ГЮНТЕР ВАЛРАФ: ПРОВОКАЦИЯ И ЛИТЕРАТУРА

Венцеслав Константинов


      През 1966 година никому неизвестният дотогава Гюнтер Валраф, публикува книгата "Имаме нужда от теб! Записки на един работник в западногермански индустриални предприятия". Фразата "Имаме нужда от теб!" е популярен рекламен призив за набирането на работна ръка. Провокиран от този текст двадесет и четири годишният Валраф започва работа като обикновен надничар в системата на индустриалното производство, изучава живота на младежта и хората на труда, вдълбочава се в техните проблеми и добросъвестно събира материал за книгата си. Неговите наблюдения и преживявания са записани с документална точност - без преувеличения, без литературни украшения и политически пристрастия. Всъщност Валраф не е редови работник - той е журналист и поет, проникнал "под прикритие" в трудовото всекидневие на няколко промишлени гиганта като "Сименс", "Блом и Фос", "Тисен" и др. Неговата цел е - според думите му - да се убеди сам какво се крие зад официалните изрази като "стопанско чудо", "социално партньорство" и всички други "приятни фрази", навлезли в обществения живот на ФРГ в началото на шестдесетте години.


      Репортажите


      Повествованието в книгата се води от първо лице, авторът е не само наблюдател, но и участник в описваните събития. Така читателят непосредствено е въведен в атмосферата на сложния индустриален апарат на модерното производство, запознава се с живота на "работниците-гости" - италианци, гърци и турци, - третирани в повечето случаи като хора от "втора ръка", изяснява си, в какво се състои "новият тип работник" и "новият тип експлоататор". Ако някой работник успее "да се издигне", той би могъл евентуално да си позволи лукса всяка година през отпуската си да пътува със собствена лека кола до Италия, но това се извършва с цената на пълно духовно обезличаване, откъсване от жизнената среда на неговите колеги и другари по съдба. От репортажите на Валраф стават ясни причините работниците от едно и също предприятие да не се познават помежду си и всеки един от тях да е съсредоточен само в изпълнението на собствените си трудови задачи, гледайки на колегата си повече като на конкурент, отколкото като на другар. Въз основа на своите наблюдения и анализи, Гюнтер Валраф се стреми да докаже несъстоятелността на социологическите теории, които представят работника в индустриалното общество като "сътрудник на работодателя", имащ с него едни и същи интереси.

      Хамбургският литературен критик Кристиан Гайслер пише за книгата: "Още от първите редове читателят е грабнат, отначало чете с любопитство, а след това вече с гняв и възмущение, но винаги с най-голямо внимание към съдбата на работника, който у нас вече привидно не съществува. Вниманието на читателя е приковано от участта на тези унижени и оскърбени хора, от отношенията между класата на потиснатите и нейните потисници."

      Книгата на Гюнтер Валраф "Имаме нужда от теб!" предизвиква литературен скандал, срещу писателя е заведен съдебен процес. Наред с това му е присъдена награда, която той демонстративно отхвърля, за да запази своята независимост.


      Двойният поглед


      Седем години по-късно Гюнтер Валраф обединява усилията си с журналиста Бернт Енгелман и двамата публикуват книга с репортажи, озаглавена "Вие там горе - ние тук долу". Така за първи път е направен опит "да се хване в клещи" от две страни западногерманското общество. Енгелман, известен като "хроникьор на богаташите и едрите индустриалци", прави своето проучване "отгоре", а Валраф, "адвокатът на надничарите и експлоатираните" - както го нарича критиката - навлиза в социалното устройство "отдолу". И двамата описват живота на двете полярно разположени обществени прослойки - на собствениците и на работничеството.

      Бернт Енгелман посещава "величията на деня" в техните луксозни имения, наблюдава настроенията и капризите им, записва си изказванията и съжденията им, пресмята разходите им, изчислява огромните им състояния. В репортажите си той излага историята на западногерманския следвоенен Капитал, показва механизмите на неговото възникване, документира фантастичното му разрастване.

      Гюнтер Валраф пък отива при хората "долу", но този път не само като работник, а като търговски представител, куриер или портиер в застрахователен концерн, а също като монах-прислужник в двореца на един княз. По този начин той прониква в един недостъпен за журналистите свят. Сам се подлага на често бруталните и ненормални работни условия, не само за да изпита теглото на работниците на собствен гръб, но и за да допълни гледката към света на богатите от позицията на низшестоящите. Преките му наблюдения и разказите на участниците в трудовия процес разкриват патологията на богаташкия бит, потвърждават факта, че парите, концентрирани в ръцете на отделни хора, бързо се превръщат в широко разклонена политическа сила, срещу която никакъв закон или правна норма не е в състояние да се изпречи.


      Интервюто


      След публикуването на книгата "Вие там горе - ние тук долу" Гюнтер Валраф дава интервю на известния литературен критик Хайнц Лудвиг Арнолд, в което четем:

      "Въпрос: Ваш принцип винаги е бил да се включвате сам в работния процес и - неразпознат - да трупате опит и сведения за завода, за да сте в състояние да предавате знания, които не могат да бъдат придобити от другите работници, понеже не притежават вашия писателски опит. Накрая дойде историята с концерна ''Герлинг'' - постъпихте там като куриер и накарахте шведската телевизия да Ви заснеме седнал върху бюрото на главния шеф, в самата светая-светих на гигантската фирма. Точно това има ли някаква познавателна стойност?

      Отговор: Това бе подходящо средство да се разобличи феодалният стил на концерна. То разклати един монумент, макар и да не го събори. Оттогава ''Герлинг'' винаги ще ме усеща символично зад гърба си.

      Въпрос: Като съществено понятие за разбиране на литературата вие употребявате израза ''социална истина'', която според вас трябва да присъства във всяка книга. Какво конкретно имате предвид и как може да се предаде това понятие в литературата?

      Отговор: Става дума да се развие у читателя чувството за неправда, той да вижда и да разпознава превърналата се в навик всекидневна несправедливост. Трябва да се въздейства върху чувствата на читателя така, че той да започне да възприема всекидневните си тревоги като резултат от една социална неправда и да се съпротивлява срещу нея."

      Репортажите на Гюнтер Валраф в сътрудничество с Бернт Енгелман са изпълнени с амбицията да превърнат социалната провокация в литература. В тях противоречието между властта на малцинството и подчинеността на мнозинството добива плът и кръв, напуска хладните сфери на теорията и статистиката, като получава човешки облик.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop