ПОЕТИЧНА ПАНОРАМА ОТ АВСТРИЯ

Венцеслав Константинов


      "Поезията е като хляб! А този хляб трябва да хрущи между зъбите и да разпалва отново глада, преди да го е заситил. Тази поезия трябва да бъде парлива от познание и горчива от копнеж, за да може да разбужда хората от съня им. Защото ние спим, сънуваме от страх пред необходимостта да възприемаме себе си и нашия свят!" Тези пламенни думи принадлежат на австрийската поетеса Ингеборг Бахман и те определят до голяма степен творческите търсения, целите и задачите на поезията в днешна Австрия. Краят на Втората световна Война завари в страната твърде противоречива социално-културна картина, чиято хаотичност по думите на поета и есеиста Курт Клингер надвишаваше объркаността от сгромолясването на монархията след Първата световна война. Изживеният кошмар на войната и настъпилата стопанска и духовна разруха изпълниха съвременната австрийска .литература с обяснимо отчаяние и покруса. Стихотворенията на поети като Кристине Буста, Паул Целан, Герхард Фрич и Ингеборг Бахман се превърнаха в образци на дълбоко изстраданата социално заангажирана лирика.

      Подтик към обновяване дойде от завърналите се от емиграция писатели, които бяха прогонени от Австрия с установяването на нацистка диктатура. Сред тях личат особено имената на Бертолд Фиртел и Теодор Крамер. А поетът Алберт Еренщайн, макар и останал в чужбина, бе открит наново за литературата и творчеството му заживя нов живот, оказвайки голямо влияние върху новата културна ситуация. Младите поети, започнали от нулевата точка на 1945 г., сред които свое особено място имат Андреас Окопенко и Петер Хандке, трябваше да наваксат пропуснатото по времето на "кафявата чума". Ето защо мъчително-неутолимият стремеж към нови изразни средства се превърна в родов белег на младата австрийска поезия. Оттук се появи предпочитанието към миниатюрата, епизода, арабеската и експерименталната моментна снимка. Ето как критикът Ханс Вайгел представя литературната ситуация в предговора към антологията си "Гласове на съвременността" от 1951 г.: "Непризнато, неразбрано, преследвано, намиращо се в най-крайно физическо и психическо бедствено положение, това поколение поети живее, мисли, работи и зрее, и чрез самия факт на съществуването си дава единствената гаранция за наличието на изкуство и култура в Австрия." В общата панорама на съвременната австрийска поезия свое собствено място имат Вилхелм Сабо, Кристине Буста, Ханс Карл Артман, Херберт Цанд, Фридерике Майрьокер, Ернст Яндл, Херта Крефтнер, Джени Ебнер, Дорис Мюрингер.

      Един от най-ярките представители на зрялото творческо поколение е Еертолд Фиртел, роден през 1885 г. По време на емиграцията той създаде известната си лирична книга "Не се страхувай!", която представлява равносметка с нацисткото минало и до днес още определя една от главните тенденции в австрийската поезия. В интимната си лирика Фиртел противопоставя лудостта на войната и насилието на вечния човешки стремеж към щастие и радост от общуването със света.

      Поет със значително творческо присъствие в съвременната австрийска поезия, е Алберт Еренщайн, роден през 1886 г. Огорченията от варваризирането на Европа го отправят на пътешествие из Африка, Близкия Изток и Китай, където Еренщайн подирва по-непокварени междучовешки отношения. Оставил след себе си дълбоко хуманистично творчество с оригинална образност и своеобразна чувствителност, поетът е истински пример за гражданска непримиримост и творческа неподкупност. Особено характерен мотив за Еренщайн е трагедията на завърналия се в родния дом сред безутешния ход на едно празно и безплодно време.

      Друг значителен представител на по-старото поколение поети е Теодор Крамер, роден през 1897 г. Крамер създаде неразкрасени реалистични стихотворения със сопиално-критична наситеност, постигна признание с мисловната си лирика и импресионистичната си пейзажна поезия, която особено допада на австрийския национален дух. Неговите тръпчиви, меланхолични, често баладични стихове притежават естествената мелодичност на народната песен. Далеч от каквито и да било романтични похвати, школуван в традицията на Тракл, Брехт и Вийон, Крамер възпява - понякога на просторечен език - живота на онези, които "съществуват безгласно", отхвърлени от обществото. С тях той се чувства дълбоко и съдбовно свързан. По думите на поета Хуго Хуперт "злочестият, мизерен, наистина мъчителен живот на Крамер е сам по себе си обвинение срещу враждебността на капитализма към човешкия дух". Въпреки всичко от поезията на Теодор Крамер лъха изстрадана ведрост, подхранвана от надеждата за постигане на жадуваната човешка близост в самотата.

      Именно Хуго Хуперт, роден през 1902 г., е този австрийски лирик, есеист и критик, който с най-голяма внушителност представя пролетарско-революционната тенденция в поезията. Обогатен от лични контакти с големи първомайстори на словото като Маяковски, от досега с творческите светове на поети като Уитман, Верхарен и Лорка, Хуперт въплъщава в произведенията си стремежа на обикновения човек, на отрудения надничар от големия промишлен комплекс към по-справедлив живот. Големи културни заслуги има поетът с вдъхновените си преводи на грузинския национален епос "Витязът в тигрова кожа", на творби от Маяковски и Александър Твардовски.

      Най-яркото явление от средното поколение австрийски поети е Паул Целан, роден през 1920 г. и завършил живота си със самоубийство. Поезията му сблъсква читателя с един чист метафоричен свят, обладаващ магическа сила на внушението. Асоциативно замислените образи са изградени от различни, понякога сякаш парадоксално свързани елементи. Символите в стихотворенията на Целан се отнасят не към външната, а към една вътрешна реалност; така те създават нова, собствена вселена, която живее само чрез словото. Сам поетът споделя: "Стихотворението изразява копнежите на онзи, който в своето съществуване подирва убежище в езика, наранен от действителността и търсещ действителността." В прочутото си стихотворение "Фуга на смъртта" Паул Целан с голяма поетическа мощ интерпретира темата за изтребленията в нацистките концлагери. Поетът използва градивните елементи на музиката, за да развие идеята, че любовта израства като обединяваща сила над ужаса от смъртта.

      Един от особено своеобразните творци в новата австрийска поезия е Герхард Фрич, роден през 1924 г. и прекарал младостта си на фронта и в пленнически лагер. В стихосбирките си "Глина и образ" и "Механа на духовете" поетът превъзмогва фалшивите идеали на миналото, а също илюзиите на едно поколение, което в следвоенните години е загубило надеждата да намери за себе си достойно място в живота. В редица стихотворения поетът изобразява абсурда на войната, която оставя подире си смърт и безмълвие.

      Може би най-известното име от панорамата на новата австрийска поезия е това на трагично загиналата през 1973 г. поетеса Ингеборг Бахман, родена през 1926 г., член на литературното сдружение "Група 47". Поезията на Бахман е пронизана от строго и същевременно дълбоко чувство за хармония, тя е подчинена на законите на музикалния контрапункт. Разгръщайки цяла галерия от трагични образи, поетесата изрича заклеймяващи слова срещу "вчерашните палачи" призовава "да се разкъса веригата", сковаваща човешките надежди, изразява доверието си в човека, което е голямото й художествено преживяване; тя смята, че "поетическото творчество не се създава извън историческата ситуация". Стихотворенията "Към Слънцето", "Големият товар", "Песни от един остров", "Играта свърши" на Ингеборг Бахман се причисляват още днес към най-високите върхове на съвременната лирика.

      Сред поетите от по-младото творческо поколение се откроява Андреас Окопенко, роден през 1930 г. Сменил много професии, автор на радиопиеси и прозаични творби, Окопенко се наложи в съвременната австрийска поезия със своя индивидуален иронично-пародиен стил. В последната си лирична книга "Зеленият ноември", поетът рисува драстична картина на буржоазния свят, изтръпнал от заплахата на ядрена война. Тук той повдига въпроса за отговорността на изкуството, дори за вината на мислителите и поетите пред човечеството, което не съумява да опази планетата си от изтребление.

      Във Виена живее и пише поетесата и актрисата Трауте Форести, която е ревностен почитател и разпространител на българската поезия. Нейното лирично творчество е проникнато от стремежа към единение със света на обикновените хора и тяхното топло, необременено отношение към природата и повседневните ценности на живота. Форести проявява особен интерес към изкуството на славянските народи, където открива сродни мотиви и състояния.

      Така съвременната австрийска поезия търси от една страна по примера на Паул Целан връзка с модернизма, а от друга - с действителния живот, фолклора и традицията, която отвежда през Рилке и Стефан Георге към мисловната вселена на Хьолдерлин и Гьоте. В лириката на най-значителните поети ще открием словесна магия, музикалност, красива реторика, необясними метафори, но и жив ангажимент към обществените вълнения на епохата. За това в техните творби често сюрреалистичната свобода на образите и логичните връзки се излива в призрачен черен хумор или романтична ирония - своеобразни форми на социалния протест. В сърцевината на поезията обаче остава човекът с неговите надежди, страдания и борба за щастие. Сам Паул Целан определи същността на поетическото творчество със следните думи: "Стихотворението се стреми към другия, към нещо друго, то се нуждае от своята противоположност. Така поезията се превръща в разговор, макар и често безнадежден." И този диалог, това общуване със света и себеподобните допринася по неповторим начин за изграждането на по-хуманно и по-просветлено отношение към повелите на съвременния живот.





Wenzeslav Konstantinov, Poetische Rundschau von Österreich
- In: в-к "Литературен фронт", София, бр. 51, 20 декември 1979.



© Венцеслав Константинов, 1979

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop