джойс извършват чрез този похват "дегероизиране" на традиционния герой, като го принизяват до едно негероично съвременно битие, Брехт - както подхожда на един диалектик - върши същото и обратното едновременно. Вместо да разказва за съвременни събития в митологически подтекст, той предпочита да представя исторически събития, но със съвременен подтекст. Това му дава възможност да "освети" историята от нова гледна точка - в тази светлина "голямото", както е познато от христоматиите, започва да изглежда нищожно, а на преден план излизат същинските творци на човешката история. С това Брехт върши в едно и също време разрушителна и съзидателна работа - дегероизира традиционния герой на историята (а оттам и на литературата) и издига в герой традиционния антигерой: малкия човек.

      Брехт се превръща в "ревизор на историята". Ако Цезар от драмата на Шекспир е изобразен като трагичен герой, недопускащ измяна сред приближените си, то Цезар на Брехт е объркан, самотен и измъчен от съмнения човек, покорен роб на случая, отиващ доброволно и безропотно на заколение. Цезаровата "трагедия" е за Брехт нищо в сравнение с истинската житейска трагедия на цезаровия легионер - войника от низините, който изнася бремето на пораженията и никога не вкусва сладостта от победите.


      Добрите и лошите

      Друга значима тема за Бертолт Брехт - вече не в социален, а в нравствен план - е отношението "добър човек - лош човек". И тук писателят подлага на преоценка традиционните норми и стойности. "Добър" е за него не мислещият добро, а вършещият добро. Подобно на "добрия човек от Сечуан" ренесансовият философ Франсис Бейкън у Брехт разкрива своята "добра" същност, когато започва да служи с познанията си на хората. С научните си експерименти той увеличава човешката власт над природата и тъй в последна сметка създаденото от него общополезно "добро" превишава стореното от него "зло".

      В съдебните процеси Брехт е съзирал естествена форма за излагането на идейни сблъсъци. Затова и в новелата си "Аугсбургският тебеширен кръг" той предоставя на съд спора на две майки за дете. И тук Брехт преосмисля и обогатява традиционния сюжет. За разлика от древния Соломон "народният съдия" отдава право не на родната, а на грижовната майка, която е за него истинската майка. Като пренася действието в Германия от времето на Тридесетгодишната война, писателят създава една логична линия "мит - минало - настояще", чиято последна брънка се оформя в критичното съзнание на читателя.

      Още през тридесетте години Брехт е замислял да устрои в Берлин театър-паноптикум, в който да се инсценират най-интересните съдебни процеси в световната история. Но тази идея писателят не успява да осъществи - сам той става жертва на редица съдебни процеси. През 1947 година като политически емигрант в Съединените щати Брехт трябва да се яви пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност, откъдето се отскубва невредим благодарение на своето остроумие и находчивост.

      Като основен критерий за оценяване на човешката стойност Брехт определя житейското поведение. Подобно на просветителите от осемнайсета век той е убеден в силата и възможностите на един историко-диалектически разум, който се стреми не само да обясни света, но и да го промени, вярва в онази философска мъдрост, която намира израз в зряла деятелност.




© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 14.05.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop