ФРАНЦ КАФКА НА БЪЛГАРСКИ

Венцеслав Константинов


      Името на Франц Кафка е познато на българската читателска публика още от шестдесетте години, когато бе отбелязана осемдесетгодишнината от рождението на писателя и в литературния ни печат се появиха преводи на негови разкази и притчи. Пак тогава българската литературна критика насочи вниманието си към делото на Кафка, появиха се редица статии и бележки, очертаващи неговия творчески път и художествени особености. Известният литературовед Минко Николов отбеляза в книгата си "Кризата в модерния западен роман" от 1961 г., че тъкмо буржоазната литературна наука бе превърнала делото на Кафка в сензация и мода, докато по същество то съдържа, обвинителен материал срещу буржоазната цивилизация. А в проучването си "Между мъртвата точка и хуманизма" от 1967 г. той писа: "Очевидно е съответствието между кошмарните видения и предчувствия на болния художник и трагическия опит на човечеството през последните десетилетия." И пак Минко Николов наблегна, че ние сме длъжни да познаваме творчеството на Кафка и неговите корени, да разбираме драмата на големия писател.

      Днес, едно столетие след рождението на Франц Кафка, усвояването на литературното му дело в България е в пълен ход. Вече са публикувани романите му "Процесът" и "Замъкът", сборник с негови разкази под надслов "Преображението" и сборник с писма на Кафка със заглавие "Роден съм да живея в самота", въведени от прочутото есе на Елиас Канети "Другият процес". Предстои издаването на романа "Америка", а нови разкази и притчи ще бъдат включени в различни сборници. Ще дойде ред и на дневниците на писателя, с което практически цялото неголямо творчество на Кафка ще стане достояние на българския читател.

      Като съставител и преводач на сборника с разкази "Преображението" съм се ръководил от мисълта, че за Кафка творчеството е било интимно преживяване, лично тайнство, несподелено откровение. Подборът трябваше да включва такива произведения, които са представителни за писателя и носят печата на неповторимата му личност, на неговата най-интимна същност. В книгата не биваше да липсват разкази като "Присъдата", "Огнярят", "Преображението", "В наказателната колония", "Малката жена". Именно те разкриват най-добре домогванията на Кафка да се навлезе в сърцевината на психическия живот, да се очертаят собствените граници и се до-стигнат дълбините на себепознанието.

      Да се преведат разказите на Кафка на български означаваше да се извърви един път на постоянно преоткриване на словесните значения. Защото въпреки външната простота на изказа, Кафка насища разказите си с множество внушения, който всеки читател възприела според собствената си нагласа, характер, темперамент и литературна подготовка. Преводачът обаче трябва да съумее да "влезе под кожата" не само на автора, но и на неговите различни читатели. Според Алфред Дьоблин в творчеството на Кафка владее най-строг реализъм, примесен с нещо подземно и тайнствено. Тъкмо това "подземие и тайнствено" в езика, в образите, в ситуациите преводачът трябва да предаде непокътнато със средствата на собствения си език. И тук се коренеше за мен основната трудност в работата ми над разказите на Кафка. Българският език е извънредно богат на нюанси, отнасящи се до видимата действителност, до сетивния мир. Но той не е така разработен като немския, когато става дума за абстрактни понятия или душевни състояния. Така при превода на Кафковите разкази бях принуден да изнамирам стари думи и изрази, книжовни обрати и синтактически конструкции, които без да са излезли от употреба, все пак не се срещат много често и създават усещането за познат и въпреки това нов език.

      Но всички трудности и усилия при работата ми над превода на разказите на Франц Кафка се изкупиха от добрия краен резултат от успеха на книгата, която се разпродаде за броени часове в книжарниците. А лично за мене навлизането в художествения свят на Кафка се превърна в истинска творческа школа, в духовно преживяване, което и сега, в дните на стогодишнината от рождението на писателя, ме изпълва с трепет и благодарност.





Wenzeslav Konstantinov, Franz Kafka auf Bulgarisch
- Радио София, 29 юни 1983 г.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 08.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop