ЙОЗЕФ РОТ (1894-1939)

е австрийски белетрист, есеист и публицист, роден в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция в еврейско семейство. Следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена.
          През 1916 г. - в разгара на Първата световна война - Йозеф Рот се записва доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен. През 1918 г. става журналист във Виена и по-късно в Берлин, а през 1924 г. е редактор на "Франкфуртер цайтунг". След възшествието на националсоциализма в 1933 г. книгите му са забранени и писателят емигрира през Австрия във Франция, където изпада в дълбоко отчаяние, става алкохолик и умира в Париж в приют за бездомници.
          Романите и разказите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския социален роман бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в старата Австро-Унгария и след нейната разруха, за да се откроят непреходните ценности в човешкия живот. По-важните му произведения са романите "Паяковата мрежа" (1923), "Хотел Савой" (1924), "Бунтът" (1924), "Ципер и неговият баща" (1928), "Иов" (1930), сборникът с есета "Паноптикум" (1930), романите "Радецки марш" (1932), "Стоте дни" (1936), "Изповед на един убиец" (1936), "Капуцинската гробница" (1938), "Приказка от хиляда и втората нощ" (1939), сборникът с проза "Легенда за светия пияч" (1939) и посмъртно издадените - новелата "Левиатан" (1940) и романът от 1929 г. "Немият пророк" (1965). В чест на писателя през 1987 г. е учредена наградата за международна публицистика "Йозеф Рот".



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ