ИОСИФ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

Венцеслав Константинов


                                                    Томас Ман, "Иосиф и неговите братя",
                                                    превел от немски Страшимир Джамджиев,
                                                    Издателство "Народна култура", София,
                                                    т. I 1984, т. II 1985 г.



      Своя най-голям роман в четири части "Иосиф и неговите братя" Томас Ман пише с прекъсвания от средата на двадесетте години до 1943 година. Създадената за близо две десетилетия тетралогия е публикувана в отделни книги: "Историите Иаковови" (1933), "Младият Иосиф" (1934), "Иосиф в Египет" (1936) и "Иосиф, хранителят" (1943). Издателство "Народна култура" предлага първите две книги в един том ("Историите Иаковови" и "Младият Иосиф"), а том втори на изданието съдържа всъщност третата книга от тетралогията "Иосиф в Египет". Това комплектуване може да е удобно от издателска гледна точка, но донякъде нарушава идеята на Томас Ман за поредица от ЧЕТИРИ КНИГИ, които той сам нарича "четири романа за Иосиф". (Вж. Т. Ман, Иосиф и неговите братя. Доклад, Литературна есеистика, I, С. 1978, с. 249)

      "Символ на човечеството - така би могло да се нарече негласно моето произведение" - казва Томас Ман за тетралогията. В тази мамонтова творба той обединява в една художествена сплав митологически, библейски, исторически, етнологически и психологически материал. Със средствата на хумора и пародията Т. Ман рационализира библейския мит, оживява го и го изтръгва от вкостенялата хилядолетна религиозна догма. Нещо повече: "В тази книга митът е изтръгнат от ръцете на фашизма и до последното кътче в езика е ХУМАНИЗИРАН и ако потомците намерят един ден в нея нещо значително, то ще бъде именно това" - отбелязва писателят в споменатия вече доклад от 1943 година.

      Тази хуманизация на мита намира израз и в една особена ХУМАНИЗАЦИЯ НА ЕЗИКА, на който е написана творбата. Самият Томас Ман отбелязва: "...Моето повествование се придържа с насмешлива добросъвестност винаги към сведенията от книгата 'Битие' и на много места звучи като тълкуване и коментар на Моисеевото петокнижие, като съставен от някакъв равин мидраш. И все пак еврейското е само преден план в произведението..., само ЕДИН от слоевете в езика му, където архаичното и съвременното, епичното и аналитичното странно се смесват." Докато пише романите за Иосиф, Томас Ман непрестанно чете Гьотевия "Фауст", "този неизчерпаем извор на езика", и по негово подобие сплита различни езикови пластове - епически, есеистичен, разговорен, експериментален. Не на последно място тъкмо езиковата сложност и разнородност му дава основание да каже: "...В областта на романа може да се смята като значително само онова, което вече не е роман."

      Трудностите, пред които тази творба изправя българския преводач, са колосални. Основният стил на тетралогията - пародийно библейски, просветлен от дистанцията на времето - е твърде чужд на българската книжнина и на нашето художествено възприятие. И все пак Страшимир Джамджиев е намерил равностоен словесен израз на Томас Мановото послание. За това му е помогнала работата му над романа "Доктор Фаустус" и преди всичко над двата тома есеистика на Томас Ман, издадени от "Наука и изкуство" през 1975 г. Особената приповдигната ироничност на оригинала е получила на български донякъде по-благородна окраска, което съхранява основното внушение на текста, като го прави по-леко усвоим за нашия читател. Ето един пример от главата "Съпрузите" из "Иосиф в Египет": "Не си ли ти посветена на бога и запазена за него, не танцуваш ли ти пред него като свещена негова заложница, не носиш ли с гордост пред хората жертвената украса на твоята посветеност? А ето че и този момък, узнах това от думите му, носи такава украса, невидима като твоята, под това трябва да си представяме, изглежда, някакво вечнозелено растение, което, както личи от заплетеното му име, означавало нещо като посветена младост и целомъдрие, защото значело 'Не ме докосвай'." (с. 386) Ето как преводачът умело се освобождава от тромавостта на оригинала и характерните за Томас Мановия слог "шахтелзетце" (включени едно в друго подчинени изречения), зазвучават на български с приемлива лекота. Това Страшимир Джамджиев постига поради школувания си усет за музикалност на фразата, за допустима протяжност на израза, за дихание на словото.

      Творбата на Томас Ман изглежда в български превод едновременно архаична и модерна. С. Джамджиев не се е подвел по излишни орнаментации, по фалшиво разкрасяване и усложняване на стила. Напротив, той с безупречен усет е следвал постоянно менящите се интенции на автора, като при това успява органично да свърже старозаветната изразност - патриархална и достолепна - с една съвременна безцеремонност и директност на изказа. Ето пример пак из "Иосиф в Египет": "Неговата блестяща яка и златни регалии; неговата прекомерно затлъстяла, но горда фигура; неговото скачане от колесницата и ласкателните думи, казани му от Монт-кау за силата и смелостта му да обуздава конете; неговото намерение да срази собственоръчно дивия хипопотам, без да го е грижа, че съпругата му Мут-ем-енет и родителите му Хуйи и Туйи ще се тревожат (при което понятието 'безгрижност' тук съвсем не изчерпваше, както изглежда, характеристиката на неговото особено държане); неговият бърз при това въпрос в ред ли е всичко в дома и весела ли е господарката; дори откъслечните недомлъвки за някакви неприятности в двореца, отронили се от устните му на тръгване - всичко това караше Иакововия син настойчиво да размишлява, да преценява, да гадае, той се мъчеше да си го обясни, да си го изтълкува, да си го допълни като всеки един, който гледа да стане час по-скоро господар на положението, в което поради стечението на обстоятелствата се е озовал и с което е невъзможно да не се съобразява." (с. 150) - В този по-дълъг цитат, състоящ се впрочем от едно единствено изречение, може да се долови патината на древната словесност, пародията на натрупванията на епитети, романтичното "изпадане от рамката" и вметнатият в скоби авторов коментар, както и модерното психологизиране на ситуацията, изразено в "мъчителното" дирене на вярното слово в поредицата "размишлява", "преценява", "гадае", "обяснява", "изтълкува", "допълва".

      Разговорният пласт е преизразен от преводача с умение и вкус. Защото и тук се усеща трудното смесване от древно и съвременно, от прямота и ирония: "- Твоят младеж - отговори хлебарят - е миловиден, но малко тъпичък. За живите се строи с тухли от нилска кал. Жилищата на мъртвите обаче, а също и храмовете, са от вечен камък." (с. 99) Или: "- Ах, ти, мишко такава! - каза той, като поклати сякаш отвисоко глава и прибра навътре долната си устна, така че горната се надвеси отгоре й като стряха. - Какво пъплиш тук и цвъртиш? За мен ти не си нищо повече от скарида или от червив орех, от който можеш да извадиш само червоточина, това си за мене ти." (с. 133) Така простоватите герои на романа спорят и се карат помежду си със съвременна агресивност и острота, но с древни образи и сравнения.

      Тетралогията изобилства от старинни имена и реалии. Преводачът добросъвестно и старателно е правил безкрайни справки, за да уточни транскрипциите, да си изясни същността на древните понятия и условности. В това отношение Страшимир Джамджиев е образец за подражание - неговият висок професионализъм се проявява и на това "техническо" равнище.

      В заключение може да се каже, че въпреки отделни дребни "козметични" недостатъци като някои буквализми, известно педантично придържане към синтаксиса на оригинала и пр., преводът на трите първи части на "Иосиф и неговите братя" е направен с увереност и вещина, които свидетелстват за духовната младост и творческа свежест на нашия уважаван преводач. Трудността на задачата, с която се е заел, е толкова голяма, че изпълнението й навярно буди и респект, и недоверие. Смятам, че С. Джамджиев е постигнал нещо, което не може да бъде отминато с безразличие, защото само по себе си е колосално като творческо дело.

      И тук искам да изтъкна голямата, дори решаваща роля на редактора Жана Гълъбова, чиято колегиална помощ е допринесла немалко за този успех. Жана Гълъбова редактира почти всички книги, преведени от Страшимир Джамджиев от немски език. Тяхното сътрудничество е добило отдавна стойността на творческо съавторство. Това не омаловажава постиженията на преводача, напротив, прави ги по-ценни и с по-голяма културна стойност.






- Съюз на преводачите в България, София, 31 януари 1986.



© Венцеслав Константинов, 1986

| top | home | e-mail |

Created: 30.03.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop