ХАНС ЗАКС: МАЙСТОРЪТ-ПЕВЕЦ

Венцеслав Константинов


      Книгопечатането, изобретено от Гутенберг, дало възможност на среднобогатия немски бюргер да купува и чете книги. А свободният град Нюрнберг, където живеел и развивал своя талант обущарят-поет Ханс Закс, бил един от най-големите центрове на цеховата промишленост в Южна Германия от времето на Реформацията. Оттук минавали търговските пътища от Италия за Рейн и Нидерландия, оттук прониквали и облагородяващите културни влияния на изкуството от Средиземноморието.


      Изкуството на "майсторското пение"


      В този патрициански град се зародила голяма художествена школа, от която произлязъл и близкият приятел на Ханс Закс, великият живописец Албрехт Дюрер. В Нюрнберг достигнало своя връх и онова певческо умение, което културната история на Германия познава под името "изкуство на майстерзингерите". Наричали ги така в отличие от старите минезингери - рицарите-певци, които възпявали възвишената любов към непостижимата "дама на сърцето". За разлика от изтънчените минезингери, майсторите-певци се стремели да завладеят простодушната си публика с шеговити и подигравателни строфи, извикващи груб смях и злорадо задоволство от бедите на възпяваните персонажи. Правилата на пеенето и стихоплетството обаче били строги - при състезанията специални съдии следели за броя на сричките и за разпределението на ударенията в така наречения "кнителферз". Присъждането на майсторска титла ставало едва след одобряването на собствена песен. Като патрон на певците почитали библейския псалмист цар Давид.

      Наред със своята професионална дейност на градски занаятчии - тъкачи, обущари, шивачи - майсторите-певци съчинявали стихове в чест на Бога и за възхвала на примерния и доблестен живот на немския бюргер. Те били организирани в литературни групи, подобни на занаятчийските цехове, и упражнявали своето поетическо умение според строгите закони на занаята. Имали специални сборници с правила, според които младият певец, за да добие званието майстерзингер, трябвало да премине през трудно обучение като ученик и калфа. А в празник майсторите-певци уреждали поетически състезания, на които се печелели големи награди. Те пеели за любовта, за пролетта, за цъфналия май, за слънцето и благодатния дъжд, за простите човешки радости и грижи, за тихия и животворен труд.


      Хуманисти и майстерзингери


      Най-значимият и най-прославен майстерзингер Ханс Закс израства в Нюрнберг като единствено дете на заможен майстор шивач и понеже бил надарен, както сам казва, "с ум и разум", баща му го праща да се образова в местното латинско училище. Тук наред с религия се преподавало латински, гръцки и "хуманиора" - а това ще рече науките на древните: граматика, диалектика, реторика, аритметика, музика, астрономия и геометрия. Тези предмети се изучавали в университетите и според тях наричали тогавашните учени "хуманисти".

      Петнайсетгодишен, младият бюргер напуска латинското училище, за да овладее почетния занаят на обущар. Съвсем рано у него обаче се събуждат литературни интереси и той започва да изучава "майсторско пение" и да участва в публичните майстерзингерски надпявания. Като новоизпечен калфа Ханс Закс преброжда цяла Германия, пътува из Нидерландия, застоява се в долината на Рейн, упражнява обущарския занаят из Тюрингия и Саксония. И навсякъде по време на своите странствания се запознава с певческите школи и се усъвършенства в "благородното изкуство" на майстерзингерите.


      Сребърната мелодия


      Когато калфата се завръща в родния си Нюрнберг, той е провъзгласен за майстор в обущарския цех, жени се, основава собствена певческа школа и заживява тихия живот на трудолюбив бюргер, който еднакво усърдно се занимава със своя занаят и със своята поезия. Тогава Ханс Закс изнамира и своя лична "сребърна мелодия", която става основа на повечето от неговите песни. В една от тях, озаглавена "Разговор с музите", добилият самочувствие поет изобразява алегорично как при една разходка му се явяват деветте музи и как всяка една го награждава с някое нужно за изкуството му качество: любов към поезията, владеене на художествените правила, прилежание и издръжливост, дарба за създаване на нови мелодии, разсъдък и мъдрост, за да различава доброто от злото и полезното от вредното. Накрая музите го даряват с умението да пише в разбираем и приятен стил. Всички тези качества майстерзингерът трябвало да използва за прослава на добрите нрави и за порицаване на пороците, за въздигане на опечалените души и за вкарване в пътя на безразсъдната младеж.


      Лъчите на Реформацията


      Светогледът на поета-обущар се формира от владеещите в Германия идеи на Реформацията. След като теологът Мартин Лутер окачва на вратата на Дворцовата църква във Витенберг своите деветдесет и пет тезиси срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции, Ханс Закс възхвалява неговата смелост в алегорична поема от седемстотин стиха, озаглавена "Витенбергският славей, чиято песен ехти навред". Тук нежният песнопоец сразява с трелите си римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква:

                                                                                      Свести се! Близо е денят!
                                                                                      Ехти от онзи цъфнал рът
                                                                                      на славей чуден песента
                                                                                      и буди с ясен глас света!
                                                                                      Нощта на запад веч умира,
                                                                                      от изток светъл ден напира,
                                                                                      червено-пламенна зора
                                                                                      сред тъмни облаци изгря
                                                                                      и скоро слънцето ще блесне!
                                                                                      Луната бледа е и гасне,
                                                                                      че тя с измамливо лице
                                                                                      слепеше стадото овце
                                                                                      и то пастира свой остави.
                                                                                      Тъй в пущинаци и дъбрави,
                                                                                      по страшни долища, без път
                                                                                      го водеше на лъв гласът.
                                                                                      Овцете бурени пасяха
                                                                                      и в подли примки се плетяха,
                                                                                      които, за да сее страх,
                                                                                      лъвът поставяше пред тях.
                                                                                      Тогаз разкъсваше ги той
                                                                                      с помощниците си безброй -
                                                                                      свирепи вълци, зли змии,
                                                                                      що спяха в сухите треви
                                                                                      и смучеха до кръв овцете,
                                                                                      без да им чуват плачовете.
                                                                                      Най-сетне над света просветна
                                                                                      и песен заехтя приветна
                                                                                      на славей нежен във нощта!
                                                                                      Настъпи вече утринта
                                                                                      и лъвския лъжовен лик
                                                                                      разбули слънцето за миг!

      Успехът на тази поема е огромен - за една година тя претърпява шест издания и прави младия поет прочут из цяла Германия. Три столетия по-късно Рихард Вагнер пресъздава образа на Ханс Закс в своята музикална драма "Нюрнбергските майстори-певци", като превръща поемата му в "Химн на Реформацията".


      Прослава на "здравия разум"


      В немската литература на XVI в. Ханс Закс заема такова място, каквото е отредено на Лукас Кранах в изобразителното изкуство. И двамата предпочитат да останат в кръга на националните културни представи и вкусове. Подобно на Кранах, който наивно облича античните митове или библейските легенди в одеянията на съвременния му бюргерски живот, Ханс Закс изобразява в поезията си винаги немските обичаи и нрави. С подкупваща наивност той разказва за делнични събития и никога не пропуска накрая да вдигне нравоучително пръст и да се обърне към читателя си ту с назидание, ту с добър съвет или благопожелание. Убеден привърженик на житейската мъдрост, основана на "здравия разум", Ханс Закс проповядва трудолюбие, честност и умереност. Той желае да види богатите щедри и отзивчиви, децата - послушни и възпитани, а брака и семейството - ненакърними и озарени от вечна светлина. Върхът на литературното му творчество представляват хумористично-поучителните "шванки", в които осмива кюретата, монасите, порицава разврата, мързела, сребролюбието и глупостта на католическото духовенство.


      Народният гений


      Нюрнбергският поет-занаятчия създава със своето обемисто творчество, възлизащо на повече от шест хиляди произведения, жива хроника на своето време. В поемите, фарсовете, трагедиите и комедиите си Ханс Закс изобразява литературно всички области на живота и на знанието, които представляват интерес за немското бюргерство. Той е истински народен поет, срещу когото - по думите на Томас Ман - "школските критерии са безсилни, защото простолюдието го е носело на ръце". А Гьоте, който го преоткрива за своето време, ще възкликне в изповедната си творба "Поезия и истина": "Ханс Закс, действително съвършен поет, ни беше най-близък по дух. Истински талант, разбира се, не рицар и придворен, а обикновен бюргер, за каквито ние също се смятахме. Неговият дидактичен реализъм ни харесваше и ние при много случаи използвахме лекия му ритъм и лесната му рима. Този маниер ни изгледаше така удобен за съвременната поезия, а от нея имахме нужда всеки час." Така началната сцена на своя "Фауст" Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер "кнителферз". Ваймарският "олимпиец" дава израз на възхищението си от нюрнбергския майстор-певец в стихотворението си "Поетическото послание на Ханс Закс". Защото този народен гений, закърмен със здрав и светъл дух, е създал голямо национално изкуство, устояло през вековете тъкмо със своята наивна красота и жизнерадост.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop