ИГРАТА, НАРЕЧЕНА ЖИВОТ, НАРЕЧЕНА ПОЕЗИЯ

Венцеслав Константинов


                                                  Васко Попа, "Игри", стихотворения,
                                                  подбрал и превел от сърбохърватски Симеон Владимиров,
                                                  Издателство "Народна култура", София, 1981 г.



      Ако е вярна истината, че всяко световнозначимо явление в изкуството е преди всичко национално обагрено, тази истина е и ключ към стихосътворения свят на Васко Попа. Звукът на народната песен, загадките на поверията и преданията, цветните стъкълца в калейдоскопите по панаирите, напетата шарения на носиите по сватбите и празниците, светлото опиянение от виното на спомените и на измислиците в дългите разговори под манастирските лози - всичко това е там, затворено в тънкия съсъд на стиха. А този стих е кован и прековаван с най-сложен модерен инструментариум. Долавяш напрегнатия ритъм и гротескната образност на експресионистите от кръга "Зенит", потапяш се в сомнамбулическата метафорика на далматинския "примитивен" сюрреализъм. И всичко изразено с повторна, новопридобита "наивност". Картините на Васко Попа - какви картини! - сякаш са слезли от платната на селския художник Иван Генералич, но са наситени с внушенията на едно дълбоко рефлективно съзнание: дошлият от Банат поет е изучавал в Белград, Букурещ и Виена славянска, романска и немска филология...

      В цикъла "Списък" Васко Попа предлага уж простодушни детски рисунки на домашни животни, растения и предмети, на всичко онова, което може да се докосне с ръка в бездуховния дребноселски бит. Но през отношението към тези близки на всекидневието неща поетът раздипля пластовете на техния смисъл, погледът му открива нови и нови измерения, прониква до надсетивното им значение. Така всяка вещ в неговите песни се превръща в отделен център на малък, само на пръв поглед земен, а всъщност изцяло духовен космос.

      Вътре, в средището на битието, Васко Попа овладява онази "обсадена ведрина", която е блян по друг, по-човечен, радостен свят. Около него бушуват силите на разрушението, "мракът на челюстите". И единствената възможност за оцеляване е да останеш вътре в кръга, съсредоточен в себе си, заслушан в собственото наивно, задъхано дишане.

      Но в цикъла "Игри" поетът превъзмогва затварянето в този омагьосан кръг на себесъзерцание. Играта именно става начин за общуване с реалния свят, средство за постигане на своята истинска природа. Играта не се играе заради някаква крайна цел, заради някакъв резултат, а заради самата игра: заради приключението, предлагано от възможността да се разкъса за миг кръгът на веднъж установения ход на живота. Според критика и преводача Влада Урошевич същността на играта в тази поезия е победата на дионисиевския принцип на отвореност към света над аполоновския принцип на затвореност в себе си. "Играта тук е символ на стремежа към усвояване на света чрез словото. Така поетът решава загадката на света, създавайки своя."

      Ето че след стихосбирките на Отон Жупанчич, Оскар Давичо, Десанка Максимович, Весна Парун, Стеван Раичкович имаме и тънката книжка на Васко Попа - един от големите. За творчеството си той е удостоен с множество национални и международни награди (между тях Австрийската държавна награда "Хердер"), познат е в редица страни (първият му превод е във Франция, направен от Ален Боске), упражнил е силно влияние върху новата югославска поезия. А това е тъй, защото е съумял да съчетае в себе си, а това ще рече: в песните си, живата, изумена и изумяваща народностна сетивност с едно в най-високия смисъл европейско ценностно съзнание. С две думи: свързал е вселенската магическа игра, наречена Живот, с човешката магическа игра, наречена Поезия.

      Симеон Владимиров е намерил в превода си онзи двузначен тон, роден от сблъсъка на две култури - карнавална и книжовна. Книгата, която държим в ръцете си, е живородена. Или - с думите на поета:

                                                          Гълтачи на огън играчи на мълнии
                                                          Укротители на гръмотевици
                                                          Тук показват вещината си





- In: сп. "Пламък", София, кн. 1, 1983.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 26.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop