ДВЕ ДРАМИ НА ХОРВАТ

Венцеслав Константинов


                                                    Йодьон фон Хорват, "Приказки от Виенската гора",
                                                    "Дон Жуан се връща от война", превод от немски:
                                                    Велизар Бонев и Райна Конушлиева,
                                                    издателство "Народна култура", София, 1982 г.



      Творчеството на австрийския писател от унгарски произход Йодьон фон Хорват е почти непознато на българския читател. А особено драматургичното наследство на Хорват е сред най-значимото, създадено на немски език през нашия век. Ето защо публикуването на две от най-популярните му пиеси у нас е културно събитие с особена стойност. Едно малко закъсняло запознанство може да доведе и до появата на Хорват върху българска сцена. Защото съвсем неслучайно критиката нарежда Йодьон фон Хорват като драматург непосредствено до Бертолт Брехт...

      Измежду седемнадесетте сценични творби на Хорват сега вече имаме в български превод "Приказки от Виенската гора" и "Дон Жуан се връща от война". Още при първия прочит на книгата ще открием твърде сполучливи езикови решения. Цели страници се възприемат без усилие, леко навлизаме в характерната за Хорват атмосфера на гротескна приповдигнатост. Нерядко особеностите на Хорватовата словесност са предадени на български без изменение, намерени са съответните нюанси, оригинални наши лексикални обрати. Може да се каже, че и двамата преводачи си служат уверено с българския език, познават тънкостите на диалога и разговорната фразеология.

      Наред с това обаче се натъкваме и на някои несъвършенства, чието макар и бегло разглеждане в дискусионен план мода да бъде от полза за професионалната ни работа.

      Най-напред ми се иска да посоча една неправилна употреба на личните имена в драмата "Приказки от Виенската гора". Двама от героите се казват Ритмайстер и Цауберкьониг. Имената носят смисъл - първото означава "ротмистър", а второто "цар на магията". Смятам за нередно, че второто име е преведено на български и в пиесата фигурира като Вълшебникът. А "Цауберкьониг" не е прозвище - така на прочитаме абсурдното обръщение "господин Вълшебник".

      В една битова драма, която се развива в напълно реален план и хората вежливо се наричат по фамилни имена, тези имена не може да бъдат побългарявани, макар и да дават със своя смисъл допълнителна информация за персонажа. Тази информация може да бъде включена по подходящ начин в репликите на действащите лица.

      Някои неточности и непрецизно формулирани изрази създават комични двусмислици, които липсват в подтекста на оригинала. Така героят Ритмайстер като бивш кавалерист разсъждава за бързопреходното време: "До двадесет години животът ни върви ходом, до четиридесет - в тръс, а след четиридесет - в галоп." В превода четем: "До двадесет вървим с умерена крачка, до четиридесет - в тръс, а след четиридесет - в галоп." Не става съвсем ясно как ние, хората, можем да вървим в тръс, та и в галоп.

      По-нататък се натъкваме на един буквализъм, който прави фразата абсурдна в българското й звучене: "Милата Мариане пак ми е омагьосала жартиерите." Вместо: "затурила жартиерите". Още по-странно звучи следващата реплика на героя: "Любимата Мариане ще ги открие с помощта на магията си." Това е нещо като опит да се предаде на наш език игрословицата с глаголите "verhexen - herhexen" - "омагьосвам - отмагьосвам", чието преносно значение обаче не се покрива с българското.

      А вярното претълкуване на игрословиците е особен проблем при превода на драматични творби от Йодьон фон Хорват, защото при него те имат характер на допълнителни художествени внушения. Ето още един типичен случай в "Приказки от Виенската гора". Героят Алфред яде и при това разговаря с майка си. Ето защо се задавя и кашля силно. Майка му го тупа по гърба, от което той още повече се задавя. Тогава Алфред казва: "Jetzt wär ich aber fast erstickt." т.е. "Сега вече едва не се задуших." И добавя: "Apropos ersticken: wo steckt denn die liebe Großmutter?" Буквално: "Апропо, като рекох "задуших", та се сетих: къде ли се е свряла милата ми баба?" Тук възниква игрословица между "ersticken" (задушавам се) и "stecken" (сврян съм), понеже двата немски глагола са етимологично свързани. Игрословицата подсказва нещо за отношението на майката и сина към бабата, която не им е чак толкова "мила". Оттук идва и комичният ефект на фразата. В превода от този мрачен комизъм не е останало нищо. Там четем: "Малко остана да се задуша." "По повод задушаването се сетих: къде ли се е скрила любимата ми баба?" А това е пълна безсмислица. Игрословицата е погубена, а би могло тя да се претвори по следния начин: "Сега вече едва не се задуших, навря ми се в дихателното гърло." "Апропо, като рекох ''навря'', та се сетих: къде ли се е свряла милата ми баба?"

      Тук се отваря и принципният въпрос за превода на чуждици. "Апропо" си е "апропо" и няма нужда да го побългаряваме с "по повод". А на други места и в двете пиеси "апропо" е изписано с латиница. Също тъй са изписани с латиница и са обяснени под линия думи, които имат в българския език съответки-чуждици. Само на стр. 18 намираме два такива случая. Английското "first class" и френското "gourmand" са отдавна част от немския език и би могло да се предадат на български е "екстра" и "гастроном". Защото: чуждици се превеждат с чуждици!

      Немалко неточности, сурови изрази и опростявания откриваме и в превода на пиесата "Дон Жуан се връща от война". Там четем репликата: "Пет пари не давам за мъжете.", когато в оригинала е казано: "Пет пари не давам за господарите на божието творение." (die Herren der Schöpfung). По-нататък бабата би трябвало да каже: "Убиха месаря и раниха търговеца на дърва." Вместо това намираме: "Изклаха месарите и осакатиха въглищарите." А Дон Жуан прелиства "влаковия график" вместо "разписанието на влаковете". Пак там уличното момиче, за да го примами, му казва: "Wir arbeiten unter Tarif.", т.е. "Ние работим под тарифата." В българския текст четем обратното: "Ние работим по тарифата." А по-нататък почетната лекарска титла "медицински съветник" (Medizinalrat) е станала "фелдшер".

      Но всички тези пропуски донякъде остават в кръга на обичайното, те свидетелстват за недостатъчна работа с речниците, за прибързаност, за превеждане понякога само по спомени за езика. Има обаче други греши, които съществено променят авторовия изказ, изопачават сценичната атмосфера, подвеждат читателя (зрителя) в невярна посока. Ще се спра на няколко от тях.

      В "Приказки от Виенската гора" майката е загрижена за бъдещето на сина си и го пита дали дамата, която ще дойде при тях, е състоятелна особа, Алфред отговаря, че няма нищо общо с нея и майката облекчена му дава съвет: "Eine reiche Partie ist nicht das letzte", т.е. "Една богата партия не е най-важното." И добавя: "Ти още не си срещнал подходящата." В превода прочитаме тъкмо обратния съвет: "Една богата партия не е за изпускане." Тази реплика променя из основи облика на майката.

      По-нататък героите пият наздравица и Ерих пожелава: "Здраве и щастие, и много послушни германски деца! Хайл!" Отвръщат му също с "хайл". Такава дума няма в българския език, дори и като чуждица. Тя ни е позната от нацисткия поздрав "Хайл Хитлер!", въведен в Германия официално след 1933 година. А действието в пиесата на Хорват се развива във Виена от края на двадесетте години. Тъй че поздравът "хайл" би трябвало да се преведе с "Да са здрави!", "Да живеят!", или подобно. Иначе се внушава представата за нацистка принадлежност на героите, което е невярно, променя тяхната социална характеристика.

      А в "Дон Жуан се връща от война" четем, че луната осветява табела с надпис: "Който премине, ще бъде разстрелян!" Двадесетина реда по-нататък едно от уличните момичета известява на Дон Жуан за надписа. Сега той е станал: "Който продължи нататък, ще бъде разстрелян." Но има нещо по-важно: под предупредителната табела са разположени Spanische Reiter, т.е. военни телени заграждения, познати у нас с руския термин "рогатки". В превода тези "рогатки" са изчезнали напълно, макар че в оригинала нееднократно се говори за тях. А те са важен и характерен елемент от сценичния декор.

      Старшата сестра в болницата внушава на по-младата сестра, че е "длъжна да се грижи и за дявола, ако той се разболее". Преди да си тръгне, тя й дава религиозна утеха с думите: "Знаеш, че има само Едного, при когото можеш да се приютиш, ако пожелаеш да се освободиш от себе си." В превода тази реплика е видоизменена така: "Много добре знаеш, че за тебе има само един път, ако избягаш оттук." Подсказва се: "Внимавай да не станеш и ти уличница." Така съвсем абсурдно прозвучават заключителните думи на старшата сестра: "Мир на душата ти!"

      В превода и на двете пиеси ще открием липсата на отделни думи, изрази, та и на цели реплики. Набирането на книгата също не е било прецизно. В последна сметка имаме пред себе си едни осакатен текст.

      В заключение може да се каже, че въпреки отделните сполуки в превода, много добре предадения предговор към втората пиеса и добрия усет и на двамата преводачи към българския език - като цяло томът с драми на Йодьон фон Хорват не издържа по-задълбочена критика. Усилията на редактора Фани Караджова-Потоцка да изглади неравностите, да уеднакви текста като стил и звучене очевидно не са могли да превъзмогнат всичко. Смятам, че при едно повторно издание или при сценична реализация пиесите трябва да се огледат основно, за да бъде постигнато едно неистина професионално равнище в пресъздаването им на български.






- In: сп. "Панорама", София, кн. 3, 1983.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 02.02.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop