ОТ МЪРТВОТО СЛОВО КЪМ ЖИВАТА РЕЧ

Венцеслав Константинов


                                  "Немско-български фразеологичен речник".
                                  Жана Николова Гълъбова, проф. д-р Константин Гълъбов,
                                  Издателство "Наука и изкуство", София, 1985 г.



      Преди близо три десетилетия излезе от печат едно необикновено лексиколожко издание - "Немско-български фразеологичен речник" (1958), чиито автори бяха нашите изтъкнати германисти и литератори Жана Николова-Гълъбова и проф. д-р Константин Гълъбов. Плод на дългогодишен труд, на пространна научна ерудиция и зрял книжовен опит, този речник бе побрал в своите близо хиляда страници фразеологичното богатство не само на немския език, но и на българския. Справедливостта изисква да се каже, че всъщност това бе ПЪРВИЯТ наш фразеологичен речник - в него българското слово живееше своя реален живот в израза, в идиома, в езиковите вариации. Не само в немската, но и в българската си част речникът представяше СИНОНИМИКАТА НА ФРАЗАТА, разкриваше метафоричното изобилие на книжовната, но и на всекидневната българска реч. Още тогава този речник се превърна в настолна книга за всеки преводач, заел се да претопи немската словесна стихия чрез духа на българския език. С това издание, както и с обратния му вариант "Българо-немски фразеологичен речник" (1968), дело на същите автори, израсна цяло поколение преводачи и литератори. Речникът можеше да се "чете" дори само заради свежото, дъхаво българско слово, което импулсираше за нови и нови езикови открития.

      Днес най-после имаме двутомното издание на този капитален труд. То е значително разширено и обогатено в сравнение с предишното, материалът е подреден по-прегледно и изложен графично по-отчетливо. През изтеклите тридесет години и немският, и българският език са се променили и развили. Това е намерило своето отражение в новото издание на речника - някои значения са прецизирани, потърсени са незабелязани досега съответствия и взаимоотношения. Още по-убедително е разкрито богатството на българския експресивен глагол, който чрез своята образност изнася основното значение на фразеологичната единица.

      Но какво разбират авторите под ФРАЗЕОЛОГИЯ? На първо място това са фразеологичните съчетания, в което една дума може да бъде заменена с друга, без това да измени общия смисъл; после идват фразеологичните единства, които най-често имат образен характер с преносно значение - тук спадат всички пословици, поговорки, афоризми, сентенции и крилати изрази; и накрая това са фразеологичните сраствания (идиоми). Главната задача на речника е издирването на пълнокръвни български покрития и поставянето им в смислово и образно съответствие с немските фразеологични форми. А сполучливите решение стават за преводача и езиковеда сигнал за намиране на нови покрития и съответствия. Това повишава значението и културната заслуга на изданието.

      В своето дълго книжовно битие "Немско-български фразеологичен речник" засили интереса и вкуса към специализирани езикови изследвания като основа за съставянето на други двуезикови или обикновени фразеологични речници. Защото той пръв показа езика ни не като музейна сбирка, а като дишащ организъм, демонстрира прехода от мъртвото слово към живата реч.






- In: в-к "АБВ", София, бр. 47, 25 ноември 1986.



© Венцеслав Константинов, 1986

| top | home | e-mail |

Created: 09.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop