КРИСТИНЕ ВОЛТЕР: ОПИТИ ЗА ЛЮБОВ

Венцеслав Константинов


      Кристине Волтер е родена през 1939 година в Кьонигсберг. Превежда поезия и проза от италиански и румънски. Издава антологиите "Италианска поезия на XX век" и "Петдесет новели от италианския Ренесанс". Публикува собствените творби "Моето пътуване из Италия" - скици и портрети, "Как загубих невинността си" - разкази и романите "Юни в Сицилия", "Човекът в сянка или Опити за обичане" и "Самотната ветроходка".


      Жената в здрача


      Краткият роман "Човекът в сянка или Опити за обичане" (1979), претърпял за осем години пет издания, е най-ярката книга на Кристине Волтер. Тя носи автобиографични черти. Главната героиня, Карла Колмайер, е преводачка на малка делегация филмови дейци от ГДР, която пребивава за десет дни в Милано и Рим по повод на една "филмова седмица". За Карла професията й означава "да създава разбирателство", "да пренася думи", "да бъде винаги на линия и да работи до изтощение". За десет дни тя влиза в ролята на "постоянно необходима и винаги излишна спътница" и става "личност на заден план" или човек в сянка.

      Емоционално или с хладна наблюдателност Кристине Волтер разказва за младата жена, която в чуждата страна намира нужната вътрешна дистанция, за да огледа живота си с нови сетива, да подложи на преценка проваления си брак и своите "опити за обичане". Но това е само фабулата на романа, неговата носеща конструкция. Същността на творбата е в създаването на представата за един човешки живот, който протича в сложните социални и политически условия на европейския континент през последните десетилетия на XX век. Силата и художествената значимост на романа са в непрекъснатия анализ на обществените и личните отношения, в сравненията между човешки съдби и държавни устройства, между различни светогледи и естетически позиции.

      Защото Карла не е само спътница на една делегация - като страничен наблюдател тя има възможност да забелязва неща, които се изплъзват от полезрението на активните "действащи лица". Изострената наблюдателност, чувството за нюанси и полутонове не само в езика, но и в жестовете, в интонацията, в усмивките стават присъщи за работата на преводача, това спада към неговата "професионална деформация". Това лежи в основата на пластичните и ярки описание на пейзажи и душевни състояния, на човешки присъствия и отсъствия. С импресионистична лекота Кристине Волтер изгражда пъстра мозайка от впечатления, спомени, сънища и мечти, преплита реалния живот с прочетени неща, с размисли за събития и лични премеждия - и всичко прелива от багри и ухания, добива запомнящи се очертания, излъчва своя словесна мелодика.


      Градове и съдби


      Пред читателя изниква Милано с миризмата на кестени и улични задръствания, с неоготическата катедрала и изпълнените с хора площади и магазини. После проникваме в лабиринта на "вечния град" с неговия античен блясък и потискащо могъщество. Милано и Рим не са просто етапи от едно пътуване из Италия - те са живи същества със свой собствен облак и характер, с неповторима атмосфера и дух. И на този фон изникват човешки образи, също така неповторими и вълнуващи. Тук е Ева - бивша колежка на Карла, която е започнала своя нов живот в Милано, увлечена от любовта си към Роберто. Тук са италианските приятели на Ева, които демонстрират един друг начин на съществуване, протичащо в безвкусен лукс и непрекъснат страх от нападения. Карла си припомня своя съпружески живот с Хартмут, дългогодишното еднообразие, довело в последна сметка до криза в отношенията им. И така изниква мотивът за майчинството. Мисълта за детето, което и занапред ще се събужда до нея, дава увереност на Карла, че животът й не е лишен от смисъл и съдържание, макар че е съставен от отделни несвързани епизоди като това краткотрайно пътуване из Италия.

      Детайлно и критично, и все пак с разбиране и симпатия, са изобразени членовете на делегацията: виждаме сдържания и иронично усмихнат професор Грабов, режисьор на филми, свързани със съпротивата; виждаме дребния, нервен и чувствителен режисьор Вертер, който в своите ленти се стреми да разисква проблеми на съвременността; виждаме жизнерадостната и уравновесена актриса Рената, която е играла роли и на трактористка, и на приказна принцеса; опитваме се да разгадаем нейните приятелски и все пак интимни и нежни отношения с Грабов. Пред нас се появява и "отговорният другар" Крюгер със своята банална и все пак неподправена изисканост и начетеност. Накрая изниква и комичният, почти карикатурен образ на кинокритика Манфред Вехтер, който превръща всеки разговор в лекция, изнесена на почти неразбираем "професионален" жаргон. Най-после намираме и образите на Карло и Ханс - мъжете, които даряват на Карла любовта си и всеки по свой начин обосновава нейните "опити за обичане".


      Следите на взаимността


      Пътуване, срещи, раздели, изнурителен труд, любов и самонаблюдения, грижи за неочаквано станали близки хора, тревоги за оставеното в Берлин дете, трескави преживявания и съсипваща умора, която напомня за напредващата възраст - така преминават тези десет дни за Карла. Но те оставят в нея дълбоки следи, обогатяват я, дават й усещането, че съществува. Една среща с прочутия Федерико Фелини в Чинечита я подтиква към размишления, които удивително съвпадат с житейските възгледи на великия режисьор и оправдават нейния "сингуларно-епизодичен" живот.

      "Човекът в сянка или Опити за обичане" е ведра книга за съдбата на една съвременна жена, която си пробива път през годините и осмисля своето битие чрез труд, наблюдения, майчинство и любов. Но всичко е поднесено с деликатна ирония и опрощаваща усмивка, без назидание и нравоучение. Една книга, която доставя радост и наслада.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop