ТОМАС МАН (1875-1955)

е сред великите романисти, разказвачи и есеисти на XX в. Роден е в северния ханзейски град Любек в дома на сенатор и едър търговец от стар патрициански род. Посещава частно училище, а след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен.
          През 1894 деветнадесетгодишният Томас Ман публикува първата си новела "Падналата" в авторитетното списание "Ди Гезелшафт". Междувременно слуша лекции в Мюнхенския технически университет и става сътрудник на списание "Симплицисимус". През 1895-98 г. заедно с брат си - бъдещия писател Хайнрих Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман "Буденброкови" и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание - тогава създава романа "Кралско височество" (1902), прочутите новели "Тристан" (1903) и "Тонио Крьогер" (1903), както и първия фрагмент на незавършения роман "Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул" (1911). В 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа "Вълшебната планина" (1924) и в 1929 г. получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман "Буденброкови".
          В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч "Страдание и величие на Рихард Вагнер" по случай петдесетата годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж водещите политически кръгове в Германия организират "протест" срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция - първо в Швейцария, а след лишаването му от немско гражданство през 1938 г. - в Америка. В Германия книгите му са забранени.
          В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа "Лоте във Ваймар" (1939). В 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си "Йосиф и неговите братя" (1933-1943), а в 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман "Доктор Фаустус" (1947) и "Избраникът" (1951).
          След края на Втората световна война Томас Ман се завръща през 1952 г. в Европа, но не се установява в Германия, а до края на дните си остава в Швейцария - в Килхберг на Цюрихското езеро. За своята петдесетгодишнина писателят споделя: "Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта." За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1949). В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда "Томас Ман".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ