ПОЕЗИЯТА КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ЕЛБА

Венцеслав Константинов

      Родена сред пепелищата на войната, закърмена със страдание, но и с исторически оптимизъм, поезията на Германската демократична република крие корените си в далечните традиции на немската пролетарско-революционна литература. Йоханес Бехер нарече един свой лирически цикъл "В търсене на Германия" и този мотив на съдбовната загуба на отечеството през годините на "кафявата чума" стана отправна точка за художествения изказ на мнозина поети. Разплата с кошмарното минало и в същото време ведри надежди за бъдещето проличават и в агитационните стихове на Бертолт Брехт, и в поетическите "хроники" на Ерих Вайнерт, в елегиите на Луис Фюрнберг, и в социално заострените поеми на Курт Бартел - Куба. А след като "държавата на поезията" - по думите на Бехер - бе отново завладяна, възстановена и населена със съвременни образи, идеи и художествени прозрения, настъпи време за философско-лирическо осмисляне на изминатия път.

      Така през шестдесетте години възникнаха дълбоко промислените оди на Ерих Аренд и светлите химни на Георг Маурер, вдъхновени от поетическата вселена на Хьолдерлин и "Дуинските елегии" на Рилке. Тогава разцъфтя и необикновеното, проникнато от стихийна метафорична мощ творчество на Йоханес Бобровски. Новото отношение към словото, съзнанието за магията на езика изпълни и "епическата" поезия на Щефан Хермлин. А фолклорът и преоткритият свят на легендите, приказките и "календарните мъдрости" се превърнаха в живителен извор за лирическите откровения на Франц Фюман. Античното стихосложение и съвременната тематика благотворно се съчетаха в творбите на Ханс Цибулка, който съзерцаваше изменящия се живот от библиотеката в старинния немски град Гота. Нова интелектуалност, провокираща разума към осмисляне на трагичните колизии в днешния изпълнен с противоречия свят, нахлу от графично ярките строфи на младото поколение поети.

      Но кои са явленията, определили основните тенденции на развитие в поезията на ГДР?

      Един от най-значителните представители на "патриарсите" е роденият в началото на века Ерих Аренд. В книгите си "Под копитата на вятъра" (1966) и "Егея" (1967) той осмисли драматичните революционни промени в съвременната история, като подири техните всемирни, планетарни измерения. Мисловната лирика на Аренд черпи метафорично богатство от латиноамериканската култура и света на тропиците, които поетът познава от дългите години на емиграцията. В много свои творби Аренд свързва екзотичната образност с проникновени наблюдения върху човешкия стремеж към светли хоризонти и превъзмогване на злото. В сблъсъка с всесилната природа лирическият му герой проумява своето могъщество, но и своето безсилие, раждащо познание.

      Широк отзвук намери поетическото дело на Йоханес Бобровски. Ранната смърт не позволи на яркия му талант да се осъществи докрай. Но трите стихосбирки на Бобровски, "Сарматско време" (1961), "Реки на сенчеста земя" (1962) и "Знаци на времето" (1967), го нареждат сред най-значителните явления в съвременната световна поезия. С неподражаем индивидуален стил поетът пресъздава душевния мир на народите, населяващи Източна Прусия - територията, където се сблъскват и преливат, за да се обогатят взаимно, немската и славянската култура. Основната тема на своето творчество Бобровски определя така: "Злочестието и вината на моя народ в отношението му към народите от Източна Европа - от възникването на Тевтонския рицарски орден до най-близкото минало."

      Сред зрялото творческо поколение изпъква фигурата на Йенс Герлах. В книгата си "Светлина и мрак. Стихове за любовта" (1963) и "Снимки от Запада" (1965) той се разкрива като майстор на тънки лирически етюди - съчетание на съвременна любовна поезия с остра политическа сатира. Тук копнежът по сърдечна взаимност се свързва с повика към един свят, освободен от заплахите на насилието и войната. А в оригинални по форма балади, събрани в книгата "Джаз" (1966), поетът изкусно възсъздава строфиката и стила на негърския блус, като изобразява трагедията и възторга на неговите чернокожи творци. Йенс Герлах създава и цяла галерия от лирически портрети на свои съвременници или духови спътници. Една от най-хубавите си творби в тази поредица той посвещава на българския кинодраматург и режисьор Златан Дудов, работил в сътрудничество с Бертолт Брехт. Сродството между лириката и другите изкуства, единната същност на творчеството дават на поета вяра и в единосъщието на света.

      Един от най-изявените певци на изграждането на страната и на съвременната душевност е Уве Бергер. Той откри за поезията интимния космос на човека сред индустриалния пейзаж. В книгите си "Земя по пладне" (1965) и "Образи на превъплъщението" (1971) Бергер обглежда днешния ден в дълбоката перспектива на историята. Поетическото си кредо Уве Бергер определя с думите: "Пиша стихотворения, понеже пред лицето на живота изпитвам нещо толкова красиво, тъй истинно и добро, че не мога да го запазя само за себе си. Нека колкото може повече хора почувстват красотата, познаят истината и извършат добри дела."

      Гюнтер Кунерт е сред най-дискутираните имена в поетическата панорама на ГДР. Не друг, а Йоханес Бехер видя в ранните му стихотворения литературно събитие и помогна за отпечатването на първата книга на Кунерт "Пътни знаци и надписи по стените" (1950). И в следващите си стихосбирки, особено в "Неканеният гост" (1965), "Невинността на природата" (1966) и "Предпазване от огледала" (1970), Кунерт с лаконичен, строг език и охладена страст поставя неотложния въпрос за духовното оцеляване на човека и пътищата за самоосъществяването му при социализма. Смисълът на раждането и смисълът на смъртта се свързват при Кунерт с представата за разума като подтик за преминаване от съзерцание на живота към деятелно участие в него. За поета литературата е "преди всичко резултат от противоречието в равносметката на човешкото съществуване." Особено в книгите си "Бележки с тебешир"(1970) и "Открит излаз" (1972) Гюнтер Кунерт се изяви като майстор на гротеската и политическата сатира в стила на Бертолт Брехт.

      Явление в днешната източнонемска поезия е Ева Щритматер, която доби известност отначало като авторка на приказки и стихове за деца. Поетесата остана настрана от присъщото за нейното поколение увлечение по интелектуалния изказ. Лирическите миниатюри от книгите й "Ще направя песен от тишина" (1973) и "Лунен сняг покрива полята" (1975) завладяват с образната си непосредственост, искреността на чувството и неочакваните наблюдения над природата и женската душевност. А стихотворенията от книгата "Едничка розата надмогва всичко" (1977) представляват интимна равносметка на изминатия път, на изстрадания живот, а също и опит да се съхрани всекидневието в трайни поетически форми. Пейзажът на света тук става тъждествен с пейзажа на душата.

      Между поетите от средното поколение особено място заема Хайнц Чеховски. Преживял трагедията на войната в родния си град Дрезден, опознал докрай неволята на бездомника, Чеховски остава завинаги свързан с темата за моралната отговорност на човека за съдбата на собствената му родина. В книгите си "Следобедът на една любовна двойка" (1962) и "Пътуване по водата" (1967) поетът изгражда живия образ на изникналия от разрушенията съвременен свят, в който възроденият Дрезден заема централно място. В лирическия изказ на Чеховски се съчетават богата предметност с тънка метафорична чувствителност; в широкия и свободен ритъм на творбите му проличава благотворното влияние на Хьолдерлин, извисено от личен светоглед в една съвременна действителност.

      Може би най-ярката фигура в по-младата поезия на ГДР е Фолкер Браун. Свежият, често предизвикателен тон на неговите стихотворения и драстично ярките му образи, изградени с езика на строителните обекти и модерната техника, намериха през изминалото десетилетие радушен прием, особено сред младежта. В книгите си "Провокация към себе си" (1965), "Ние, а не те" (1970), "Против симетричния свят" (1974) и особено в "Трениране на изправения вървеж" (1979) Браун открито заявява, че не желае да търси застоя в междучовешките отношения. Чрез поезията си той се стреми да приближи настъпващото бъдеще, като слави труда и радостта на живота, любовта и свободния съюз с природата. Възприел от Брехт бойката поза на поет, който иска да съдейства за промяната на света, а не само за неговото обясняване, Фолкер Браун разглежда съвременното му социално устройство не като постигнат идеал, а като процес, който едва е започнал. Той се интересува от действителното движение, което поражда познание, съпричастие и наслада от съществуването.

      През последните години в поезията на ГДР се появиха нови имена на самобитни, надарени творци - някои дошли от производството, други от научните лаборатории или университетските зали. Аксел Шулце пише за инженерите и физиците, които създават "нова легенда за огъня и стоманата". В творбите си той открива повторно красотата на летния пейзаж и светлата тъга на есента след изстраданата любов. Юрген Ренерт намира себе си сред градския пейзаж и често в необичайна форма излага размишленията си за немската история и съвремието на страната си - неговите сатирично обагрени стихове са изградени от понякога изненадващи неологизми и смели, експресивни словосъчетания. Андреас Райман с младежко дръзновение и иронична усмивка навлиза в сенчестите пространства на всекидневието, за да извлече оттам съзидателно познание. А Соня Шюлер съзира светлина и надежда в тайнството на домашния бит, в съкровеното междучовешко общуване, носещо често забравени радости. Така с емоционалното си напрежение младите поети внасят в литературата на ГДР острото чувство за активно участие в обществения живот.

      Днешната поезия край бреговете на Елба се смята призвана да допринесе за постигането на нови социални отношения. С будна мисъл и гражданска развълнуваност нейните най-добри представители засвидетелстват жизнелюбие и наред с това повишената си взискателност към себе си и към своята страна, защото я смятат за роден дом, който желаят не само да възпяват, но и да усъвършенстват с всеки изминат ден.





Wenzeslav Konstantinov, Die Dichtung an den Elbeufern
- In: "Поезия на ГДР - XX век", Издателство "Народна култура", София, 1982.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop