РИЦАРЯТ, СМЪРТТА И ДЯВОЛЪТ

Венцеслав Константинов

                                                                                  Това, което сме - е нищо,
                                                                                  това, което искаме да бъдем - е всичко.
                                                                                                                  Фридрих Хьолдерлин


      Швейцарската немскоезична литература притежава своите характерни особености. В страната на легендите за Вилхелм Тел и на църковния реформатор Цвингли, на пиетиста Албрехт фон Халер и на педагога-демократ Песталоци се развиват пасторалният, нравоописателният и историческият роман. Тук процъфтява книжнина, изпълнена с моралистичен патос, просветителска назидателност и стремеж към възпитателно въздействие върху читателя. Традиционна е представата за Швейцария като "народ от учители". Не случайно редица съвременни швейцарски майстори на перото са формирали светогледа си под влиянието на Готфрид Келер и на неговия "образователен роман" - "Зеленият Хайнрих", където с белетристичните похвати на деветнайсети век се пресъздава стълкновението на надарената личност с потискащите сили на обществото.

      Същата тази тема, която очевидно не е загубила актуалност и до днес, е основа за творчеството на Фридрих Дюренмат. В произведенията му намира израз схващането, че буржоазната действителност е враждебна към човека на духа и не носи в себе си развитие - най-много по посока на хаоса; така действителността се нуждае от духа, който иска да я промени, но постоянно го обрича на поражение. В есето си "Театрални проблеми" (1955) Дюренмат отбелязва, че "човекът въпреки всичко трябва да се бори със света, в който често съществува като Гъливер сред великаните". Затова и в творбите си писателят обрисува "смели личности", които се противопоставят на хаоса, макар при това да намират гибелта си. "Смел е онзи, който безстрашно върви срещу прекрасната смърт" - казва още Аристотел. И сякаш окриляни от този девиз, героите на Дюренмат се втурват към гибелта, приемат я заради всечовешката вина и тъй постигат милостта на някакъв далечен и неведом, но предчувстван бог. В това противоречие между един застрашен от крушение свят и безнадеждния опит на индивида да застане насреща му се осъществява стремежът на писателя да подтикне своите съвременници към опознаване и устояване на действителността. Цялото му творчество носи характера на предупреждение; идеен ключ към него ни дава следната мисъл на Дюренмат: "Светът се възправя пред мен като чудовище, като загадка на Злото, която трябва да приемем, но пред която в никакъв случай не бива да капитулираме."

      Фридрих Дюренмат е роден на 5 януари 1921 година в Конолфинген, кантон Берн, в семейството на протестантски пастор. Отначало възнамерява да стане художник или учител, но изучава теология, философия и литература в Берн и Цюрих. Прекъсва следването си и започва да пише. Известно време работи като художник-график в цюрихския вестник "Велтвохе", а после заживява на свободна писателска практика в Ньошател.

      Дюренмат си създава световна известност преди всичко като драматург. Гротескните му комедии "Ромул Велики" (1949), "Бракът на господин Мисисипи" (1952), "Посещението на старата дама" (1956), както и сатиричните драми "Франк Пети" (1959) и "Физиците" (1962) се играят постоянно по сцените на много страни. През 1959 година писателят получи литературната награда "Фридрих Шилер", а през 1969 - голямата награда на кантона Берн, която той раздели между трима прогресивни интелектуалци.

      Но литературния си път Фридрих Дюренмат започна като прозаик. Още като студент той написа разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се водеше мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1949 г. Дюренмат публикува своята новела-притча "Пилат", а след нея и "Нихилистът" (1950). През 1950 г. излязоха сборникът с разкази "Градът" и първият му роман "Съдията и неговият палач". Последваха романът "Подозрението" (1951), прозаичната комедия "Един грък търси гъркиня" (1955), новелата "Авария" (1956) и романът "Обещанието" (1958). През следващите години се появиха самостоятелното издание на новелата "Тунелът" (1964) и повестта "Сгромолясването" (1971). Накрая дойде и книгата "Зимната война в Тибет" (1981) - зловеща "антиутопия", в която от нравствено-хуманистични позиции се разглеждат последиците от една трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърди и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното в живота.

      Повечето белетристични творби на Дюренмат носят белезите на криминалния роман. Но това е само тяхната външна страна. Усвоил от Достоевски умението да се разбулвал интимните мотиви на едно престъпление, Дюренмат се стреми да направи видими дълбоките пороци, които крие едно привидно порядъчно и отговарящо на буржоазните норми човешко съществуване. Той не се интересува толкова от самия криминален случай и обстоятелствата, затрудняващи изясняването му, колкото от въпроса за вината и възможностите за справедливо наказание. Вместо да прикрива социалните механизми, подпомогнали извършването на злодеянието, както обикновено става в масовото криминално четиво, Дюренмат внимателно ги издирва и ги подлага на анализ. Формата на криминалния роман му позволява иронично да подведе читателя по линията на динамично развиващия се сюжет, за да разтвори изведнъж пред погледа му бездните на душата, да го потопи в тъмните подмоли на съзнанието, откъдето извират демоничните сили на битието. Тук Дюренмат взима тезата на Брехт "гангстерите са граждани" от неговата "Опера за три гроша" и я преобръща в "гражданите са гангстери". Така че съвсем не са просто артистична провокация думите му: "Как да просъществува писателят в един свят на образованост и грамотност? Ето един въпрос, който ме потиска и на който не зная отговор. А може би най-добре ще е да пише криминални романи, да създава изкуство там, където никой не го очаква."


      Сред "криминалните романи" на Фридрих Дюренмат особено място заема "Подозрението". Защото тук писателят хвърля светлина върху едно престъпление с необикновена социална и морална тежест. Лекарят-садист Еменбергер е не само бивш нацистки престъпник, той е органична частица, брънка от цяла една обществена система, която допуска "едрите мошеници да вършат своите престъпни дела, докато дребните риби ги пъхат в затвора". Не случайно героят на романа изрича думите: "Едрият дивеч, истинските зверове, които всъщност трябва да се преследват, попадат под закрилата на държавата, сякаш сме някаква зоологическа градина." Така модният доктор, собственик на клиника за свръхбогати пациенти, се превръща в символична фигура, в олицетворение на самото пъклено зло.

      Срещу тези сатанински сили потегля на поход рицарят на дълга полицейският комисар Берлах. В неговия образ писателят въплъщава нравствената идея за слабата, но всепостигаща ръка на справедливостта. "Истинска храброст проявява онзи, който води борбата сам" - казва Хайнрих Хайне. Така и героят на Дюренмат се ръководи от възгледа, че смелият човек, живеещ сред безмилостен свят, се справя сам със злото, като го побеждава и наказва. И читателят става свидетел на едно необичайно преследване, защото то се провежда от болничната стая, без никакви изгледи за успех. И тук сякаш се потвърждават думите на Ерих Мария Ремарк: "Докато човек не се предаде, той е по-силен от своята съдба." Защото третият герой в тази драма между Рицаря и Дявола е Смъртта.

      Като зрител и потърпевш в драмата на възмездието Дюренмат въвежда още една символична фигура - това е "човекът на духа", писателят и журналистът Форчиг. Образът му е повече от карикатурен. В мизерното си вестниче със застрашително заглавие "Стрелец" Форчиг воюва срещу "световното зло", вселило се в транспортната полиция, кучетата, филателистите и федералните съветници. Той е убеден, че Швейцария го е превърнала в клоун, в някакъв Дон Кихот, като го принуждава да влачи съществование на просяк, задето се е посветил в "служба на духа". В негово лице Дюренмат осмива малодушните литератори в страната си, които живеят с дребните злоби на деня и не забелязват "чудовищата на бруталността и лукавството", обитаващи не приказките и фантазията, а житейската реалност.

      Но Дюренмат е иронично настроен и към своя главен герой. Неговото начинание бива доведено докрай не от друг, а от евреина Гъливер - олицетворение на всички унижени и оскърбени през годините на фашисткото господство в Германия и в Европа. И думите на Гъливер към спасения от ужасна екзекуция полицейски комисар сякаш изразяват становището и на самия писател: "Днес човек вече не е в състояние сам да се пребори със злото, както някога рицарите са излизали сами в двубой с някой дракон."


      С романа си "Обещанието" Дюренмат създава своеобразен реквием на криминалния жанр. Истинският герой, двигателят на действието, тук е СЛУЧАЙНОСТТА. И тъкмо тя прави несъстоятелни усилията на съдебните органи, а заедно с тях и на самия криминален писател, да се определи степента на вината и да се наложи наказание на престъпника. Няколко години след като написва романа Дюренмат определя своите постулати към драмата "Физиците", в които развива същата идея. Той посочва, че винаги изхожда от някаква случка, а не от предварително намислена теза. Тази случка трябва да се премисли докрай, а това ще рече - да се доведе до възможно най-лошия обрат. Този обрат не може да се предвиди и настъпва благодарение на някаква случайност. И Дюренмат продължава: "Колкото по-планомерно действат героите, толкова по-ефикасно ще ги порази случайността. Планомерно действащите герои имат да постигнат една определена цел. Случайността ги поразява най-зле тогава, когато поради нея те стигнат до противоположността на своята цел - до това, от което са се опасявали, което са се мъчили да избягнат. Такъв разказ е наистина гротескен, но не и абсурден. Той е парадоксален."

      Така и героят на романа "Обещанието", полицейският комисар Матей, достига до обратното на своята цел - справедливото възмездие - и се превръща в жалка и парадоксална фигура. Макар да владее занаята си "сурово и безпощадно, жънейки както омраза, така и успехи", той е сложен на колене от невъзможността да спази даденото обещание. Тук сякаш се изпълнява присъдата, вложена в думите на Джордж Мередит: "Заемите, които сключваме със себе си, изплащаме най-трудно."


      В последна сметка внушенията на Дюренмат не звучат песимистично. Освен предупреждения, романите му съдържат и призив към промяна на един свят, изгубил човешкия си облик. Това проличава най-добре в думите на комисаря Берлах, казани пред "рицаря" на духа Форчиг: "Ето нашата задача: да се борим срещу безчовечността във всяка нейна форма и при всички обстоятелства. И най-важното е как именно се борим и доколко постъпваме разумно. Битката със злото не бива да се превръща в игра с огъня... Борбата с глупостта и егоизма е била открай време тежка и изнурителна, свързана с нищета и унижения, но тя е свещена борба и трябва да бъде водена не с хленч, а с гордо вдигната глава."

      Битката между Рицаря и Дявола не е приключила. А докато тя се води, Смъртта е безсилна...





Wenzeslav Konstantinov, Der Ritter, der Tod und der Teufel
- In: Фридрих Дюренмат, "Обещанието. Подозрението", Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1984.



© Венцеслав Константинов, 1984

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop