ТОНИ ШУМАХЕР: ИГРАТА КАТО СЪДБА

Венцеслав Константинов


      През 1987 година на книжния пазар във Федералната република се появи една книга, която предизвика силен интерес с наблюденията и вълнуващите откровения на нейния автор - Тони Шумахер. Това е спортното име на прочутия вратар на националния отбор по футбол на ФРГ. Действителното му име е Харалд Антон Шумахер, но под него никой не би разбрал нищо за необичайния писател. Тони Шумахер е спортист-легенда - заедно с аржентинеца Диего Марадона той е най-популярната личност на Световното футболно първенство в Мексико през 1986 година. Шумахер е и най-оспорваното лице на Европейското футболно първенство в Испания през 1984 година, когато ФРГ става носител на европейската купа след победния мач на западногерманския отбор с отбора на французите в Севиля. Наричат Тони Шумахер "мраморен пън", който безчувствено и брутално охранява своята врата. Наред с това го смятат за типичен представител на немския спорт, характеризиращ се с агресивност, издръжливост, неартистичност и неудържим устрем към победа. Въпреки всички критики Тони Шумахер е определен за "футболист на годината" през 1986 година и става капитан на националния отбор на ФРГ.

      Любителите на футбола познават Тони Шумахер като спортист от най-висока класа, стоящ често в центъра на скандални истории поради своята невъздържаност и прямота. Но от неговата книга се появява един друг Тони Шумахер - човек с чувствителна и деликатна душевност, скрита под груба и устойчива броня, нежен баща и обичащ съпруг, свързан здраво със семейството си; син, обожаващ своята майка; верен приятел и надежден сътрудник; интелигентен анализатор на спортната и социалната ситуация във ФРГ, любознателен и целеустремен млад човек, който освен от спорт се интересува от литература, опера, класическа музика. И не на последно място се открива един Тони Шумахер, който притежава остро и вдъхновено перо, колоритен стил и удивителна способност да се самоизразява без преструвка, открито и убедително. Накратко: футболистът Тони Шумахер се оказва много добър и като автор - той излага собствени преживявания, спомени, чувства, мисли, а освен това запознава читателите си с редица значими идеи за организирането на футболния спорт. Но преда всичко друго Тони Шумахер се откроява като силна, дори необикновена личност, като човек с ярък, профилиран характер, а това вече е условие книгата му да бъде привлекателна и да се съпреживява с напрежение.


      Книгата


      Заглавието "Начален сигнал" (Anpfiff) означава на немски освен "знак със свирка за започване на състезание", но има и значението на свирене срещу някого, знак за мъмрене и наказание. Това е една изповедна творба, която представлява своеобразно confessio на големия спортист. Той има основание да се самоанализира пред своите читатели. Защото житейският му и спортен път е изпълнен не само с успехи и победи, но също с горчиви поражения и несполуки, с немалко грешки и "глупости" - както сам отбелязва. Тони Шумахер изпитва потребността да направи "разкрития за себе си" и неговите признания пред съда на публиката са пълни. В края на книгата си той ще изрече: "Писането е самопознание, така казват. Сега познавам ли се по-добре от преди? Защо ли отново да си отварям устата? Какво ще ми донесе това? Много критика, тук съм сигурен. Във всеки случай исках максимално честно и открито да изразя своите възгледи. И с тази книга може би да превъзмогна донякъде изолацията на футболния вратар, на този странен единадесети играч в неговия кафез."

      Изповедта на Тони Шумахер започва с описанието на финалния мач от Световното първенство в Мексико между ФРГ и Аржентина, в който немските футболисти губят - отчасти поради грешки на самия Шумахер. Вълнуващи са самооценките на спортиста, мненията му за играчи като Румениге и Матеус, за звездата на шампионата Диего Марадона и за треньора на западногерманския отбор - "кайзера на немския футбол" Франц Бекенбауер. Вълнуващи - защото в тях няма ненавист или пренебрежение, самоизтъкване или себеоневиняване: Шумахер разказва за своето психическо състояние на стадиона "Ацтека" в Мексико и оттам вади заключения за състоянието и на другите футболисти. Така читателят прониква в една изненадваща и непозната за редовия любител на спорта област - психологията на спортната битка, конфликтите в глъбините на съзнанието преди и по време на сражението.

      Шумахер приключва разказа си за шампионата в Мексико с аргументирани преценки за различните игрови стилове на големите отбори. Бекенбауер преценява шансовете на ФРГ срещу Бразилия по следния начин: "Ако трябва да играем срещу тях, за нас ще бъде лесно. Те притежават една голяма слабост: искат да играят естетично. При тях това е обичайно, тъй че те оставят и другите да играят. Трябва само достатъчно рано да им се попречи, тогава те са свършени." Това звучи грозно и брутално, но осигурява победите на немския отбор. Напомня едно друго изявление на Бекенбауер след европейския шампионат в Испания: "Предпочитам грозна победа пред красиво поражение." Шумахер разисква този стил на игра и прави своите предложения за симбиоза между немската агресивност и южняшкото изящество.


      Битката


      Шумахер разказва за своето детство, за беднотата, сред която е израсъл. Именно тази беднота го е подтикнала да се изявява, направила го е "борческа натура". Самият той се нарича "бял негър" поради отхвърлеността си от обществото, поради социалната си незначителност. Шумахер разказва за своята любов към майка си, за сърдечното си приятелство с Рюдигер Шмиц, който по-късно става негов мениджър. Още при първите му стъпки в спорта Шмиц го окуражава: "Ти си като диамант, който още е скрит в буца руда. Колко пъти трябва да бъде шлифован, докато стане перфектен? Ако работиш енергично над себе си, ако отстраниш всички недостатъци и грешки, ще можеш да освободиш скъпоценното в същността си." Тези думи не само вдъхновяват Шумахер, те се превръщат за него в житейски принцип. Книгата му може да бъде наречена "протокол на дългогодишната работа над себе си". Така Харалд Шумахер се превръща в прочутия Тони Шумахер, съобразно с формулата: "Истинската битка започва едва тогава, когато вече си уморен до смърт. Да бъдеш K.O. (нокаут), а да казваш O.K. (о кей) - това е тайната на успеха."

      Шумахер се оказва тънък психолог, отличен самонаблюдател. Това той е научил от своята психоложка, която го е посветила в тайните на автогенния тренинг. Изкуството на абсолютната концентрация, умението да се потапяш за секунди в съзнанието си и да излизаш оттам възстановен и душевно укрепнал - всичко това спада към способностите на големия спортист, за да може да превъзмогва необикновените психически натоварвания и продължителни стресови състояния.

      Тони Шумахер прави интересни и оригинални наблюдения и върху други играчи, върху цялата обстановка на едно решаващо състезание. Той разсъждава и върху особеностите на професионалния спорт, преценява своето място в него: "Ето ви моето тяло, моето здраве, моя живот, моята душа, ето ви всичко мое. Затова ще получа добри пари. Но не позволявам да се прави всичко с мене. Не желая да бъда деградиран до инструмент за задоволяване на честолюбието на посивели спортни функционери или надути политици."


      Грешките


      Дълго и с угризения на съвестта Шумахер се занимава със "случая Батистон". Любителите на футбола помнят финалния мач за Европейската купа в Севиля през 1984 година. Тогава западногерманският отбор става шампион, като побеждава французите. Но тази победа е "кървава". За да спаси опасна топка, Шумахер скача високо срещу френския нападател Патрик Батистон, фаулира го и го наранява тежко. Батистон има счупени заби и проблеми с шийните прешлени. Тогава Шумахер става най-мразеният футболист във Франция, а и във ФРГ, той се превръща във враг на журналистите от цяла Европа. Тони описва изчерпателно и проникновено своята депресия, усилията да намери вътрешно равновесие, за да бъде отново "номер едно" в западногерманския футбол. Минава дълго време, преда да се съвземе, да намери верния път и дори да спечели приятелството на пострадалия френски футболист.

      Тони Шумахер описва и конфликтите в своя отбор, разказва за своите разпри с не по-малко прочутия Карл-Хайнц Румениге и с втория вратар на отбора Ули Щайн. Анализите му са точни и убедителни, наблюденията му могат да важат за всеки футболен тим, защото тук се преплитат сходни страсти - стремежът към индивидуална изява и желанието за добре споена колективна игра.

      Шумахер се спира и на проблема за секса и стимулантите в спорта. Признанията му разкриват абсурдната ситуация, при която са принудени да тренират най-изявените спортисти. Скуката на лагер-сборовете, неумелата тактика на треньорите, излишните свръхнатоварвания преди решителни срещи - всичко това води до конфликти вътре в отбора, до прибягване към компенсаторни изяви като пиянство, прекален секс, конфликти и пр.


      Емоциите


      Книгата на Тони Шумахер припомня изказването на българската шампионка по художествена гимнастика Лили Игнатова: "Ние, спортистите, които не спортуваме за здраве, а даваме здравето си за спорта, сме също производители. Ние произвеждаме емоции." Тези думи може да бъдат послеслов към творбата на Тони Шумахер. Чрез нея читателят съпреживява емоциите на милионите почитатели на футбола, приковани от магията на голямата игра, от очарованието на голямото постижение. Тази емоционална напрегнатост изпълва най-хубавите страници на "Начален сигнал" и прави книгата не само интересна, но и вълнуваща.





© Венцеслав Константинов, 2014

| top |

Created: 18.09.2014
 WEB Design © DarlSoft Workshop