ПОЕМАТА НА ГЕО МИЛЕВ "СЕПТЕМВРИ" В НЕМСКИ ПРЕВОД

Венцеслав Константинов


      Превеждането на Гео Милевата поема "Септември" на немски език е свързано с някои особености, липсващи при превода й на други езици. А именно: самата поема до голяма степен е сътворена с естетическите средства на НЕМСКИЯ ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ, който Гео Милев опознава при престоя си в Германия през 1918-1919 г.

      Експресионистите привличат българския поет, понеже - както сам той посочва - въстават против шаблона, бунтуват се против старото, разбиват овехтелите форми и дирят нови. Теоретикът на експресионизма Курт Пинтус, чийто прочут алманах Гео Милев притежава (и изпраща в България на Николай Лилиев), пише: "Новата поезия, която е устремена не към външността на явлението, към орнамента, а към неговата същност, сърце и нерви, която се противопоставя на една наложена отвън действителност и се бори за по-интензивно, по-благородно, по-добро битие, е в последна сметка ПОЛИТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ от по-висше естество, понеже ратува не за свалянето или възкачването на отделни политически партии или личности, а за политика на човечеството и човечността..."

      Отрано сближил се с европейската култура, живял дълго време с големи, наднационални художествени образци, Гео Милев почерпва от експресионизма нравствената воля да усъвършенства СОБСТВЕНАТА СИ ПОЕТИКА, а с това и да тласне по нови пътища поетическото развитие в страната си. Той подхранва у себе си амбицията да приобщи българската творческа мисъл към върховете на европейската култура, да я вложи в един глобален контекст. Идеята на Гьоте за "световна литература" Гео Милев разбира не като подражателство на чужди книжовни модели, а като културно ВЗАИМОПРОНИКВАНЕ и обмен на духовни ценности. Тъкмо това разбиране, смятам, е ключ към естетиката на поемата "Септември" и основа за претворяването й на немски език.

      Така немският преводач, от една страна, ще бъде облекчен в работата си над текста, защото разполага с готови художествени образци и разработени изразни средства на своя език; от друга страна, обаче, той ще бъде затруднен, понеже тъкмо тези високи образци налагат и висок критерий, който той трябва задължително да удовлетвори.

      Пред себе си преводачът е имал два пътя, за да достигне до адекватно художествено решение при пресъздаването на поемата. Първият път е отначало филологически точно да се придържа към българския оригинал и после да нагоди този първи, дословен превод към една поетика, допълнително овладяна и разработена. Вторият път е да изходи от една предварително усвоена поетика, каквато е поетиката на немската експресионистична лирика, и от тази позиция да пристъпи към българския текст.

      Смятам, че тъкмо по този втори път е тръгнал преводачът на "Септември" Мартин Ремане. Резултатът от това претворяване е постигането на съвършено звучене на немски език, създаването на представата за оригинално поетическо постижение в духа на експресионизма. Но всичко това е за сметка на едно значително отдалечаване от оригинала по отношение на образността и на римната система. За мене остава открит въпросът доколко подобно отдалечаване е функционално оправдано, доколко то променя действителното съдържание на творбата и художествените внушения на Гео Милев.

      Редица важни пасажи, ключови фрази от поемата липсват в превода. Така например началото на трета глава, изразът "Глас народен, глас божи" изобщо отсъства. А тази крилата фраза, водеща началото си още от Омир и фигурираща в творчеството на Пушкин, Достоевски, Виктор Юго, Ромен Ролан и др., естествено има утвърден еквивалент и на немски език. Тази поговорка е изпусната и двадесетина реда по-нататък, където се повтаря. Подобно е положението и с края на трета глава, където в превода отсъства фразата "С нами бог!". Изобщо всички "религиозни" внушения или изрази, почерпани от словното богатство на религиозната обредност и имащи в поемата очевидно преносен смисъл, са изчезнали от превода по непонятен начин. Мога само да гадая каква е причината.

      Аналогичен случай имаме към края на поемата, където Гео Милев пише: "Ахил беше стар генерал / на негово царско величество цар Агамемнон." При превода "монархическият" израз "негово царско величество" е изчезнал. Подобно "прочистване" на поемата от идеологически "опасни" внушения я представя в твърде неприемлив вид с оглед на едни съвременни изисквания за точност и вярност на превода.

      Работата на Мартин Ремане върху поемата "Септември" може да се разглежда само като стъпало, като подстъп към едно по-съвършено нейно претворяване на немски език. Въпреки безспорните езикови достойнства на разглеждания превод, поради прекалената "свобода" на интерпретацията, той свидетелства повече за художествените умения на преводача, отколкото за тези на автора.






- In: Преводите на поемата "Септември" от Гео Милев, Съюз на преводачите в България, София, 1986.



© Венцеслав Константинов, 1986

| top | home | e-mail |

Created: 09.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop