Венцеслав Константинов

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪЖДА

Афоризми




            ИСТИНА, РАЗУМ, ЧУВСТВА

      Ако вървиш право пред себе си, ще стигнеш до точката, от която си тръгнал.

      Ако не гледаш щастието в лицето, то може да ти обърне гръб.

      Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

      Безкрайните въпроси не очакват отговор.

      В безсмислицата всеки открива свой смисъл.

      В некролозите хвалят голямото сърце, никога големия ум на покойния.

      Важно е да знаеш не само какво искаш, но и какво не искаш.

      Ведростта избликва отвъд радостта и тъгата.

      Великите идеи се раждат в малките часове...

      Взирането в чужди грешки привиква ума към задоволство.

      Виждаш, ако знаеш - знаеш, ако виждаш.

      Всяка девствена лъжа има своя меден месец.

      Всяка дума носи своя хубав и своя лош смисъл.

      Всяко съвършено нещо е скучно.

      Възхваляват Разума - в негово отсъствие.

      Гласът на Разума и гласът на Страха са съзвучни.

      Да се самозабравиш е по-лесно, отколкото да си спомниш кой си.

      Да се съмняваш в съмнението - това избавя ли те от него?

      Действието предхожда мисленето...

      За утрешния ден днешният е вчерашен.

      Зад всяка измислица прозира непозната истина.

      Започнеш ли да обясняваш едно нещо, то се превръща в друго нещо.

      Знанието - тъмнина сред по-дълбока тъмнина...

      Знанието е общо, познанието - лично

      Интуитивното познание е истинското знание.

      Истината вече не е това, което беше някога...

      Истината е най-добрата лъжа.

      Истината се състои от факти, размесени произволно.

      Истинските неща са в тебе.

      Който не вижда по-далеч от носа си, изгражда светоглед.

      Който не знае чужди езици, изобилства с чуждици.

      Колкото повече знаеш, толкова повече грешиш.

      Компютърът няма чувство за хумор.

      Красивата лъжа лети по-бързо от грозната истина.

      Кучето не разбира от логика, затова не се смее.

      Логиката е стремеж да се направи светът обозрим.

      Логиката не заменя житейския опит.

      Лъжата е озлочестена истина.

      Лъжата те прави свободен - за кратко.

      Лъжецът е принуден да помни всичките си лъжи.

      Мигновеното прозрение може да е резултат от дългогодишни размишления.

      Мислиш, че си на върха на стълбата, а тя сега започва - в облаците.

      Мислиш, че щастието те е подминало, а то с тихи стъпки вече се отдалечава.

      Мисля, следователно не съществувам.

      Мъртвото може да умъртви живото, живото не може да съживи мъртвото.

      Най-скъпи са неприложимите знания.

      Най-трудно се доказва очевидното.

      Най-често задаван е безответният въпрос: "Защо?".

      Намериха решението, но то бе написано на непознат език.

      Науката е упованието на невежия.

      Не е все едно на какъв език мълчиш.

      Не можеш да научиш нещо, ако не го знаеш предварително.

      Не обичам числата - освен най-малките...

      Недомислието прилича на остроумие.

      Незнанието се увеличава по-бързо от знанието.

      Непознатият път е по-дълъг от познатия.

      Неукият обича да съветва знаещите.

      Нещата, които ни липсват, винаги са възхитителни.

      Носиш в себе си непозната светлина или непознат мрак?

      Някои разбират повече, отколкото разбират.

      Някои хора така се боят от истината, че лъжат в собствена вреда.

      Няма по-голяма загадка от тайния живот на Дъжда!

      Образованието няма да попречи на способния.

      Обратното на щастието не е нещастието, а мъката.

      Обясненията звучат като оправдания.

      "Опознай себе си!" - обява в сайт за запознанства.

      Опроверганото съмнение те измъчва повече от оправданото.

      Остро зрение: да виждаш светли петна по слънцето.

      Откриваш в света толкова чудеса, колкото носиш в себе си.

      По-добре песен без думи, отколкото думи без песен.

      Ползата от знанието е познанието, че няма полза от знанието.

      Предсказанието за края на света се оказа леко преувеличено.

      Пренебрегнат ли го, доброто лесно се превръща в зло.

      Притежанието на много книги подхранва илюзията за начетеност.

      Пукането на късчетата лед в чашата е музиката на световния океан.

      Радостта е котката на Щастието.

      Размаханата опашка съдържа повече смисъл от пороя на думите.

      Само изтърваните мисли са ценни.

      Светлата тъга е по-красива от тъмната радост.

      Свободата на мисълта прави излишна мисълта за свободата.

      Сложното е недовидяно просто.

      Страданието изостря гледеца, но притъпява живеца.

      Страстта да се живее и страстта да се мисли са вдъхновени от една и съща любов.

      Сънят на чудовищата ражда Разума.

      Удоволствие доставя не знанието, а узнаването.

      Честният отговор на повечето въпроси е: "Не зная!"

      Чистото съзерцание осмисля безделието.

      Човешкият глас - какви възторзи, какви страдания...



      ►   ЧОВЕК, ТЯЛО, ДУША 



Венцеслав Константинов, Тайният живот на дъжда. Афоризми
- Издателство "Сиела", София, април 2012



© Венцеслав Константинов, 2012

| top | home | e-mail |

Created: 15.02.2012
 WEB Design © DarlSoft Workshop