Венцеслав Константинов

ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪЖДА

Афоризми




            ПРИРОДА, ЖИВОТ, СМЪРТ

      Айсбергът крие тайната си до последния миг.

      Ако върху тебе падне гръм и не те убие, значи си заспал дълбоко.

      Ако маймуната можеше да се смее, животът ни навярно щеше да е друг.

      Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.

      Без аромата на Смъртта животът губи вкуса си.

      Безмълвието на гората тътне.

      Безсмъртна е Смъртта.

      Бели брези сред черни борове - графиката на гората.

      Бият се гарван и сврака - кое очовечава така тези животинки?

      Българската Смърт е жена - може да пофлиртуваш с нея, преди да те отведе под венчилото.

      В долината вече спят, а върховете още греят в слънчевите лъчи.

      В маймунското царство горилата е венецът на творението.

      В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.

      Вечерни лястовици - къпят се в падащия хлад.

      Внезапната смърт е продължение на здравословния живот.

      Воденицата дърдори и приспива крадците.

      Върхът подсказва героизъм, долината - мъдрост.

      Вярваш, че си завършил благополучно живота си - а той продължава...

      Вятърната мелница е ангелът покровител на хляба.

      Гората те гледа и когато не я виждаш.

      Горчивата Съдба подготвя вкуса ти за сладостта на Смъртта.

      Гробът те скрива от ударите на Живота.

      Грохотът на града заглушава музиката на небесните сфери.

      Да се оставиш на произвола на Съдбата - какво блаженство...

      Да умреш с чувството, че си току-що роден...

      Дали Смъртта ще ти позволи да узнаеш какво има след нея?

      Дали ти си отиваш от Живота, или Животът си отива от теб?

      Докато не мислиш за Смъртта, си нетленен.

      Дъждът е кралски жанр...

      Дъждът приспива будната и разбужда спящата душа.

      Дървото остарява по-красиво от човека.

      Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.

      Жабата квака до запознанството си с щъркела.

      Живеене заради самото живеене - почти артистично постижение.

      Живееш само веднъж, но ако не ти харесва, и това е много.

      Животът има само това значение, което му придаваш.

      Животът има цена само когато не я знаеш.

      Животът не е толкова сериозен, че да му се посветиш изцяло...

      Животът няма смисъл - тъкмо тук е дълбокият му смисъл...

      Зазоряването е святото тайнство на Природата.

      Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.

      Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.

      Има живот след живота, но има живот и преди живота.

      "Има още един, по-добър свят!" - рече прасето по Коледа.

      Когато дъждът преминава в градушка, показва характера си.

      Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.

      Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?

      Кое е по-важно: да знаеш датата на раждането си или датата на смъртта си?

      Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.

      Културата включва Природата - цивилизацията я изключва.

      Леглото е най-доброто място за любов и за смърт.

      Между дъжда и сълзите няма общо, и все пак...

      Миризмата на гнили ябълки изостря вкуса към Живота.

      Мислиш, че си сам, а от клонака те наблюдава синигер...

      Мисълта за Смъртта тревожи, но и страшно успокоява, страшно...

      Мисълта, че си още жив, не ти е достатъчна...

      На младини си пожелаваш лек живот, на старини - лека смърт.

      Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.

      Най-високи са морските вълни, които се блъскат в дъното.

      Най-голямото чудо: свят без чудеса.

      Най-злият враг на вълците е немската овчарка - опитомен вълк.

      Най-красиви са скоковете на кошутата, когато е изплашена до смърт.

      Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.

      Най-черна е сянката на бялата мечка.

      Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.

      Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.

      Неизлечимата болест разтваря портите на Ада.

      Никога не е скучно да мислиш за Смъртта.

      Няма избавление за страхуващия се от Смъртта.

      Няма прегради за скочилия в бездната...

      Облаците са предизвикателство към едноизмерния свят на човека.

      Основи на хигиената: "Всеки ден по-чисти от следващия..."

      От върха на планината навлизаш в облаците.

      От умиращия не очаквай справедливост.

      "Парите или живота!" - "Вземете ми живота, парите ми трябват."

      Планината замайва с многообразието, морето - с еднообразието.

      Планината те скрива, морето те издава.

      По Коледа прасето се побратимява кръвно с ножа.

      Повечето хора живеят само веднъж.

      Покоят на планината опиянява, шумът на града отрезвява.

      Последният ти миг не е последен...

      Прасето никога не поглежда към звездите.

      Преди Смъртта да се обърнеш с гняв назад и да не откриеш нищо...

      Предсмъртната агония не може да се симулира.

      Представям си дъжд, който вали от земята към облаците...

      Приключението на Живота започва едва когато осъзнаеш, че той приключва.

      Решението да сложиш край на живота си те зарежда с жизнелюбие.

      Смърт по време на сън - може би най-прекрасния...

      Смъртта е добра възможност да започнеш живота си наново.

      Смъртта е като едрата шарка - не повтаря.

      Смъртта идва в края на живота - защо не в началото?

      Смъртта не носи свобода.

      Смъртта повелява да се докажеш в Живота.

      Смяташ, че Смъртта е близо, а живееш още дълго - в очакване.

      Снежният човек не издава намеренията си.

      Стръкове трева - обещание за вечност...

      Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.

      Тъкмо си се научил да живееш, пристига Смъртта.

      Узрял си за Смъртта, но тя те грабва, щом за миг загубиш готовността.

      Умира само живият човек - мъртвият е безсмъртен.

      Умирането е горчива напитка, Смъртта - сладка целувка.

      Уханието на бебешка бузка ми дава сили да крача към Смъртта.

      Целта е да напуснеш този живот такъв, какъвто си.

      Шумът на гората е зеленият глас на морето.

      Щастие е да умреш, преди да си повикал Смъртта.



      ◄   ВРЕМЕ, ВЪЗРАСТ, БОГ 
      ►   ВЪПРОСИ, НАПЪТСТВИЯ 



Венцеслав Константинов, Тайният живот на дъжда. Афоризми
- Издателство "Сиела", София, април 2012



© Венцеслав Константинов, 2012

| top | home | e-mail |

Created: 15.02.2012
 WEB Design © DarlSoft Workshop