ОСТАНКИ ОТ ПОЕЗИЯ

Венцеслав Константинов


                                            Гюнтер Айх, "Останки от корабокрушение",
                                            подбрал и превел от немски Кръстьо Станишев,
                                            Издателство "Народна култура", София, 1986 г.



      Когато през декември 1972 година почина Гюнтер Айх, немскоезичната следвоенна поезия загуби един от своите първомайстори. Той остави след себе си литературна школа - Айх беше не само значителен поет, но и учител на поети. Посветен в тайните на източните философски системи, той сътвори поезия с рядко постигана интензивност на внушението. С годините употребяваше все по-малко думи за своите творби, като ги свеждаше до математически формули и афоризми. Именно този стремеж към икономия на словото и доказателствена яснота на художественото послание създаде на Айх немалко последователи в поезията на ФРГ, а и на други страни. (У нас ще го открием в лириката на Федя Филкова, която е редактор на рецензираната книга.)

      Стихотворенията на Гюнтер Айх представляват сложни езикови построения, където словото вибрира в напрежението на своята многозначност. В тях има един видим, първи пласт, който изглежда обикновен и лесно разбираем, както е в едно японско хайку. Но под този пласт прозират нови и нови смислови полета, нови и нови отпратки към други художествени светове и култури. С помощта на езика Айх се стреми да обхване "тригонометричните точки на живота", да проникне до онези "скрити царства", които макар да се изплъзват на възприятията ни, непрекъснато ни провокират чрез своите "послания". Поезията на Гюнтер Айх е трудно преводима, понеже в нея словото е само знак, сигнал, който трябва да отключи цяла система от асоциации. И затова появата на книга със стихотворения на Айх на български би трябвало да бъде културно събитие. За съжаление и този път срещата ни с едно голямо творчество не се състоя. Защото пред нас са само останките от една внушителна поезия, претърпяла корабокрушение върху писалището на преводача. Просто невероятно е, как Кръстьо Станишев само с бегли познания на немския език успява да преплува морето на Айх, без да се удави в него. А че познанията му действително са бегли, личи от елементарните езикови грешки на ВИДИМО РАВНИЩЕ. Ето някои произволно подбрани примери:

      В стихотворението "Около четири часа следобед" прочитаме: "Към прозореца гледам." Според оригинала фразата трябва да гласи: "ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ гледам." Това не променя нито ритъма, нито дължината на израза. Но за преводача предлозите и граматическото число имат условно значение. А какво значи "обичам само едно: за близост чупливото осезание", какво е това "ЧУПЛИВО ОСЕЗАНИЕ", може би усложнено мислене на модерния поет? В оригинала обаче намираме "лесно накърнимо чувство за близост" - не е толкова причудливо, но пък е ясно. В стихотворението "Произходът на истината" четем за "корени, ОБРЕМЕНЕНИ от пясък" и за някакво "ВЪЛНЕНИЕ на въздуха", когато става дума просто за "корени, по които е полепнал пясък" и за обикновено "раздвижване на въздуха". Но преводачът предпочита преносното значение на немските думи, то му се вижда по-поетично. Шедьовъра на Кръстьо Станишев откриваме в стихотворението "Несъстояли се разговори", където той превежда "БОЯ за коса" вместо "ЦВЯТ на косата"! И още един предателски предлог: "ПРЕД толкова много упование" трябва да гласи "ПОРАДИ толкова много упование", но колебливите знания на чуждия език изискват търпеливо ровене из речниците, а това пък е губи-време и угнетение на духа... Какво разбираме от изречението: "Така един прочете в книгите на Ойленшпигел овесените зърна."? А тук е скрит намек за онова магаре, което шегобиецът уж научил да чете, като поставял пред него псалтир, между чиито страници насипвал овес. Магарето прелиствало с муцуна страниците и събирало овесените зърна. Немският глагол "lesen" има двойно значение - ЧЕТА и СЪБИРАМ; така поетът прави игрословица, но от нея в превода няма и помен. Просто се изкушавам да сравня преводача на Айх с ученото магаре от немската народна книга, но няма да го направя, защото вината съвсем не е негова. Та Кръстьо Станишев вече е доказал мисията си на "предтеча", който само проправя пътя на една немска поетична творба чрез несериозен превод, а след него се задава друг преводач, за да извърши тайнството - пресен пример за това е катастрофата с Гьотевия "Фауст". Но дали издателството и този път ще разполага с хартия, за да ни представи някой ден и ПОЕЗИЯТА на Гюнтер Айх?






- In: сп. "Пламък", София, кн. 4, 1988.



© Венцеслав Константинов, 1988

| top | home | e-mail |

Created: 09.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop