Венцеслав Константинов

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪЖДА

Афоризми




            ЧОВЕК, ТЯЛО, ДУША

      Ако знаеш къде да спреш, значи не си дорасъл за Приключението.

      Ако не се боиш от осата, тя ще открие топлината на тялото ти.

      Ако се събудиш с усмивка, денят ти ще бъде усмихнат.

      Ако сънуваш, че сънуваш - кога е истинското събуждане?

      Без самочувствие не можеш да отвориш и бутилка вино.

      Безогледен е или дръзкият, или уплашеният човек.

      Бягството от действителността те отвежда или в приказен свят, или в помийна яма.

      В последна сметка ставаш това, което си.

      Високомерието е бронята на уязвимия.

      Всеопрощаващата усмивка на страхливеца го предпазва от врагове.

      "Всичко е пепел!" - изпъшка изпушената цигара.

      Всяка загуба е спечелена свобода.

      Горчивината и сладостта на живота идват от самочувствието.

      Господарят заприличва на кучето си - обратното не се случва.

      Да се ровиш в миналото е знак, че не очакваш много от бъдещето.

      Докато духът узрява, плътта угнива...

      Домашният любимец никога не разкрива тайните ти.

      Едни остроумия се раждат от душевна волност, други - от душевен смут.

      Жаждата за слава се утолява най-лесно в кръчмата.

      Желанията възникват отвъд представата за добро и зло.

      Железните нерви ръждясват.

      Животът не е сън, но сънят е живот - за развихрените желания.

      За да не се разплачеш, избухваш в смях.

      Зад високо чело може да пъплят низки мисли.

      И недостойният човек има достойнство.

      Изисканата храна не засища глада, а тщеславието.

      Изпуснати нерви, изпуснати думи - тъмната страна на светлата ти личност.

      Има полза от безсънието: премисляш по-дълго грешките си.

      Ироничната усмивка издава душевната умора.

      Колкото по-нависоко се катериш, толкова клоните, на които стъпваш, изтъняват.

      Крушенецът намира спасителен бряг в забравата.

      Кръщават с вода, но причестяват с вино.

      Мнозина се раждат умни, но с годините оглупяват.

      Мръсникът предпочита да го смятат за глупак.

      Мъката отшумява по-бързо, когато знаеш нейната причина.

      Най-дълбоко чувство за хумор има тъжният човек.

      Най-необяснимото чудо: неспособността да се вярва в чудеса.

      Напразно усилие: усилието да живееш без усилие.

      Не ти се говори за нещата, за които непрекъснато мислиш.

      Непретенциозен е или малкият, или големият човек.

      Неувереният завършва думите си със смях.

      Нещастният човек гаси грижите си в безпаметен труд.

      Никой не е доволен от датата на смъртта си.

      Новороденото посреща живота с плач - по-късно идва смехът.

      Някои думи нямат множествено число, например "Аз".

      Няма кой да спре песента на лудия.

      Опасно е да се лети насън - може да се блъснеш в някоя въздушна кула.

      Пеленачето започва живота си в грях - поради незнание.

      Покаянието е спасение за мерзавци.

      Потребността да говориш е по-силна от потребността да кажеш нещо.

      Предимството на недостатъка е, че лесно се забелязва.

      Преимуществата на селския живот може да оцени само гражданинът.

      Пренесен в столицата, селският пес не лае.

      Пътят, по който се изкачваш, е различен от пътя, по който слизаш.

      Радостта може да бъде масова, мъката е лична.

      Разпилените житейски случки още не са биография.

      Рицарят коси тревата с меч.

      Розовите очила те правят черноглед.

      С голям кокал няма да се задавиш.

      Самоубиецът може да избяга от Срама - но Срамът го надживява.

      Свободата се заплаща с неизвестност.

      Смехът е светлата стихия на душата.

      Смешен може да бъде само Човекът.

      Спомените съчиняват личната съдба.

      Старата илюзия, че образованият човек е по-добър...

      Стъкленият поглед прави невидима душевната агония.

      Сънят е материята, от която е съшито знамето на свободата.

      Сънят изчиства душата от сажди.

      Твърдият алкохол размеква...

      Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.

      Търсиш нещо, а намираш друго.

      Тялото бере душа, а душата будува.

      Утринният здрач е времето за първата усмивка.

      Ходиш с изправена глава не от леко сърце, а поради тежестта, която носиш.

      Човекът е ковач на своята съдба, но с голи ръце.

      Човекът се ражда с достойнство, а навсякъде е унизен.

      Чувството, че си напълно буден, може да имаш само насън.

      Чужбината е сладката надежда на неудачника.

      Щастието на спънатия кон е торбата с овес.



      ◄   ИСТИНА, РАЗУМ, ЧУВСТВА 
      ►   ДРУГИТЕ, САМОТА, УДОВОЛСТВИЯ 



Венцеслав Константинов, Тайният живот на дъжда. Афоризми
- Издателство "Сиела", София, април 2012



© Венцеслав Константинов, 2012

| top | home | e-mail |

Created: 15.02.2012
 WEB Design © DarlSoft Workshop