ВЕРНЕР ЩАЙНБЕРГ: НОВИТЕ ВЕРНОПОДАНИЦИ

Венцеслав Константинов


      Роденият през 1913 година Вернер Щайнберг е познат на българския читател главно с романа си за живота на Хайнрих Хайне "Денят е влюбен в нощта". Впрочем това е първата творба на тогава тридесет и седем годишния автор, която го издига над равнището на развлекателната литература. Вернер Щайнберг си създава известност с цикъл от четири романа, които имат за тема общественото развитие в Източна и в Западна Германия от края на Втората световна война до 1951 година: "Когато часовниците спряха", "Влизането на гладиаторите", "Вода от пресъхналите кладенци" и "Без барабани и тромпети".


      Политика и литература


      "Разбойническият вертеп" е най-отличителното произведение на Вернер Щайнберг. За да стане ясна идеята на романа, трябва да се каже нещо за личната съдба и творческото развитие на писателя. Той е роден в Нойроде, Силезия и като гимназист постъпва в Организацията на комунистическата младеж. През 1933 година, след взимането на властта от националсоциалистите, започва да следва педагогика, става ръководител на нелегална антифашистка студентска група и при опит за бягство в СССР е заловен в Латвия и предаден на немската полиция. Осъден е на три години затвор и изтърпява присъдата си в Бреслау.

      След войната Щайнберг живее в Щутгарт и Тюбинген и се изявява като журналист и писател. Но положението му след създаването на ФРГ става много затруднено и през 1956 година, подобно на други западногермански писатели като Адолф Ендлер, Петер Хакс, Вернер Илберг и Готхолд Глогер, се преселва в Германската демократична република. Там Вернер Щайнберг публикува основните си творби - романи и пиеси, преведени на девет езика. През 1964 година получава наградата "Хендел" на окръга Хале, а през 1966 - литературната награда на Свободните немски профсъюзи.

      Романът "Разбойническият вертеп" е издаден през 1986 година във Федералната република. Заглавието му насочва към един текст от Евангелието на Матей: "И влезе Исус в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъби, и каза им: Писано е: ''Домът ми ще се нарече молитвен дом, а вие го направихте разбойнически вертеп.''" (Мат., 21: 12-13)


      Бащи и синове


      В романа са развити два основни мотива: критиката на синовете към бащите заради оставеното тежко духовно и морално наследство и проявленията на немския верноподанически дух. Първият мотив има митологически, а вторият - исторически подтекст. "Разбойническият вертеп" се вписва в традицията, създадена от Хайнрих Ман с романа му "Верноподаникът". Под "разбойнически вертеп" Вернер Щайнберг разбира онези държавни устройства, които биха могли да бъдат "молитвен дом", ако се придържаха към философските идеи, залегнали в основата им, но веднъж изменили на тези идеи, те се превръщат във "вертеп". Романът отправя идеологически стрели главно към социалния ред в ГДР, макар че претенциите му са да анализира проявите на "немското верноподаничество изобщо".

      Главният герой, бащата, се казва Карл-Хайнц Троянт. Той е представен като типичен немски верноподаник. Израства в селска националистическа среда от двадесетте години на ХХ век и в училище е обучаван и възпитаван в идеите на Третия райх. Изпълнен със страх, Карл-Хайнц Троянт завършва гимназията като примерен ученик и успешно преминава през периода на националсоциализма като съвършен опортюнист.


      Реалният социализъм


      След края на Втората световна война героят на Щайнберг се сблъсква с радикално променени обстоятелства - това е "реалният социализъм" в ГДР, на чиято територия той живее. Верноподаническият му дух го подтиква да влезе в редовете на Германската комунистическа партия и в течение на годините той се издига до поста директор на дъскорезницата, в която е започнал работа още преди войната.

      В края на тридесетте години на Карл-Хайнц Троянт му се е родил син, на когото е дал името Улрих. Подобно на своя баща Улрих се развива като убеден верноподаник: превива врат в училище, става послушен изпълнител на всички заповеди.

      Но ето че синът открива у себе си писателски талант и започва да пише. Това сякаш го освобождава от неговото покорство - той съчинява сатири за верноподаниците в ГДР, които поразително му напомнят верноподаниците в Третия райх. Улрих се сближава с писатели и художници, които му разкриват нови пътища за живот и творчество. Но изкушенията на властта се оказват прекалено силна примамка за него - постепенно Улрих става официален писател, който се вслушва във всички указания, идващи "от горе". Подобно на своя баща, той също се пригажда успешно към съществуващите условия.

      Така кръгът на верноподаничеството се затваря.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop