ФРАНЦ ЙОЗЕФ ДЕГЕНХАРТ: ЛИТЕРАТУРАТА КАТО АГИТТАБЛО

Венцеслав Константинов


      Немският писател Франц Йозеф Дегенхарт, роден през 1931 година, е юрист по образование и дълго време работи като адвокат. През шестдесетте години добива известност като автор, композитор и певец на политически песни, на балади и шансони в стила на Жорж Брасенс, а също на гротески със социално-критическа поанта. В тях Дегенхарт се занимава с живота в малкия град и главно осмива стремежа на съгражданите си към материално благополучие. Публикуваният през 1973 година сборник с песни на Дегенхарт "Елате на масата под сливите" представя всички негови по-значими творби в този жанр, създадени за две десетилетия.


      От шансона към романа


      Вече утвърдил се на песенната сцена, Дегенхарт публикува и първия си роман "Бикфордови фитили". Действието му се развива в края на Втората световна война в пролетарска среда. Героите му са юноши, чиито бащи са или на фронта, или в затвора, но те са им завещали своята ненавист към Хитлер и националсоциализма. Романът има ярко очертани положителни и отрицателни герои и е предназначен - по думите на самия Дегенхарт - за възможно най-широка читателска публика. Така - според него - творбата му допринася за "демократизирането" на съвременната немска литература.

      Този свой замисъл Дегенхарт провежда и в следващия си роман "Пожарища". Тук в автобиографичен план се разказва за адвокат, който в края на шестдесетте години е участвал в студентските вълнения и така се е осъзнал политически, а сега - близо десет години по-късно - си търси постоянна, но смислена работа. Среща се с бивши съратници от движението, които са поели пътя или на конформизма, или на политическата изолация. Героите на романа са схематични и разкриват не толкова своите характери, колкото идейните построения на автора. Критиката отбелязва, че тук "анализът на човешкото поведение е подчинен на оперативността на идеите".

      Ясните и прости схеми на тези два романа и демонстративният политически ангажимент им донасят касов успех и са филмирани за телевизията.


      Романът-комикс


      Намерението си да превърне литературата в недвусмислено политическо агиттабло Франц Йосиф Дегенхарт осъществява и в третия си роман "Малтретирането". Подзаглавието му гласи "Свободното ходене по перилата на моста на градската железница".

      За да се разбере това произведение, е достатъчно само да се знае азбуката. Романът е написан за хора, които за първи път през живота си разгръщат книга. Той не оставя никакви съмнения у читателя кои са добрите и кои са лошите във Федералната република, а и в целия свят. Читателят може веднага да се идентифицира с добрите и да се разграничи от лошите. В този смисъл това е роман-комикс. Над главата на всеки герой сякаш виси балонче с неговите ясно и смело заявени думи. Изключение прави само главният герой, защото е ням. Дълго време той е бил държан от родителите си в един обор, понеже е убивал животни и е нападал хора. С това са нарушени неговите "човешки права", а във Федералната република тъкмо се дискутира на тази тема и случаят на момчето става твърде неудобен, за да му се даде публична гласност.

      Непоколебимо положителният герой съдията Ханс Дьорнер обаче се заема с казуса. А това го стълкновява с непоколебимо отрицателния герой, председателя на съда Гьодке, който е бивш нацистки съдия, а почти случайно е тъст на Дьорнер. Започва увлекателна съдебна игра, в която се разкрива биографията на Дьорнер, а най-вече причините за утопичната му мечта за независимост - тя се изразява в желанието му да мине бос и с разперени ръце по перилата на моста на градската железница, както прави това дванайсетгодишният му син.

      Но ето че доброто му буржоазно семейство се разбива: жена му - дъщеря на бивш човек със съмнителен морал - започва да му изневерява с един студент, а синът му е изправен на съд като крадец. В хода на действието се натъкваме на цяла галерия от отрицателни герои - стари и нови нацисти, корумпирани журналисти, сплашени съдии, користолюбиви лекари. Но читателят не пропуска да опознае и положителните представители на това загиващо общество - хора, които знаят отговор на всички въпроси, съзнателно се борят за своята справедлива кауза и не трепват пред опасностите. Накрая Ханс Дьорнер прави опит да удави противника си Гьодке в едно блато, но след като постига над него морална победа, сам го спасява с риск за живота си. Към своите положителни качества той добавя още едно: благородството.

      За съжаление, когато все пак минава бос по перилата на моста, Дьорнер се заглежда в някаква жена, застанала на един прозорец, която протяга ръце към него - това го разсейва и той пада на пътя. Целият в превръзки и гипс, героят празнува своя рожден ден, заобиколен от новите си и верни до смърт приятели. След като изпиват десет бутилки вино, те се разотиват, а край леглото на ранения, но щастлив герой остава преданата Криста - тя продължава (вече с доста размътена глава) да му чете от любимата си книга: "История на Великата френска революция".


      Верният път


      Фактическият малтретиран в романа е честният Ханс Дьорнер, но той открива верния път и така книгата завършва с неприкрит хепиенд. Гротескният, почти невероятен и застрашителен случай с изтезаваното момче (невинна имитация на класическия Каспар Хаузер), служи на автора Дегенхарт да тласне своя току-що ограмотен читател също по верния път. Така "Малтретирането" е всъщност "роман на политическото ограмотяване". И той намира своята подходяща публика.

      Оказва се, че Франц Йозеф Дегенхарт е един от ония пророци, които оценяват изключително в родината им.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop