Венцеслав Константинов

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪЖДА

Афоризми




            ВРЕМЕ, ВЪЗРАСТ, БОГ

      Без бъдеще нямаш минало.

      Без очакване на радост бързо остаряваш.

      Безмерна е Божията милост към невярващите.

      Бог е едновременно безкрайно далеч и безкрайно близо - в тебе.

      Бог е създал човека недоправен, за да се стреми той вечно към милостта му.

      Бог не може да бъде "измислен".

      Бог не се нуждае от обожание.

      Бог обича човека като свое недъгаво чедо.

      Бог се открива пред Разума, когато Разумът достигне предела си.

      Бог съдържа Разума, но Разумът не съдържа Бог.

      Бог създал Адам и Ева, Ева родила маймуната, а от маймуната произлязъл човекът...

      Богохулникът е обезверен боготърсач.

      В залеза на живота си изпитваме зависимост от Залеза.

      В изкуството на остаряването влиза и това да не се превръщаш в дядо.

      В конфликта между възрастите печелят винаги по-младите - не по-умните.

      В крилете на ангелите също се въдят кокошинки.

      В народното веселие Бог проверява себе си.

      В старостта има мъдрост, но няма надежда.

      Вдетиненият старец се разделя с живота по-леко.

      Великият Маниту ни държи будни дори когато спим.

      Времето изтича между пръстите на Бог.

      Всяко поглеждане на часовника те приближава към Края.

      Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото.

      Вярват в Бог ниските и високите умове - средните вярват в "себе си".

      Детето иска невъзможното, старецът се отказва и от възможното.

      Децата питат повече, отколкото може да им се отговори.

      Докато си още стар, пий добро уиски.

      Живият младежки порив към истина и красота държи стареца жив.

      Жизнерадостният старец се готви за последния танц.

      За разлика от доброто вино, добрият човек се вкисва с годините.

      Законът е спънка за младия и опора за стария човек.

      Зрелостта започва с познанието за Залеза.

      Идва старостта, а младостта не си отива.

      Има пряк път към Бог - но никой не го знае.

      Искаш ли да се посмееш над себе си, припомни си детските мечти.

      Исус към учениците си: "Един от вас ДА ме предаде!"

      Какво прави дядо с внуче, което е по-умно от него?

      Когато повечето ти приятели са вече покойници, крачиш като мастодонт...

      Който се чувства стар на младини, се усеща млад на старини.

      Колко изгубено време в размисъл за изгубеното време!

      Кръстните мъки на Исус облекчават всекидневните ни болки.

      Късна старост: вече ти е все едно с кого общуваш.

      Макар и оглупял, старецът е почитан.

      Мисли за оставащия ти живот като за карнавал!

      Мислиш, че си създаваш бъдеще, а си създаваш минало.

      Младежът бяга от скръбта, старецът бяга и от радостта.

      Млади и красиви хора - трагедията не е, че ще умрат, а че ще остареят и погрознеят.

      Младите нехаят за болките на старите, старите нехаят за болките на младите.

      Младият човек живее като безсмъртен - оттам и голямото му отегчение.

      Младостта е поредица от опиянения и терзания.

      На брадат виц се смеят безбрадите.

      На младини те блазни изобилието, на старини - подборът.

      На потъващ кораб трудно ще твърдиш, че няма Бог.

      На старини се усещаш или още млад, или вече грохнал.

      Надеждата на стареца: да заспи и да не се събуди...

      Най-често споменават Бог невярващите.

      Не заменям живите очи на стареца за мъртвия поглед на младежа.

      Не се опитвай да лекуваш старостта - така само я усложняваш!

      Неудобно ми е да питам Бог какво съм му доверил при раждането си.

      Някои деца се раждат със спомени, други с предчувствия.

      Падналият ангел сънува Човека.

      Посредственият човек рано се усеща стар.

      Представата за Бог като живо същество умъртвява Вярата.

      Престарялата баба става детенце на децата си.

      Пътят на Разума свършва в прегръдките на Бог.

      Радостта на стареца: да гледа красиво момиче, което е отвърнало на погледа му.

      Разумът е домашният любимец на Бог.

      С годините вкусът на щастието изветрява, но вкусът на сълзите остава непроменен.

      С годините звездите се отдалечават...

      С миналото се разделяме със смях, но през сълзи.

      Старецът не помни какво е изял на обяд, но помни първия изяден пердах.

      Старецът облажава младежа за бъдещето му, младежът облажава стареца за миналото му.

      Старецът решава да пише спомени, когато вече нищо не си спомня.

      Старостта започва с мислите за нея.

      Старостта те кара да се срамуваш - незнайно от какво.

      Съществуването на Бог не е очевидно - не се вижда с очи.

      Уверяват ли те, че изглеждаш още млад, значи си вече стар.

      Умният младеж изглежда по-стар, умният старец изглежда по-млад.

      Хората са забавлението на Бог.

      Целувката на Юда е опрощаване на предателството към него.

      Човек е млад или стар в зависимост от това какъв кон язди.

      Човекът си представя Бог по свой образ и подобие и после се мисли за богоравен.

      Човешката старост е детството на Бог.

      Щастлива мъка има при любов на младини и при творчество на старини.

      Щастливите години - гладни и недоспали, но жадни за живот.

      Щом си дочакал старостта, ще дочакаш и Смъртта.



      ◄   ИЗКУСТВО, ЛИТЕРАТУРА 
      ►   ПРИРОДА, ЖИВОТ, СМЪРТ 



Венцеслав Константинов, Тайният живот на дъжда. Афоризми
- Издателство "Сиела", София, април 2012



© Венцеслав Константинов, 2012

| top | home | e-mail |

Created: 15.02.2012
 WEB Design © DarlSoft Workshop