ХЕРМАН ЛЕНЦ: БЕЗНАДЕЖДНО И ВСЕ ПАК РОЗОВО

Венцеслав Константинов


      Херман Ленц, роден през 1913 година, е част от "поколението на оцелелите" сред западногерманските писатели, които създават големите си книги след войната, след период на наложено мълчание, вътрешна емиграция и тежка екзистенциална криза.


      Мечтателно-смел талант


      Ленц започва творческия си път като поет и още през 1936 година издава книга със стихове. Но утвърждаването му на литературната сцена става едва десетилетие по-късно с повестта "Тихият дом" и сборника с разкази "Двойният лик". Още тук Херман Ленц проявява умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от разстояние. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за история и в "бягство от реалността". Дори сред независимата и политически необвързана литературна "Група 47" творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта "Авантюристката" и радионовелата "Момичето и враната". Едва романът му "Руската дъга", в който разглежда съдбата на млада рускиня, депортирана през войната в Германия, е приет като "реалистично" постижение. Макар че не друг, а тъкмо Томас Ман пише тогава за Херман Ленц: "Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с Кафка."

      Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното "сюрреалистично" светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа "Шпигелхюте", съставен от три вплетени една в друга новели - тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Същия похват писателят прилага и в романа си "Във вътрешния регион".

      Изброените произведения представляват самостоятелен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите "Очите на един слуга", "Дама и палач" и "Кочияшът и художникът на гербове", които имат за тема живота в Австрия от края на XIX век. Тук осезаемо се долавя влиянието на големите австрийски прозаици Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Петер Алтенберг и Адалберт Щифтер. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на втория план и стремителност на сюжетното развитие.


      Битката за оцеляване


      Като трета тематична група се обособяват автобиографичните романи на Херман Ленц, сред които се откроява "Странна раздяла". Тук Ленц обглежда собствения си живот чрез съдбата на своя постоянен герой - писателя Ойген Рап, преживял периода на националсоциализма в Германия с вътрешно несъгласие, с дълбоко неверие в това "ново време", както го е прокламирала официалната пропаганда.

      След края на войната героят на Ленц се бори за физическото си и нравствено оцеляване в атмосферата на разруха и всеобща покруса от националното поражение и чувството за вина. В своята мансарда Ойген Рап продължава да води мъчителното съществование на непризнат и отритнат творец с убеждението, че за него няма място в епохата на реставрация и шумно рекламирано "стопанско чудо". Така той остава чужденец в собствената си страна, превръща се в "странник", който дири отдалечени местности, за да намери покой и вглъбение, но накрая отново се завръща в омразния му град и дори поема функцията секретар на местния съюз на писателите.

      В "Странна раздяла" Херман Ленц разказва за неочакваните промени в живота на героя: умира майка му, а към мъката от тази раздяла се прибавя и притеснението, че трябва да напусне къщата, в която е преживял четиридесет и седем години и която винаги е чувствал като сигурно убежище и крепост за творческите си начинания. Сега Ойген трябва да се раздели и с Щутгарт, понеже след двадесетгодишна служба в съюза на писателите го уволняват. Накрая Ойген Рап загубва и своя издател, а с това и всяка възможност за препитание - той е вече шестдесетгодишен. Но писателят Рап не губи вяра в съдбата си и решава, че положението му, "макар и безнадеждно, е все пак розово".

      И ето че вече възрастният творец получава подкрепа от млади почитатели и колеги, които го представят пред широката читателска публика. Рап намира нов издател за произведенията си и скоро добива известност като проникновен познавач на човешката природа и деликатен майстор на психологическата проза.


      Пред "събитията на деня"


      Книгата на Херман Ленц "Странна раздяла" е седма по ред в широката автобиографична панорама, но има характера на самобитна завършена творба. Тя представя писателя с най-добрите му белетристични особености, от които така много се възхищава още през седемдесетте години Петер Хандке - негов ученик в художественото майсторство и творческата непреклонност пред "събитията на деня".

      Сам Херман Ленц казва за себе си: "Аз не съм нито ''сюрреалист'', нито ''реалист'', нито ''обществен обвинител'', нито ''религиозен борец'', а човек, който се опитва да разбере хората и да се вживее в тях." С тези думи писателят реагира на безразборните определения, които е получавал от критиката през дългия си творчески път.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop