Венцеслав Константинов

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪЖДА

Афоризми




            ИЗКУСТВО, ЛИТЕРАТУРА

      Ако актьорът се препъва при определена реплика, публиката ще дойде да го види отново.

      Ако вкусът ти надхвърля твоите дарби, от тебе става критик.

      Ако една история е истинска, разкажи я като измислица.

      Актьорът играе различни роли, но няма собствена.

      Актьорът изпълва сцената не с думите, а с присъствието си.

      Актьорът обича сцената, но сцената не винаги обича актьора.

      Артистът е радост - за другите.

      Афоризмът е кръстоска между мисъл и смях.

      Афоризмът е малката смърт на поета.

      Афоризмът е най-бързото бягство от себе си.

      Афоризъм, който не те предизвиква към размисъл, не си струва прочитането.

      Афористът си отпочива от голямата литература.

      Бедните момчета стават поети, богатите - литературни критици.

      Бездарната поезия блика от искрени чувства.

      Бележките по белите полета може да са по-интересни от самата книга.

      В добрия портрет виждаш художника.

      В духовното поприще болестта може да е по-висше здраве.

      В мъдрия афоризъм няма поука.

      Великият афоризъм - празно пространство, кънтящо от смисъл.

      Вечна е славата на поетите, които никой не чете...

      Враговете на художника се имат за негови ценители.

      Всеки афоризъм лъже - включително и този.

      Всички пътища водят към Словото - оттам никой не се завръща...

      Всяка човешка съдба е важна - стига да е добре разказана.

      Всяко време ражда своите митове...

      Добрата поезия изтрайва няколко Вечности.

      Добрият афоризъм те сдобрява със света.

      Един афоризъм трябва да е дълбок и изящен.

      Животът е карнавал, изкуството - литургия.

      За да овладееш изкуството на пародията, трябва да стоиш по-далеч от себе си.

      Забравени поети няма - има незапомнени.

      Изящното слово не винаги е изящно.

      Има музиканти, които не пропускат и една нота, но не създават музика.

      Има творци, при които не можеш да зададеш никакъв въпрос.

      Инженерът гледа на поета отвисоко, но тайно желае да се разменят.

      Каква заблуда, че владееш родния си език!

      Книгата не е "прозорец към света", а пролука към душата на писателя.

      Който се къпе в многословие, се дави сред афоризми.

      Колкото повече отсъстваме от писанията си, толкова стават те по-истински.

      Краткият афоризъм може да възбуди дълъг мисловен процес.

      Критикът знае, но не умее - поетът не знае, но умее.

      Късият афоризъм е извлечен от дълъг житейски опит.

      Лавровият венец служи да прикрива плешивината.

      Литературата е сбор от думи, подредени по определен начин.

      Литературата прави от НИЩОТО на всекидневието ВСИЧКОТО на човешкия живот.

      Лъжата на изкуството не оправдава изкуството на лъжата.

      Музиката е отломък от тишината на Небето.

      На когото книгите са родина, животът е чужбина.

      Надяваш се всяка твоя книга да е предпоследна.

      Науката раздробява света, изкуството го събира.

      Некадърникът се интересува от изкуство, колкото да го очерни.

      Непрочетените книги вдъхновяват повече от прочетените.

      Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми.

      Никой не пише мемоари без надеждата за читател.

      Някои книги те омърсяват само като ги погледнеш.

      Облаците имат кратък живот на небето, но вечен в изкуството.

      Пееш не защото си щастлив, а си щастлив, защото пееш.

      Писателят владее словото, мъдрецът - безмълвието.

      Писателят дописва себе си.

      Подробностите в пейзажа го правят неприятно реалистичен.

      Поезията не предлага познание, а убежище.

      Поезията придава звучност на мълчанието.

      Поетите са обичайните заподозрени в гениалност.

      Представям си книжарница, в която може да изгориш книга.

      При джаза не е най-важното КАКВО свириш, а КАК го свириш.

      Призванието на поета е да назовава.

      Пролетният дъжд, ситен и ненаситен, е най-добрият критик на афориста.

      Разликата между мъдреца и писателя е, че писателят пише.

      Самоубиват се поети, не критици.

      Словото постига своя смисъл в бялото поле между знаците.

      Стихоплетството е продължение на глупостта с други средства.

      Суетата е невидимата цензура на твореца.

      Ученият казва повторими неща, поетът - неповторими.



      ◄   КРАСОТА, ГРОЗОТА 
      ►   ВРЕМЕ, ВЪЗРАСТ, БОГ 



Венцеслав Константинов, Тайният живот на дъжда. Афоризми
- Издателство "Сиела", София, април 2012



© Венцеслав Константинов, 2012

| top | home | e-mail |

Created: 15.02.2012
 WEB Design © DarlSoft Workshop