ПРЕВОДНОТО ДЕЛО В РУСЕ - АНГЛОСАКСОНСКА ЛИТЕРАТУРА

Венцеслав Константинов


      Когато се обгледа преводното дело в един книжовен център като град Русе за период от близо половин столетие и се потърсят социалните и културните мотиви, породили това дело, не може да убегне на вниманието обстоятелството, че превеждането на определени книги и определени автори очевидно задоволява някакви трайни обществени потребности. Ще се опитам - въз основа на преводите от англосаксонски автори - да очертая развитието на тези духовни тежнения, с надеждата, че така ще се хвърли известна светлина и върху културната история на града.

      Една от първите книги с обществена тематика, преведена в Русе в годините след Освобождението, е трактатът на английския писател Самюел Смайлс "Нравствений дълг на человека", излязъл в печатницата на в-к "Славянин" през 1883 година. Смайлс е широко известен автор през онези години, книгите му се превеждат и разпространяват на почти всички европейски езици. Тяхната всеобща популярност се дължи на народностния им характер и морална поучителност. Прави впечатление, че съчинението на Смайлс "Duty" е публикувано в Лондон през 1880 година, а излиза в Русе само три години по-късно - наистина в съкратен вид и преведено от руски, но все пак достатъчно бързо, за да доловим живата социална потребност от подобни произведения. За съжаление преводачът на тази книга е останал анонимен.

      Изглежда неслучайна и появата на книгите на Джон Стюарт Мил "Уроци по политическата икономия" в съавторство с Адам Смит и Ф. Уейланд и "Социалистическите системи за икономическата уредба на обществото и възраженията против тях". Първото съчинение излиза през 1886 година отново в печатницата на в-к "Славянин", а второто - през 1894 година в печатницата на Спиро Гулабчев. И двете книги са преведени от руски, а преводачът е неизвестен. Още с тези първи заглавия се очертават идейните сблъсъци при търсенето на решения за обновлението на следосвобожденския ни социален живот. С книгата на Хърбърт Спенсър "За политическото възпитание", излязла през 1891 година, се подготвя издаването а на "Манифест на комунистическата партия" от Карл Маркс и Фридрих Енгелс - публикуван през същата година и в същата печатница на Гулабчев. Отново тези книги са преведени от руски, но вече е посочено името на преводача, запознал русенската общественост с "Манифеста" - това е Иван Кутев, който написва и предговор към изданието.

      Спиро Гулабчев продължава да отпечатва социално-политически съчинения от чужди писатели и през 1898 и съответно 1899 година при него излизат книгите на Карл Кауцки "Парламентаризма, народното законодателство и социалдемокрацията" - този път в превод от немски, - и на Люис Хенри Морган "Първобитното общество. Изследвание върху прогреса на человечеството от дивачеството през варварството и до цивилизацията". И сега преводът е от немски - дело на Тодор Тъпанков. И двете книги са подготвени от издателството на Н. Мавродинов в Тутракан. Трябва да се отбележи, че за обгледания период в печатницата на Спиро Гулабчев излизат общо двадесет и шест заглавия на обществено-политическа литература от немски, английски, руски, френски и италиански автори. Неговата дейност в тази насока, изглежда, замира с началото на новия век, защото вече не се появяват книги със знака на неговата "скоропечатница". Картината на издаваната в Русе обществено-политическа литература се закръгля от две заглавия, публикувани на голямо разстояние във времето едно от друго. Това е съчинението на немския икономист Макс Шипел "Економическите революции и развитието на социалдемокрацията", издадено през 1903 година в превод от немски на Тодор Тъпанков в печатница "Победа" и книгата на Фриц Бинде "Помощ по новия път", публикувана през 1929 година в превод от немски на Тр. Димитров в издателство "Нов живот". Прави впечатление, че след тази година в Русе повече не се издава чужда обществено-политическа литература. Очевидно идейните вълнения са били в разгара си през десетилетията след Освобождението до началото на новия век.


      Какви са били художествените потребности на русенци през обглеждания период ще отчетем от прегледа на преведената художествена литература.

      Панорамата на англосаксонската книжнина се открива не с друго, а с поредица от творби на Шекспир, и то преведени в стихове. Тези преводи са дело на гимназиалния учител Трифон Цонев Трифонов, изучавал руска и западноевропейска литература в Русия. Още осемнадесетгодишен той прави опити да преведе на български драмата "Отело" на Шекспир и стихотворението "Надежда" от Фридрих Шилер. Разбира се, неговите преводи са по руските преводи на тези творби, но това не намалява културното им значение. Защото следва цяла "шекспириада", която може де се сравни само с преводното дело на Валери Петров, създадено близо едно столетие по-късно. Трифон Трифонов открива своята поредица с "Кориолан". Драмата е публикувана през 1888 година, когато преводачът е едва двадесет и две годишен. Преводът му е посрещнат с неодобрение, критикува го не друг, а Беню Цонев. Но това не разколебава преводача. Той се заема с трудния в стилистично отношение "Крал Лир", работи над текста близо година и девет месеца - това личи от датите, поставени от него под превода, именно - 11 февруари 1889 година, и под предговора - 2 ноември 1890 година - и публикува драмата в същата година в издателството на Перец Йосиф Алкалай. За сериозното и добросъвестно отношения на преводача към работата си свидетелстват думите на Трифонов из предисловието към книгата: "Преводът е направен от руски по превода на А. Дружинин, но - продължава преводачът - при обрабощанието го сравних с преводите на А. Л. Соколовский и Хайнрих Фос и гдето намерих, в превода на последните, места по-ясни и по-точно преведени, обработих ги."

      Не е излишно да сравним два откъса - в проза и в стихове - от драмата в превод на Трифон Трифонов и на Валери Петров. Ето началната сцена от Първо действие на "Крал Лир", пресътворена от русенския преводач:


      "КЕНТ:

      Чини ми се, че кралят е повече разположен към Албанския херцог, отколкото към Корнвалския.

      ГЛОСТЪР:

      Всинца ний така мислехме, но след разделението на кралството, не можем каза, кого по обича."


      А ето как предава тези реплики Валери Петров в изданието на Шекспировите "Трагедии" от 1974 година:


      "КЕНТ:

      Мислех, че кралят обича повече Олбанския княз, отколкото Корнуолеца.

      ГЛОСТЪР:

      Всички мислехме тъй. Но сега от това, как е разделил кралството, не личи кого от двамата цени повече."


      На първо място се набива в очи неточната транскрипция на личните имена при Трифонов. Но плавността на речта, лекотата на смисъла, пластичността на словесния образ тук са безспорни. Постижението на русенския преводач става още по-очебийно, ако сравним и един поетичен откъс от драмата, пак от Първо действие:

                                            "ЛИР:
                                            От нищо нищо няма да излезне.
                                            Не, помисли добре и ни кажи.
                                            КОРДЕЛИЯ:
                                            О, колко съм злочеста аз, че с думи
                                            не мога да изкажа любовта си.
                                            Аз, господарю, ви обичам тъй,
                                            както би трябвало да ви обичам,
                                            ни повече, ни по-малко от туй.
                                            ЛИР:
                                            Как? Как, Корделио! Ти тези думи
                                            добре сметни, та да не патиш нещо."


      Ето същия откъс, претворен от Валери Петров:

                                            "ЛИР:
                                            От нищо мъчно се добива нещо!
                                            Отговори отново!
                                            КОРДЕЛИЯ:
                                            Горката аз! Не мога да издигна
                                            сърце до устни!... Господарю мой,
                                            обичам ви, дългът ми както иска,
                                            не повече и не по-малко.
                                            ЛИР:
                                                                                              Как?
                                            Корделия, внимавай! Поправи се!
                                            Със тези думи можеш да разбиеш
                                            съдбата си!"


      Преводът на Трифон Трифонов от 1890 година е на равнище, което отговаря на редица съвременни критерии за художественост и вярност. При него е спазена точно стихотворната форма на оригинала - размерът и на неговия стих е класическият петостъпен ямб. Анжамбманите при Трифонов са естествени, не нарушават смисловия поток на речта и служат за акцентиране на важни съдържателни моменти. Патината на времето личи в някои архаични обрати, остарели думи като "злочеста" и "патиш", както и в някои неточни ударения. Но "Крал Лир" в превод на Трифон Трифонов успешно издържа сравнението с блестящото претворение на Валери Петров. Трифонов добре е разбирал културното значение на своето дело и в предисловието към "Крал Лир" отбелязва:

      "Като поднасям и тоя свой труд, на когото важността в нашата литература напълно съзнавам, вярвам, че нашата критика ще се отнесе по-присърце в изброяването недостатъците на превода ми, ако с това, разбира се, г.г. критиците ни желаят да ми направят тази добрина, като ме избавят от по-нататъшни грешки и ако преводът ми, разбира се, заслужава тяхното внимание."

      Търпимостта на Трифонов към критиката, уважението му към чуждата преценка и увереността, че тя ще го "избави от по-нататъшни грешки" е пример, достоен и днес за подражание; нещо повече - той свидетелства за висок професионализъм и себеотдаване. А Трифонов не свършва дотук със своите Шекспирови преводи. На следващата 1891 година той публикува и превода си на "Хамлет", отново в стихове.


      От 1889 до 1899 година в Русе излиза в четиридесет брошури романът на Сър Джон Ретклиф "Мара, хубавата българка или Софийските потайности" в превод на Драгутин Карл Валтер, "списувател и съчинител", в сп. "Народен учител". Сър Джон Ретклиф е псевдоним на немския писател Херман Гьодше, който в средата на миналия век като редактор на в-к "Кройццаитунг" публикува многотомни "исторически романи" като "Севастопол" (четири тома), "Нена Сахиб" (три тома), "Вила Франка" (десет тома). Плод на неговото перо е и романът за "хубавата Мара", който завладява въображението на русенските читатели. Може да се предполага, че в стила на времето преводът е силно авторизиран.

      Драгутин Валтер се заема и с превода на нашумелия роман "Капитан Драйфус" от Виктор фон Фалк. Пълното заглавие на тази покъртителна мелодрама е "Зола и Пикарт. Борците за истината и правдата и Тайната на забулената дама или Края на страшната съдба на капитан Драйфуса". Книгата излиза през 1898 година, като преводът според отбелязаното върху кориците на брошурите е авторизиран.

      Но очевидно обществените потребности на русенци от този период са по-широки. През 1892 година в печатницата на Спиро Гулабчев излиза обемистият социален роман на австрийската писателка Берта фон Сутнер "Долу оръжията" с подзаглавие "Роман из живота". Преводът е направен от руски и е дело на П. Коев. Трябва да се отбележи, че този световноизвестен роман е публикуван в България само три години след излизането му на немски език.

      Шекспировият преводач Трифон Трифонов предлага на българските деца романите на Томас Майн Рид "Загубената гора" - през 1896 година - и "Похожденията на Жан Депара" - през 1897 година. И тук преводите са от руски.


      В годините около началото на новия век в Русе излизат ескизите на Марк Твен "Злъч и смях" (1900) в превод от руски на В. Нейчев, книгата на Ана Сюъл "Черен Гиздьо. Автобиография на един кон" (1900) в превод от английски на М. Н. Попов, разказът на неназован немски автор "Иван Ланг" (1900) в превод от оригинала на С. Томов. Същият преводач публикува като второ издание през 1902 година книгата на анонимен автор "Все що лъщи не е злато или Тим Томсоновата изпитня". Преводът е осъществен от английски език. През 1908 година пак като второ издание намираме публикуван разказа на Джеръм Клапка Джеръм "Нова утопия" в превод от руски на Петър Радев.

      Така стигаме до едно друго преводаческо постижение: това на Георги Минев, който през 1921 година публикува антологията "Английски поети" с литературни бележки за всеки автор. Включени са с по няколко творби девет поети, а именно Томас Мор, Робърт Бърнс, Уилям Уърдсуърт, Самюел Коулридж, Джордж Байрон, Пърси Биш Шели, Джон Кийтс, Алфред Тенисън и Робърт Браунинг. Пет години по-късно Георги Минев издава нова стихосбирка - "Лирични стихотворения" от Пърси Биш Шели - отпечатана също в скоропечатницата на Ст. Роглев през 1926 година. Преводите и на двете книги са направени от оригинала, а към книгата на Шели Георги Минев написва пространен предговор.






- Съюз на преводачите в България, София, 14 май 1987.



© Венцеслав Константинов, 1987

| top | home | e-mail |

Created: 09.05.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop