ГРУПА 47

Венцеслав Константинов


      "Група 47" е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. "Група 47" определя облика на културния живот във Федерална република Германия до края на шестдесетте години, когато сдружението прекратява съществуването си.

      След разрухата на Германия от Втората световна война немската книжовност слиза на "нулевата точка" в своето развитие - настъпва "епоха на изсечената гора". През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал една година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието "Дер Руф" ("Призив") с подзаглавие "Независим орган на младото поколение". Пограмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само шестнадесет броя. През юли същата година сътрудници на "Дер Руф" основават ново литературно списание под заглавие "Дер Скорпион", преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.

      През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение "Група 47". Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип - на заседанията й, провеждани два пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение "Група 47" проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към един прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи - през петдесетте години с наградата на "Група 47" биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас "Тенекиеният барабан". Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.

      Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература "Група 47" бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.

      През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда на още неизвестни писатели.


      Носители на наградата:

      1950 Гюнтер Айх - за стихотворения от книгата "Отдалечени дворове"

      1951 Хайнрих Бьол - за сатирата "Черните овце"

      1952 Илзе Айхингер - за разказа "Огледална история"

      1953 Ингеборг Бахман - за четири стихотворениа от книгата "Разсроченото време"

      1954 Адриан Мориен - за сатирата "Прекаленото гостоприемство прогонва гостите"

      1955 Мартин Валзер - за разказа "Краят на Темплоне"

      1958 Гюнтер Грас - за първата глава на романа "Тенекиеният барабан"

      1962 Йоханес Бобровски - за стихотворения от книгата "Сарматско време"

      1965 Петер Биксел - за четенето на откъс от романа "Годишните времена"

      1967 Юрген Бекер - за четенето от ръкопис на "Покрайнини"


      По-важни участници в срещите:

      Гюнтер Айх

      Илзе Айхингер

      Алфред Андерш

      Ингеборг Бахман

      Юрген Бекер

      Волфганг Бехлер

      Петер Биксел

      Йоханес Бобровски

      Николас Борн

      Хайнрих Бьол

      Волфганг Вайраух

      Петер Вайс

      Мартин Валзер

      Дитер Велерсхоф

      Габриеле Воман

      Гюнтер Грас

      Фридрих Кристиан Делиус

      Мило Дор

      Ханс Магнус Енценсбергер

      Йоханес Марио Зимел

      Валтер Йенс

      Уве Йонзон

      Ерих Кестнер

      Александер Клуге

      Валтер Колбенхоф

      Карл Кролов

      Барбара Кьониг

      Волфганг Кьопен

      Зигфрид Ленц

      Райнхард Летау

      Яков Линд

      Ханс Майер

      Фриц Радац

      Марсел Райх-Раницки

      Ханс Вернер Рихтер

      Клаус Рьолер

      Петер Рюмкорф

      Зигфрид Унзелд

      Хуберт Фихте

      Ерих Фрид

      Хелмут Хайсенбютел

      Петер Хандке

      Волфганг Хилдесхаймер

      Валтер Хьолерер

      Паул Целан

      Паул Шалюк

      Арно Шмит

      Волфдитрих Шнуре




© Венцеслав Константинов, 2009

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop