Венцеслав Константинов

СМЕХЪТ НА СОВАТА

Афоризми




            ЛИТЕРАТУРА, ИЗКУСТВО

      Абсурдният афоризъм предизвиква недоумение и възторг...

      Ако разглеждаш дълго една картина, тя става част от тебе.

      Афоризми пишеш, за да изясниш себе си...

      Афоризмите те спасяват от Пъкъла!

      Афоризмът е миниатюрно есе.

      Афоризмът е муха, кацнала върху слон.

      Афоризмът не става за сънотворно.

      Афористът е шегобиец, оцелял при корабокрушение.

      Безкрилата мисъл се приютява в журнализма.

      В битката с езика най-често излизаш победен...

      В малкия афоризъм прозира скелетът на динозавър.

      В различните часове на деня един афоризъм има различен смисъл.

      Великите творби разбуждат великото в душата ти.

      Всеки афоризъм е начало на незавършена поема.

      Всеки нов афоризъм приближава афориста към края му.

      Всяко поколение има своите непрочетени книги.

      Възгледите на читателя се определят от това, което чете в момента.

      Голямата подготвеност намалява способността да раждаш нови неща.

      Грешките на майстора се умножават от неговите ученици.

      Да си окрилян от безкрила муза...

      Джазът е ритмизирана болка.

      Джазът: най-дивната тръпка...

      Добрата поезия не жадува за възхвали.

      Добрият афоризъм е заченат в болка и роден в смях.

      Добрият афоризъм те посвещава в тайните.

      Докато една случка не е разказана, не се е случила.

      Жадуваш за световна слава, после - за отзив в местния печат, накрая - за похвала от баба си.

      Жените те отклоняват от писането, писането - от жените.

      Живият афоризъм се ражда пътем.

      Животът в спомените изглежда нормален.

      Животът те отпраща към книгите, книгите - към живота.

      За да пишеш мемоари, трябва да си живял - но не до края.

      За поета словото е игра, за критика - труд.

      Защо големият поет крие, че е от малко село?

      Изкуството е мъка за бездарната душа.

      Изкуството на актьора - да играе естествено.

      Има творци, добри имитатори на самите себе си.

      Интересни са само събитията, за които може да се говори.

      Истинното слово е неуверено, лъжливото - напористо.

      Книгата ти, която никой не чете, е твоето "Свещено писание".

      Критиците дават имена на стиловете - за свое удобство.

      Купуваш книги само за да не ги четеш...

      Мечтаеш за тритомен роман, а написваш три думи: "Мечтата - моят шедьовър."

      Назидателният афоризъм е срам за афориста.

      Наивните души вярват в афоризмите като в математически формули.

      Най-добър актьор е марионетката в изкусни ръце.

      Най-смразяващи са мрачните истории, разказани с усмивка.

      Най-трудно се рисува щастието.

      Най-хубави са разказите, в които нищо не се случва.

      Най-ценните афоризми са ненаписаните.

      Насладата от писането сродява гения с графомана.

      Не може да свириш вярно на фалшив инструмент.

      Не насилвай девственото слово!

      Не очаквай от афоризмите да ти разкрият смисъла на живота.

      Непонятният афоризъм трябва да е красив...

      Нужни са ти много книги, за да разбереш, че са ти нужни малко книги.

      Някои актьори са по-драматични вкъщи, отколкото на сцената.

      Някои се засягат, когато в един афоризъм разпознаят себе си.

      Няма "Речник на зли думи".

      Няма преводачи-графомани.

      Няма творба, зачената непорочно.

      Оплютият поет се смята за богопомазан.

      От афоризъм не може да извлечеш цитат.

      От поет лесно се става журналист, от журналист трудно - поет.

      Писането на афоризми е занимание за ерудирани безделници.

      Писателят никога не намира достатъчно време за писане.

      По-важно е не какво виждаш в един пейзаж, а какво не виждаш.

      Подарените книги най-често не се четат.

      Подписът на художника може да е по-изразителен от картината.

      Подредените книги са изискана мебел.

      Поезията е следата на Бог в пясъка на Вселената.

      Поетът не търси истината - той я създава.

      Поуката от поучителните четива е, че не бива да се четат.

      Приключението на езика - най-вълнуващото.

      Разхваленият писател прилича на муле, накичено с ордени.

      Римуваната реч минава за поезия.

      Сами по себе си думите нямат смисъл...

      След падането на завесата мястото на актьора е в механата.

      Словото на твореца е откровение, което отприщва други откровения...

      Стил означава себеограничаване.

      Сърцатият афоризъм искри от волнодумство.

      Творецът създава религия, чийто ревностен бог е самият той.

      Творческото безплодие се оправдава с взискателност.

      Техниката прави живота по-удобен, изкуството - по-смислен.

      Това, че не умееш да рисуваш, е важно само ако си художник.

      Трудно ще кажеш с какво е известен един "известен поет".

      Убийството чрез словото не се преследва от закона.

      Хаосът не може да се пресъздаде хаотично.

      Художествената мощ прави света на поета по-реален от действителността.



      ◄   КРАСОТА, ГРОЗОТА 
      ►   ПРИРОДА, БОГ 



Венцеслав Константинов, Смехът на совата. Афоризми
- Издателско ателие "Аб", София, декември 2014



© Венцеслав Константинов, 2014

| top | home | e-mail |

Created: 22.12.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop