ВАЛТЕР ТОМАН (1920-2003)

е австрийски белетрист, роден във Виена. Следва психология във Виенския университет и става доцент, като се вдълбочава в изучаването на психоанализата. През 1946 г. публикува първите си стихотворения. По-късно става професор по клинична психология в университетите "Харвард" и "Брандайс" в Бостън, САЩ. През 1964 г. се установява в Ерланген, Германия, където преподава психотерапия в университета.
          В литературните си творби Валтер Томан обрисува ирационалния живот на своите съвременници, за да разкрие механизмите на социалните им заблуди. По-значимите му произведения са прозаичните сборници "Своенравната камера" (1950, 1961), "Световният театър на Бусе" (1951), стихосбирката "Народ от магарешки тръни" (1955), романът "Селото с дракона" (1959) и сборникът с разкази "Благодатната зараза" (1959), както и литературно-психоаналитичното изследване "Семейни констелации" (1965). Следват клинично-белетристичните му творби "Лечими отдалечения" (1994) и "Повиквания за бърза помощ" (1994).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ