НИТО ДУМА ПОВЕЧЕ, НИТО ДУМА ПО-МАЛКО

Венцеслав Константинов


                                            Роберт Валзер, "Помощникът", роман,
                                            превод от немски Елена Матушева-Попова,
                                            Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1983 г.



      Книгата на Роберт Валзер е едно от големите открития на издателство "Христо Г. Данов" в областта на немскоезичната литература. Днес името на този швейцарски писател, творил в началото на века и упражнил такова силно влияние върху Франц Кафка, е отново в центъра на критическото внимание. Характерно за героите му е това, че те живеят извън нормите на буржоазния морал, чужди са на този свят, но гледат на него с удивени детски очи и в постъпките им се проявява необикновена чистота и благородство. Роберт Музил нарече Валзер "майстор на най-прелестната, най-грациозната проза на своето време".

      Още от първите страници на българското издание на романа "Помощникът" долавяме тази "прелест и грация" на Валзеровия слог. Преводачката е усетила и умело пресъздала особената атмосфера на приказност, с която е обгърната изобразената груба реалност. Валзер носи нещо от повествователния вкус на немските романтици към детайлни и обширни описания. И при него декорът на събитията разкрива повече пейзажа на душата и психическите състояния на героите. Тъкмо тук се е проявил големият преводачески опит на Елена Матушева-Попова. При нея няма една излишна дума, едно допълнително пояснение - всички описания на предмети, интериор, обстоятелства са строго и просто изградени, раздвижени само от вътрешния ритъм на фразата. Особеното в стила на Роберт Валзер е един едва доловим романтично-ироничен пласт, който придава на всяка сцена освен "прелест", но и нещо проблематично и дълбоко застрашително. (Именно в тази амбивалентност на основното настроение откриваме най-ясно стилистичната връзки между Валзер и неговия ученик Кафка.) Ироничната, едва припламваща искрица в оригиналния текст не е загубена в превода, напротив, тя е основна стилна багра, без която прозата на писателя навярно би добила нещо сладникаво и блудкаво. Преводачката е постигнала добрата мярка в напрежението между вътрешния порив и смекчаващата ирония. Ето един пример: "Йозеф и Клара тогава бяха изцяло обхванати от този може би благороден и хубав плам, който според двамата не можеш да бъде угасен от никаква водна струя или злословие и който подобно на аленеещо небе се простираше над цялото земно кълбо. И двамата, както бе на мода тогава, обичаха ''човечеството''" (с. 97) В оригинала е казано: "die ganze runde rollende Erde" - "цялата кръгла търкаляща се земя". Тук ироничният момент се подсилва от почти поетичното озвучаване на фразата с алитерацията на съгласните "р" и "д" - "runde rollende Erde". Този ироничен момент - но за съжаление без алитерационно интониране - е постигнат в превода с трафаретния израз "цялото земно кълбо".

      Ще посоча и някои дребни неравности в текста.

      На с. 107 четем: "От печатницата бяха пристигнали около сто циркуляра." За моето възприятие думата "циркуляр" се свързва на първо място с представата за кръгъл дисков трион. А тук, както става ясно по-доду, се говори за "циркулярни писма". Но и значението на "циркуляр" като канцеларски термин е "наредба, която се изпраща като директива на подведомствени учреждения и длъжностни лица" - цитирам "Речник на съвременния български книжовен език", БАН С. 1959 г. А в случая става дума за рекламни еднотипни писма, които изобретателят Тоблер смята да разпрати до различни "фабрики и машинни работилници".

      И още една бележка, На с. 335 прочитаме: ''И тя може да се обади веднъж по "телефона". Няма да й навреди на "фасона"''. (к. м. В. К.)

      Ето че героят на Валзер, подобно на един Гоголев герой, без да подозира, говори в стихове. И то римувани: "веднъж по телефона - навреди на фасона". Такива паразитни римувания придават нежелан комичен ефект на фразата и би трябвало да се избягват, стига да не са търсени съзнателно, както е в някои поетични разкази на Херман Хесе. Но тук има и нещо друго. Изразът "няма да й навреди на фасона" дразни слуха с неточността си. Казваме "Смачквам някому фасона" или дори "Счупвам някому фасона", но не и "навреждам на фасона", В тази фраза е възприето нещо буквално от оригиналния текст, където намираме "das schadet dem Hochmutston nicht" - "това няма да навреди на високомерния тон". На български би било по-добре да се каже: "Няма да й падне бисер от короната." Или: "Няма да й падне шапката", "Няма нищо да й стане". А сигурно съществуват и много други възможности.

      Но като цяло преводът на Елена Матушева-Попова удовлетворява и най-високите изисквания. Посочените дребни неравности не могат да му навредят - замалко да кажа "на фасона"...






- In: сп. "Панорама", София, кн. 4, 1984.



© Венцеслав Константинов, 1984

| top | home | e-mail |

Created: 09.01.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop