С ХУМОР И СТРОГОСТ

Венцеслав Константинов


      През една майска вечер на 1933 година върху площада пред операта в Берлин лумва необикновен огън. Околните улици и смълчаните сгради се огласят от маршови стъпки, от военни песни и политически лозунги. Отвсякъде пристигат камиони, натъпкани с книги; голобради студенти и мъже в кафяви униформи свалят куп подир куп и със замах ги хвърлят в пламъците. От високоговорителите кънти задавеният глас на министъра на пропагандата Гьобелс, който обявява "всенароден поход срещу дързостта и предизвикателството, упадъка и моралната разруха, булевардната литература, класовата борба и материализма". Тази нощ под плисналия пролетен дъжд димят книгите на Курт Тухолски, Карл фон Осиецки, Хайнрих Ман, Бертолт Брехт, Карл Маркс и на мнозина други. На пето място в публикувания списък на забранените автори, чиито произведения подлежат на унищожение, е името на Лион Фойхтвангер.

      Докато пламъците на книжните клади под звуците на щурмовашката песен "Хорст Весел" осветяват спускащата се над Германия дванадесетгодишна нощ, Фойхтвангер по щастлива случайност не е в страната. След продължително лекционно пътуване из Съединените щати той е отседнал в Южна Франция. Още през същата есен новите немски управници му отнемат гражданството, конфискуват неговата къща и цялото му имущество, погубват ръкописите му, сред които има и един напълно завършен роман. Нацистите не могат да простят на Фойхтвангер, че е създал първия антифашистки роман, наречен "Успех", в който ги е осмял като никой друг и е разбудил общественото съзнание за настъпващата "кафява чума". Томас Ман си спомня: "Тогава в Мюнхен четях с огромно удоволствие този голям сатиричен роман, освежителен балсам за всички страдащи от все по-разпространяващата се страшна зараза, от неподдаващата се на изцеление политическа скотщина."

      Отговорът на прокудения от родината писател го поставя пък в списъка на най-опасните "врагове на отечеството": заедно с Хайнрих Ман, Ромен Ролан, Хърбърт Уелс и други видни литературни творци Фойхтвангер основава във Франция "Библиотека на изгорените книги" - тя публикува наново онова, което немските фашисти се опитват да унищожат.

      През септември 1939 година започва Втората световна война, а през пролетта на следващата година германските войски навлизат във Франция и колаборационното правителство на маршал Петен затваря в лагер всички немски, холандски и австрийски граждани в страната. Тук попада и Лион Фойхтвангер. Опасността е голяма, защото нацистите настояват да им бъдат предадени незабавно техните политически противници. Най-после задгранични приятели успяват да организират бягството на писателя, а той от своя страна измъква от лагера Хайнрих Ман.

      Ето как дългите години на изчакване, внезапният прелом и настъплението на фашизма в Германия и Европа се превръщат в съдбоносни преживявания за петдесетгодишния писател. Отсега нататък той ще вложи в борбата срещу нацизма целия си талант, цялото си влияние, всичките си творчески сили. Но и много по-рано, още в първите си драми и стихотворения Фойхтвангер се е вълнувал от стълкновението между духа и властта, изследвал е неразрешимото противоречие между съзерцанието и делото. Той вече е развил основното си схващане за ролята на писателя като предупредител и прорицател, като духовен водач в социалните сражения. Но след принудителната емиграция в Калифорния, където остава до края на живота си, съкровените теми и мотиви на Фойхтвангер зазвучават по-определено, той е прозрял, че творецът и изобщо интелектуалецът е в състояние да осмисли живота си единствено като го свърже с политическите тежнения на времето. Приключила е епохата на съзерцателния хуманизъм, достигната е повратната точка, от която нататък духът изглежда дотолкова застрашен, че всяко бездействие и идейно бягство в миналото е равносилно на съучастничество в престъплението. Девиз на писателя става крилатата фраза на Жан Жорес: "От миналото ще вземем огъня, не пепелта!" Занапред в своите романи и разкази той ще рисува герои, които преодоляват политическата си пасивност и се изпълват с трагичен оптимизъм, с онова бойко състояние на духа, което позволява да се живее и твори въпреки несгодите и угнетението - с надеждата не за избавление, а за победа. Убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът, Фойхтвангер си поставя за цел да съхрани за идните поколения картината на своята преходна епоха, но така, че тя да изглежда като нещо превъзмогнато и вече отминало. Той описва съвремието си през птичия поглед на историка, който по изровени отломки възстановява чертите на един далечен свят.

      Макар да си е спечелил известност като романист, Лион Фойхтвангер е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той създава завършени творби, които предизвикват вълнение не с наплива на чувства, а поради придобитото познание за скритите механизми на обществените и политическите отношения.

      Още в ранните си разкази "Полет на рекордна височина" (1929) и "Експедиция до полюса" (1928) Фойхтвангер вече набелязва един траен мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и тайните на битието. Покорителите на въздушното пространство и на загадъчните полярни области от двадесетте години на века ни са представени като модерни потомци на Одисей и на митичните аргонавти, тръгнали да дирят Златното руно; ала техните подвизи леко се превръщат в пошла вестникарска сензация с политически привкус. Така в "Историята на физиолога доктор Б." (1929) вече прозвучава главната тема за надигащия се фашизъм. Появява се зловещият образ на Диктатора, описан с ирония и състрадание, защото по неотменимите житейски закони угнетителят в последна сметка сам става жертва на своята тирания. Писателят се интересува тук не от личността на отделния политически "водач", а от психологията на властта, от съвременните човешки типове.

      Друга характерна тема за Фойхтвангер: отношението на художника към реалния живот, становището му спрямо насилието във всичките му повседневни форми, се набелязва в разказа "Борба с бикове" (1928). Защото много скоро по мюнхенските улици ще се разиграе истинска "корида" - фашистките щурмови отряди ще се нахвърлят върху работническите демонстрации и политическата "арена" ще се обагри от бликаща човешка кръв.

      Същата тема писателят доразвива в тежките години на емиграцията. В ироничен план разказът "След сезона" (1936) пресъздава "последните дни" на един съвременен творец, откъснат от "проблемите на живота", затворен в своята крехка "кула от слонова кост". Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за действителната сложност на съществуването. С комично достолепие той извървява стъпките на великия си предшественик Йохан Волфганг Гьоте, който в залеза на живота си също се влюбва в едно деветнайсетгодишно момиче - но сега "вечната женственост" не възвисява твореца, не го превръща в поет, а в жалка карикатура. Разказът очевидно е създаден като сатиричен отзвук на новелата "Смърт във Венеция" от Томас Ман, публикувана през 1912 година. Новото при Фойхтвангер е, че той обрисува гротескната атмосфера в Европа между двете световни войни, когато зрее семето на политическия "цезаризъм".

      Така и в "историческия" разказ "Смъртта на Нерон" (1935) древноримският диктатор е приел съвременни черти и в същото време е представен като уродливо изкопаемо, лишено от човешко достойнство и обаяние. Като допотопно чудовище изпълзява от бърлогата си и жадуващият за желязна диктатура мюнхенски "свръхчовек" от разказа "Повторният живот на господин Ханзике" (1934). Той много скоро ще надене есесовската униформа, неговото време вече е настъпило и той ще знае как да го използва. Звездният час на всички тези съмнителни "герои" удря в разказа "Верният Петер" (1942). С необикновен усет за психологията на "величието" Фойхтвангер разкрива политическата безпринципност и безпомощност на "бащите на отечеството", които подготвиха възхода на Хитлер в Германия. А интимната същност на фашизма с неговия демонизъм и нравствено разтление прозира от разказите-изповеди "Келнерът Антонио" (1940) и "Къщата на Зелената улица" (1942). Тук вече възниква и мотивът за човешката солидарност и отзивчивост към страданията, предизвикани от всепроникващата политическа проказа. Това е моралната идея на разказите "Волщайн" (1940) и "Лъжливата леля" (1942), където изпитанията във фашисткия концлагер са показани като пробен камък за благородството на характера.

      Тематичният кръг се затваря в разказите "Облог" (1940) и "Одисей и свинете" (1947); тук отново изниква модерният образ на технократа, който в приложната наука и техника вижда върха на житейските постижения и отхвърля по-дълбокия и затова необозрим свят на изкуството. Тази душевна деформация поради обожествяването на средствата, ала не и на целите на човешкото съществуване върху тази земя има за Фойхтвангер своите далечни исторически корени. Писателят ни представя митичния Одисей, богоравния страдник, "много поселища хорски видял и познал обичаи", като "модерен човек", вече изпитал "досадата от цивилизацията" - заплахата от настъплението на "желязото", на научните и техническите средства за човекоунищожение.

      Но още в романа си "Успех" (1930) Фойхтвангер е предупредил: "Опитват се да променят света със сила само онези, които не могат да го обяснят убедително. Аз вярвам в изписания лист повече, отколкото в картечниците." Така писателят си поставя художествената задача да обясни своя свят и с това да допринесе за неговото ненасилствено преобразяване към светлина и мъдрост. Доколко е успял в това си намерение, проличава от словото на Томас Ман, произнесено за седемдесетгодишнината на Фойхтвангер: "Думите му, било то за литературни, политически или чисто човешки проблеми, са занимателни и поучителни, смехът му е топъл и заразителен, в преценките му за света и хората има повече хумор, отколкото строгост. Юбилеят му ще раздвижи немалко пера навсякъде по земята - и с основание, защото неговото творчество е радвало, вълнувало и обогатявало хиляди и хиляди хора от най-различни страни."





Wenzeslav Konstantinov, Mit Humor und Strenge
- In: Лион Фойхтвангер, "Къщата на Зелената улица", Профиздат, София, 1981.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop