С ПОРИВ КЪМ СВОБОДАТА

Венцеслав Константинов


      Творческия си път Хайнрих Ман започва в превратните за европейското изкуство години от края на XIX век. След Първата световна война той активно сътрудничи в левите експресионистични списания "Ди Акцион" и "Ди вайсен блетер", в които публикува свои стихотворения и преводи от български език и младият Гео Милев. Това е времето, когато творбите на немския писател започват да проникват в България.

      Първото преведено у нас произведение на Хайнрих Ман е новелата "Пипо Спано", публикувана през 1918 г. от изд. "Гутенберг". Новелата е твърде характерна за идейните брожения на епохата, посветена е на проблематика, обща за мнозина немски писатели, преживели трагедията на войната: това е конфликтът между творческата личност и обкръжаващата я действителност, отчуждението между художник и общество - тема, която и през следващите десетилетия ще занимава съзнанието на Хайнрих Ман. През 1928 г. на български език излиза романът му "Майка Мария" в превод на Никола Толчев. Той събужда голям интерес сред културната ни общественост и в софийския в-к "Литературни новини" излиза статията на Луи Дюрийо "Хайнрих Ман и умствените работници в света". Това е време, твърде трагично за немската култура и за немския народ, излязъл ограбен и обезверен от пепелищата на войната, време на нарастваща безработица и непозната по размерите си инфлация, на обезценяване на културните ценности, на зараждащ се националсоциализъм. През 1933 г. Хайнрих Ман е изгонен от поста президент на Пруската академия на изкуствата и пред надигащата се кафява вълна в Германия е принуден да емигрира - книгите му горят по площадите на страната. Тогава във в-к "Литературен свят" Димитър Стоевски публикува статия за Хайнрих Ман, в която разглежда значението му за немската литература.

      През 1935 г. Хайнрих Ман участва в Международния конгрес на писателите за защита на културата в Париж. Там младият български писател Людмил Стоянов му задава въпроса дали познава нашата страна и знае ли нещо за нейната литература. Хайнрих Ман отговаря: "Впечатлението ми е, че българите могат да създават мощна и здрава литература, което лежи в характера им. Те са затворени в себе си, мъжествени, с жив порив към свободата и главно - реалисти. Те не витаят в царството на химерите, а това според мен е голямо качество, особено за един народ." Л. Стоянов описва впечатленията си от разговора в публикуваната през 1938 г. книга "Моите срещи. Срещи и разговори със съвременни европейски писатели". През същата година библиотека "Всемирна литература" предлага на българските читатели сборник немски разкази под надслов "Лилавата смърт", в който наред с творби от Артур Шницлер, Ернст Толер, Томас Ман и Густав Майринк е включена и новелата на Хайнрих Ман "Старост"

      Още през първите години след войната у нас нараства интересът към творчеството на бележития писател. В два последователни броя на в-к "Изгрев" се публикуват бележките на Димитър Загоров за книгата на Хайнрих Ман "Обзор на една епоха", отпечатана на немски език в московското сп. "Интернационална литература". В този том творецът е събрал най-значимото от своята богата есеистика.

      През 1951 г. излиза и първото произведение на писателя у нас след Девети септември - това е романът "Верноподаникът" в превод на Ганка Найденова - Стоилова. Този роман, писан непосредствено преди Първата световна война, но публикуван през 1918 г., донася световна слава на създателя си. И до днес той представлява едно от най-ярките обвинения срещу немската буржоазия от Вилхелмовата епоха с нейната брутална надменност, нравствена нищета и духовна ограниченост, довели до тържеството на нацизма в Германия. През същата година Любомир Огнянов-Ризор отделя голямо място на творчеството на Хайнрих Ман в студията си "Културата и литературата в днешна Германия. Състояние, проблеми и перспективи" в сп. "Септември"

      През 1961 г. нашият печат отбелязва деветдесетгодишнината от рождението на твореца. В "Литературен фронт" е публикувано писмото на Хайнрих Ман до съветските писатели от 1941 година. А през 1965 г. изд. "Народна култура" включва в поредицата си "Избрани романи" творбата на Хайнрих Ман, която го е утвърдила като писател от световен мащаб - романа "Учителят Унрат. Краят на един тиранин", преведен от рано починалия изтъкнат преводач Владимир Мусаков. Чрез гротесковия образ на немския дребноградски училищен тиран Хайнрих Ман създава изобличителна сатира на немското културтрегерско еснафство от края на XIX век. Филмирана през 1930 г. под заглавие "Синият ангел" с участието на Марлене Дитрих, тази творба на Ман вече е позната у нас. След публикуването на романа Димитър Стоевски разглежда творческия облик, идейните и художествените позиции на писателя в статията си "Дълг, идеали, човечност" във в-к "Литературен фронт".

      Стогодишнината от рождението на Хайнрих Ман през 1971 г. е отразена богато в българския печат. А в Годишник на Софийския университет излиза и обширното проучване на Нели Бънкова "Същност на характерите и средствата за тяхното изграждане в историческите романи на Лион Фойхтвангер, Хайнрих Ман и Томас Ман между двете световни войни". Впоследствие през 1972 г. изд. "Христо Г. Данов" публикува и известния исторически роман "Младостта на крал Анри IV" в превод на Цветана Узунова-Калудиева.

      Най-внушителното представяне на творчеството на големия писател пред българската читателска публика е излезлият през 1974 г. в поредицата "Световна класика" на "Народна култура" голям том с произведения на Хайнрих Ман. Включени са романът "Верноподаникът" и новелите "Чудесното", "Не познатият", "Пипо Спано" и "Кобес" - преведени от Тодор Берберов.

      Трайното присъствие на писателското дело на Хайнрих Ман в България получи ново потвърждение, когато през 1977 г. две столични издателства предложиха на книжния пазар негови книги: "Профиздат" - социалния роман "Бедните" в превод на Елена Николова - Руж, и "Народна култура" - том с новели под надслов "Триминутен роман", преведени от Тодор Берберов. Шестдесет години след първото публикуване на "Пипо Спано" на български тук намираме новелата в съвременен превод наред с още десет творби. Въпросите за свободата, самотността, раздвоенията на съвестта, вътрешния поврат към приобщеността и любовта правят тези кратки белетристични късове съкровени разкази за величието на човешкото страдание.

      През 1978 г. отново в превод на Тодор Берберов "Народна култура" публикува романа на Хайнрих Ман "Малкият град", в който писателят за първи път се заема с описанието на народния живот. А през 1980 г. "Христо Г. Данов" поднесе романа "Зрялата възраст на крал Анри IV", преведен пак от Тодор Берберов.

      Достигнали до българския читател още през двадесетте години, творбите на Хайнрих Ман и до днес се четат с неотслабващ интерес. Нещо повече: за мнозина по-млади читатели неговата художествена вселена тепърва ще стане онова духовно преживяване, което определя зрелите възгледи за света и историята.






- In: в-к "Литературен фронт", София, бр. 35, 27 август 1981.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 09.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop