МИНЬОН
(Из "Вилхелм Майстер")

Йохан Волфганг Гьоте


      Вниманието на публиката сега бе привлечено от друг номер. Децата, едно подир друго, трябваше да пристъпят по въжето. Най-напред учениците, та с упражненията си да удължат представлението и да демонстрират трудностите на своето изкуство. Също неколцина мъже и възрастни жени показаха умението си; ала това още не беше мосю Нарцис, нито   мадмоазел Ландринета.

      Най-сетне се появиха и те иззад опънатите червени завеси на някаква палатка и с приятния си вид и изящни украшения заситиха щастливо подхранваната надежда на зрителите. Той - смел момък със среден ръст, с черни очи и тежка плитка на главата; тя - не по-дребна и по-слаба от него. Един след друг, с леки движения, скокове и странни пози двамата показаха способностите   си върху въжето. Нейната лекота, неговата дързост, точността, с която двамата изпълняваха номерата си повишаваха с всяка стъпка и всеки скок всеобщото удоволствие. Достолепието, с което те се държаха и явната загриженост на другите за тях им даваха вид, сякаш са господари и ръководители на цялата трупа и всеки ги намираше достойни за този ранг.

      Въодушевлението на народа се предаде и на зрителите по прозорците. Дамите не откъсваха очи от Нарцис, а господата - от Ландринета. Тълпата крещеше радостно, а по-отбраната публика не сдържаше ръкоплясканията си, като почти никой не се смееше на палячовците. Само малцина се измъкнаха, когато няколко актьори с калаени панички се запровираха през тълпата, за да съберат пари.

      - Струва ми се, че добре си свършиха работата! - каза Вилхелм на Филина, която се бе облегнала до него на прозореца. - Възхищава ме разсъдливостта, с която съумяха да изтъкнат значението и на малките номера, като ги показваха постепенно и в подходящия момент; а също как от непохватността на децата си и от майсторството на най-добрите си актьори създадоха едно цяло, което най-напред събуди вниманието ни, а после ни забавлява по най-приятен начин.

      Лека-полека народът се разотиде и площадът опустя, докато Филина и Лаерт спореха за облика и умението на Нарцис и Ландринета, като взаимно се дразнеха. Вилхелм забеляза чудното дете да стои на улицата при други играещи деца и обърна внимание на Филина, която веднага по своя жив начин повика детето, помаха му с ръка. А понеже то не пожела да дойде, тя се спусна, пеейки, по стълбите и го доведе горе.

      - Ето я загадката! - извика тя, когато влезе с детето в стаята. То остане до вратата, сякаш искаше час по-скоро да се измъкне обратно, постави дясната си ръка на гърдите, лявата на челото и се поклони дълбоко.

      - Не бой се, малката! - каза Вилхелм и тръгна към нея.

      Тя вдигна към него неуверен поглед и пристъпи малко по-близо.

      - Как се казваш? - попита той.

      - Наричат ме Миньон.

      - На колко си години?

      - Никой не ги е броил.

      - Кой е баща ти?

      - Клетникът умря.

      - Е, това не е ли чудно! - възкликна Филина.

      Разпитаха я и за други неща. Тя отговаряше на развален немски и със странно тържествен тон. При това всеки път поставяше ръце на гърдите и челото си и дълбоко се покланяше.

      Вилхелм не можеше да й се нагледа. Очите и сърцето му неудържимо се привличаха от тайнственото обаяние на това същество. Той прецени, че е между дванадесет и тринадесет годишна. Имаше добре сложено тяло, само крайниците й подсказваха бъдещ бърз растеж или пък говореха за изостанало развитие. Фигурата й не бе оформена равномерно, но правеше впечатление. Челото й бе загадъчно, носът й - извънредно красив, а устата, макар да изглеждаше прекалено стисната за възрастта, а устните да потръпваха от време на време, все още бе доверчива и очарователна. Мургавият тен на лицето й едва се различаваше под грима. Този образ се вряза дълбоко в душата на Вилхелм; той все още я разглеждаше, мълчеше, и в съзерцанието си бе забравил за присъстващите. Филина го разбуди от неговия полусън, като даде на детето няколко останали сладкиша и ме направи знак да се отдалечи. То се поклони, както преди, и бързо се шмугна през вратата.


      Превод от немски: © Венцеслав Константинов





Johann Wolfgang Goethe, Mignon (aus Wilhelm Meister)
-




| top | home | e-mail |

Created: 12.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop