ГЬОТЕ ЗА ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО

Венцеслав Константинов


                                            Йохан Волфганг Гьоте. За литературата и за изкуството.
                                            Т. I-II.Предговор, превел от немски Страшимир Джамджиев,
                                            С. Наука и изкуство, 1979 г.



      Малко е да се каже, че внушителният обем на изданието - общо над хиляда и двеста страници, - както и трудността на задачата да се предадат на български естетическите размишления на такъв разностранен, необхватен гений като Гьоте, будят сами по себе си възхищение. Защото препятствията пред преводача този път са били от по-особено естество. Включените в сборника близо двеста и петдесет статии са възниквали в течение на шест десетилетия и всяка една от тях има свой облик, неповторима интонация, различен идеен заряд. Преводачът Страшимир Джамджиев е трябвало следователно двеста и петдесет пъти да се превъплъти наново и наново в често пъти противоречиви и двусмислени интерпретаторски роли.

      Защото "Гьоте не е създател на естетика, чието място е точно определено в една система, както например Кант, Шелинг или Хегел, нито се домогва до такава естетика подобно на своя поетически събрат Шилер, нито пък се стреми към относително стройна система от възгледи по определен кръг въпроси, каквато вече е могъл да наблюдава при Винкелман и Лесинг" - четем във встъпителната студия.

      Гьотевите естетически схващания са повече плод на поетически пристрастия и спонтанни предпочитания, често пъти допълващи се и обогатяващи се взаимно в противоречието. Затова в сборника липсва онази монолитност на изложението, която именно увлича и предразполага интерпретатора към по-дълбоко съучастие, предлага му насладата от съизграждането на една стройна мисловна постройка. Струва ми се, не бих сбърка, ако нарека подобен преводачески труд отегчителен. В случая Страшимир Джамджиев е бил овъзмезден само от съприкосновението с великия дух на Гьоте.

      За да можем да дадем преценка на преводното дело, нека проследим как Ст. Джамджиев претворява съчинения, възникнали през различни периоди от творческия път на Олимпиеца.

      Най-ранната статия-реч, включена в двутомника, "По случай деня на Шекспир", е написана от Гьоте през 1771 г., т.е. когато той е бил едва двадесет и две годишен. Тук младият гений с романтичен плам засвидетелства преклонението си пред великия англичанин, изтъква без мяра достойнствата му пред класическите френски драматурзи и рационализма на един Волтер. От думите напира младежко ликуване и ентусиазъм, които въздействат не толкова с непоклатимостта на композицията и яснотата на езика, колкото с напористия патос на щюрмерски настроения Гьоте, току що завършил първия вариант на своя "Гьоц фон Берлихинген".

      Ето как в своя превод Страшимир Джамджиев сам се превръща в разпален младеж, който от възторг не успява да прикрие бликналите чувства:

      "Отначало интермецо в богослужението, после политическо тържество, трагедията е показвала на народа някои велики дела на прадедите с чистата простота на съвършенството, тя масово е събуждала величави чувства в душата, защото самата е била нещо цялостно и величаво.

      И в какви други!

      В гръцки!

      Аз не мога да обясня какво значи това, но го чувствам и се позовавам за краткост на Омир, на Софокъл и Теокрит, които ме научиха да го чувствам.

      И в допълнение веднага ще кажа: французче, защо ти са гръцките доспехи, за теб те са много големи и тежки."

      Ето Гьотевите думи в оригинал:

      "Nun sag ich geschwind hinterdrein: Französchen, was willst du mit der griechischen Rüstung, sie ist dir zu groß und zu schwer."

      Така преводачът уверено претворява не само смисъла на първообраза, но и цялата атмосфера на възхита и опиянение от бунта срещу правилата, образците и традиционните мнения. И в неговото слово, както в думите на Гьоте, се долавя повече ритъмът на сърцето, отколкото доводите на разума.

      През 1795 г. Гьоте публикува една от своите най-остри рецензии срещу идейните си противници, озаглавена "Литературно санкюлотство". Вече зрелият, четиридесет и шест годишен писател изтъква тук вътрешната зависимост между поета и нацията, между класическото национално произведение и историята на народа.

      Преводачът претворява Гьотевото трезво схващане за литературата като резултат на живота по следния забележителен начин:

      "Кога и къде се създава постепенно един национален класически автор? Когато той намира в историята на своя народ големи събития, чиито последици се проявяват в щастливо и значително единство; когато вижда в начина на мислене у своите сънародници величие, в техните чувства дълбочина, в техните действия сила и последователност; когато самият той, проникнат от духа на нацията се почувства благодарение на одухотворяващия го гений, способен да осъзнае дълбоко в себе си миналото и настоящето; когато намира своя народ на високо културно равнище, така че и неговото собствено развитие му се удава лесно; когато, имайки пред себе си съвършените или несъвършените опити на своите предшественици, е събрал голям материал и множеството така са се стекли, че той няма нужда да плаща висока цена за своята подготовка и още в най-добрите години на живота си е в състояние да обхване с поглед, да систематизира и да създаде едно голямо единно замислено произведение."

      Фразата на Гьоте "wenn er selbst, vom Nationalgeiste durchdrungen, durch ein einwohnendes Genie sich fähig fühlt, mit dem Vergangnen wie mit dem Gegenwärtigen zu sympathisieren" преводачът предава "когато самият той, проникнат от духа на нацията се почувства благодарение на одухотворяващия гений, способен да осъзнае дълбоко в себе си миналото и настоящето". На пръв поглед тук той се отклонява от оригинала; вместо буквалното "присъщ гений" превежда "одухотворяващ гений", вместо "симпатизира на миналото и настоящето", записва "осъзнава дълбоко в себе си миналото и настоящето". Но това отклонение е само привидно, неговият превод е "по-верен" от буквалния, защото пресъздава не думата, не фразата, а нейната същностна функция в текста. Тази "свобода" тук е желателна, тя е от висше творческо естество. Благодарение на нея преводът изящно и леко ни въвлича в Гьотевия мисловен свят, който "зазвучава" на български непринудено и логично.

      В последната статия на Гьоте, писана през 1832 г., вече осемдесет и две годишният корифей се обръща към младите немски поети с предупреждението да не гледат на поетическите си усилия като на цел, а да ги оставят да дойдат сами в резултат на живота.

      Ето как Страшимир Джамджиев предава тези съкровени, заветни думи:

      "Защото доброжелателният наблюдател е принуден за жалост твърде скоро да забележи, че вътрешното младежко доволство внезапно започва да помръква, скръбта за изчезналите радости, мъката по нещо загубено, копнежът по нещо непознато, непостижимо, унинието, недоволството поради пречки от всякакъв род, борбата против неблагоприятната съдба, завистта, гонитбата размътват бистрия извор и веселата дружина се пръсва, всеки се обособява и става отшелник-мизантроп."

      И тук преводачът не само открива истинската дума, не само създава необходимата градация на отсенки, но придава на фразата си онази лекота и прозрачност, характерни за мисловния строй на стария Гьоте. Така буквалното "изведнъж намалява" (auf einmal abnimmt) той превежда с по-поетичното "внезапно започва да помръква", "неблагополучие" (Mißgunst) - с "неблагоприятната съдба", което е по-извисено и функционално по-точно, обикновеното "преследване" (Verfolgung) - с "гонитба". В тези прости примери проличава дълбокото вникване в текста, професионалният усет и богатата палитра от стилистични багри на преводача.

      Своята статия-послание Гьоте завършва с едно крилато четиристишие:

                                                            Jüngling, merke dir in Zeiten,
                                                            Wo sich Geist und Sinn erhöht:
                                                            Daß die Muse zu begleiten,
                                                            doch zu leiten nicht versteht.

      Страшимир Джамджиев пресъздава трудния именно поради лекотата си Гьотев слог с изящна "простота":

                                                            Момко, знай от ранна младост:
                                                            там, духът ми где се рее,
                                                            музата те следва с радост,
                                                            но да води не умее.

      В тази строфа преводачът не само спазва точния размер и римната схема на оригинала, но извлича от него същността, и четиристишието му не е просто сполучливо решен словесен ребус, а изразява пълноценно духа и мисълта на самия Гьоте.

      Смятам, че в своята цялост преводът на Страшимир Джамджиев на Гьотевата есеистика трябва да се причисли към най-високите постижения на съвременното преводаческо изкуство. Сам достигнал благородната Гьотева възраст, със своето артистично майсторство на превъплъщението Страшимир Джамджиев доказва нагледно мисълта на своя автор, че "музата търси обществото на онзи, който е готов на радостно самоотречение, който лесно се съвзима, който умее да получи по нещо от всяко време на годината, който отдава дължимото както на лятната градина с рози, така и на зимната пързалка, който уталожва собствените си страдания и непрестанно търси наоколо къде би могъл да облекчи някоя мъка, да даде подтик на някаква радост. Никакви годни не са в състояние да го отделят тогава от очарователните богини, които се радват наистина на свенливата невинност, но също тъй охотно помагат и на разсъдливата мъдрост; при младия те благоприятстват за развитието на вдъхващите надежди кълнове, при възрастния се радват на съвършенството в неговото пълно съзряване."

      Така преводният труд на Страшимир Джамджиев заслужава най-висока оценка и морална награда не само заради своето завидно постижение, но и с това, че посвоему представлява артистично послание на един завършен творчески дух към по-младите преводачи, на които предстои същият нелек път на съзряването, прозрението, отговорността и съзиданието.






- In: сп. "Панорама", София, кн. 2, 1980.



© Венцеслав Константинов, 1980

| top | home | e-mail |

Created: 10.03.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop