Венцеслав Константинов

СМЕХЪТ НА СОВАТА

Афоризми




            ПОЗНАНИЕ, ЗАБЛУДА

      Ако не виждаш нещата зад гърба си, няма да ги видиш и пред очите си.

      Ако не знаеш, че нещо е невъзможно, току-виж си го направил.

      Бездарникът се укрива най-лесно в науката.

      Безумецът няма ум за губене...

      В дълбоки афоризми се давят плитките умове.

      В началото бе делото, после словото, после безмълвието, накрая - тишината.

      Важно е да проникваш отвъд смисъла...

      Все Някога Никога става Всякога.

      Всичко велико е удивително, но не всичко удивително е велико.

      Всяка мисъл, изразена с думи, губи дълбочината си.

      Втълпените знания не са познание.

      Гласът на Разума звучи най-невинно след катастрофа.

      Да виждаш нещата неразкривени от пристрастия е велик дар!

      Да създадеш проблем е по-лесно, отколкото да го решиш.

      Денят ти дарява светлината, нощта - звездите.

      Добрата памет пречи на добрите дела.

      Думите скриват мислите, усмивките ги издават.

      Животът може и да е лишен от смисъл, но търсенето му е така вълнуващо!

      За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.

      Забравеният проблем е решен проблем.

      Здравият разум също боледува.

      Знанието е горчив плод от сладкото дърво на живота.

      Знанието е сила в безсилието.

      Знанието придава тежест на глупостта.

      Има дни, в които животът е разбираем.

      Има мигове, в които си по-значим от себе си.

      Инстинкт за истина - порив за наука.

      Интелигентността е подлост, щом не можеш да отвърнеш със същото.

      Интелигентът вярва, че като прочете много книги, става интелектуалец.

      Истината е плод на споразумение.

      Истината не търпи доказателства.

      Историята е съглашение между покойници.

      Историята не обича безименни герои.

      Историята се гради върху разкази на очевидци.

      Какъв шум само в думата "тишина"!

      Калната локва изглежда дълбока.

      Когато говориш, каквото мислиш, не мислиш какво говориш.

      Когато не знаеш накъде вървиш, стигаш далеч.

      Когато не разбираш нещо или го обявяваш за глупост, или го превъзнасяш до небето.

      Количествените натрупвания водят до злокачествени изменения.

      "Крайно объркан" или "безкрайно объркан" - кое е правилното, филоложе?

      Кривият път е лесен, правият - труден.

      Кучешкият поглед е като човешкия - само дето е по-умен.

      Към "вечните ценности" спада и вечната потребност от тяхната промяна.

      Логичните мисли пораждат нелогични постъпки.

      Лъжата е непоносима почти колкото истината.

      Лъжецът знае истината!

      Малките ангелчета си играят с малките дяволчета - враждата идва по-късно.

      Мисленето може да се превърне в убийствен капан.

      Мисленето те изпълва със съмнения, действието - с увереност.

      Мъжката интелигентност е резултат от милиони години безсърдечие.

      Мълчанието е златото на глухонемите.

      На късна възраст стигаш до ранните си прозрения.

      На младини абсурдът те плаши, на зрели години те озадачава, на старини те забавлява.

      На младини придобиваш знания - на старини се освобождаваш от тях.

      Наказанието на интелигента: да трупа ненужни знания.

      Настоящето е миналото, в което ще се рови бъдещият историк.

      Науката опростява света.

      Не мисли на празна глава!

      Не можеш да си представиш Нищото.

      Не овладявай знания - нека знанията те овладеят!

      Не очаквай от компютъра да мисли вместо теб!

      "Не трябваше..." - най-безутешната мисъл.

      Невежеството обича да поучава.

      Неразбиращият те гледа с упрек.

      Неразгадаем е умът на вдетинения гений...

      Никога не е рано за равносметка, защото не знаеш кога ще стане късно.

      Нищо ново под Слънцето - но под Луната!

      Нощта разширява границите на копнежа.

      Няма невинни въпроси!

      Образованият човек се пита: "Къде ли съм прочел това?"

      Около теб е пълно с неназовани неща...

      Основният философски въпрос: "И какво от това?"

      Отнесе го потокът на съзнанието...

      Плодотворната мисъл се ражда от чувството.

      Повторението е майка на глупостта.

      Познанието на истината минава през любовта.

      Първата грешка в живота може да се окаже първата ти разумна постъпка.

      Разбираш единствено нещата, които носиш в себе си.

      Разколебаният философ вече не дири истината, а само красива жена.

      Разумът възприема количеството, чувството - качеството.

      Разумът се задоволява с относителното, чувството - с абсолютното...

      Само преживяното е достоверно.

      Случилото се е понятно, случващото се - необяснимо.

      Смешното запречва пътя към Великото.

      Сънят е истина за съзерцателния и лъжа за деятелния човек.

      Съсъкът на пропукващия се лед смразява повече от пропадането.

      Тишината е по-стара от човека и ще го надживее.

      Тревата на забравата е мека постеля.

      Трудно е да говориш истината, когато не я знаеш.

      Трудно ще затвориш очи, след като някой ти ги е отворил.

      Умът се къпе в морето на знанието, но животът протича на брега.

      Успехите ги приписват на разума, несполуките - на чувствата.

      Учен, затънал в администрация, е особено взискателен към пишещите колеги.

      Харесваш чужди размишления, ако звучат като твои собствени.

      Хубавото на кратките мисли е, че по-дълго се помнят.

      Човешко е да не грешиш.

      Щом не виждащ пушек - огънят или пламти, или е угаснал.



      ►   ЛИЦА, МАСКИ 



Венцеслав Константинов, Смехът на совата. Афоризми
- Издателско ателие "Аб", София, декември 2014



© Венцеслав Константинов, 2014

| top | home | e-mail |

Created: 22.12.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop