ФРАНЦ ИНЕРХОФЕР (1944-2002)

е австрийски белетрист и драматург, роден в Кримл край Залцбург като извънбрачно дете на селскостопански работници. Следва няколко семестъра германистика и англицистика в Залцбургския университет.
          Още първият роман на Франц Инерхофер "Хубави дни" (1974), в който той описва трудното си детство, му донася литературна слава. Това му позволява да заживее като писател на свободна практика в Залцбург, в Орвието - Италия и в Швейцария, край Цюрих. Тогава публикува романите "Сенчеста страна" (1975) и "Големите думи" (1977), с който завършва автобиографичната си трилогия за бруталността на селския живот. През 1980 г. писателят се завръща в Австрия и работи като книжар в Грац. Там създава романите "Парвенюто" (1982) и "Да живееш заради облог" (1992).
          В творбите си Франц Инерхофер рисува най-вече живота на село или в малкия провинциален град, застрашен от настъплението на цивилизацията. Завладян от дълбока депресия и разочарование от обкръжаващия го свят, писателят се самоубива в Грац.
          За творчеството си Инерхофер получава много отличия, между които наградата за литература "Сандо" (1974), "Рауризката литературна награда" (1975), наградата "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1975), "Литературната награда на провинция Щирия" (1993) и "Литературната награда на Залцбургското селско стопанство" (1993).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ