АЛБРЕХТ ФОН ХАЛЕР

Венцеслав Константинов


      През един студен декемврийски ден на 1777 година камбаните на готическата катедрала в град Берн известили на света за кончината на най-значителния швейцарски поет, проправял пътя на просветителските идеи не само в малката планинска страна, но и навсякъде, където писаното слово намирало отклик в душите на хората. Камбаните биели дълго и огласяли тясната долина на река Ааре, защото покойният бил не само поет, но и прочут учен и лекар, член на всички именити академии на своето време, основател на експерименталната биология и директор на солниците в Рош. Името на този всестранно развит човек, отдал целия си живот за облагородяването на нравите, било Албрехт фон Халер - занапред то щяло да се споменава заедно с имената на френските енциклопедисти Дидро, Бюфон, Волтер и Русо, наред с имената на немците Клопщок и Лесинг, на всички велики мислители и поети на осемнадесети век.


      Наука и морал

      Албрехт фон Халер е потомък на стара швейцарска патрицианска фамилия, чиито корени се губят в мрака на родовата история. Още в ранната си младост той се посвещава с юношеска страст на природните науки, стреми се да овладее основното от всички известни на времето му знания, като не се задоволява със сляпата вяра в авторитета на учените преди него, а вярва само на собствения си разум и аналитичен опит. Такива хора са рядкост дори за онази просветена епоха!

      Но в своята родина Халер няма да намери нито обществена, нито научна подкрепа и младият човек ще избяга от патрицианския Берн, за да се озове в немския "град на учените" Гьотинген, където - след дълги образователни странствания из Англия и Франция - ще стане на двадесет и осем години професор по медицина и ботаника. Там той ще основе прочутото "Сдружение на науките", създало му световна известност.

      В чуждата страна Халер е измъчван от постоянна носталгия по извисените над облаците върхове, зелените гори и кристалните води на езерата в неговата Швейцария. Но ученият е угнетен най-вече от фалшивия морал на дворцовия живот, в който е въвлечен, недоволен е от изтънчената аристократическа култура, която разделя хората на съсловия, макар че земната им участ е една и съща. Подобно на други будни умове на своето време Халер жадува за по-добър свят, населен от хора с чувство за общност, устремени да осмислят дните си не с разкош и лично благоденствие, а чрез добродетелност и всеосвобождаващ труд - единствено условие за щастлив и пълноценен живот.


      Наука и поезия

      Младият учен извършва с един свой приятел продължително пътешествие из швейцарските Алпи. И там, в още незасегнато от галантния дух на градовете население на алпийските долини, открива своя обществен идеал. Обикновените швейцарци, смелите косачи по стръмните склонове на планината, добродушното им и човечно отношение помежду им и всичко това на фона на една неподправена от човешка ръка природа затрогва душата му. Впечатленията и размислите си от това пътуване Халер претворява в епическата поема "Алпите", която със своите природни описания, както и с философските си прозрения, се превръща в литературно събитие.

                                                            Когато чест и злато лих съюз създават,
                                                            в смутената душа погасва радостта.
                                                            Нещата стойност имат, щом ни завладяват,
                                                            а скъпият товар ни тегли към Смъртта.
                                                            Какво ли отличава княза от овчаря,
                                                            щом скиптърът от гегата е по-немил?
                                                            Тежко му, който в честолюбие изгаря:
                                                            слуги навред да има, пак ще е унил!
                                                            Нали щом вечен мир душата обладае,
                                                            по-леко сън заспива, който пух не знае?

      Простота и задушевност

      В тези редове на поемата се долавя мечтата на Халер за един различен човешки тип, у когото себичността и жаждата за власт да отстъпят пред природната простота и душевното богатство. Тези идеи ще залегнат и в трудовете на мислителите от френското Просвещение, чийто швейцарски събрат и предходник става Албрехт фон Халер.

      В началото на осемнадесети век владее рационализмът - емоционалният живот, движенията на душата са отхвърлени като нещо малоценно. Но какво друго, ако не чувствата свързват хората помежду им? Коя е причината за непосилността на човешкия живот, за неговото нищожество при цялото му материално изобилие? Тези и други въпроси измъчват младия мислител, подтикват го да дири научен или художествен отговор. В Европа се разпространяват идеите на английския философ Томас Хобс, който смята, че в света цари "борба на всички против всички". Така всяка общност между хората изглежда унищожена за вечни времена. Навсякъде цари хладна пресметливост и недоверие. Човек среща човека предубедено, с предварително изработена "политика", която трябва да използва, за да оцелее. Дори любовта се превръща в средство на тази политика и в аристократичния разсъдъчно-коварен свят тя приема облика на лишена от дълбоки чувства галантност.

      Оставен сам на себе си, човекът е останал и сам със себе си. Халер открива корена на злото в необуздания стремеж към натрупване на богатство. И тъкмо сред презираните от висшето общество алпийци и в смятания за див и варварски планински свят той намира изгубената красота, изгубения рай на човешкото единение с природата и себеподобните.

                                                            Щастливо златно време, дар на боговете!
                                                            Защо, уви, тъй рано си отиде ти?
                                                            О, не, че вихър зъл не къса тука цвете,
                                                            а вечна пролет сред ливадите цъфти;
                                                            и не че житото само расте в нивята,
                                                            а мед и мляко на потоци вред шурти;
                                                            и не че дързък лъв не плаши веч стадата,
                                                            а заблудено агне кротко с вълци спи.
                                                            Не! Ала тук излишество злотворно няма
                                                            и в бедността е скрита благодат голяма!

      Назад към Природата

      Животът сред природата, за който копнее и Жан-Жак Русо, добива особено висока стойност в очите на швейцарския му съмишленик поради новия морал, който съдържа. И този нов морал може да се изрази само с една дума: "добродетелност". В рисувания от Халер свят на мястото на измамата и интригите идват почтеността и верността, на мястото на всеобщото коварство встъпва любовта.

      С тези свои възгледи Халер подготвя развитието на буржоазната култура, която ще замени дворцовите нрави на съсловно разделение. Младият мислител, както мнозина негови съвременници, изпитва влиянието на една английска литературна творба, достигнала до най-широките народни маси и разпространила обновителните идеи на Просвещението. Това е романът "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо, публикуван в Лондон през 1719 г. и преведен веднага на всички европейски езици. Това на пръв поглед приключенско четиво популяризира антикатолическите схващания на пиетизма, с който Халер е дълбоко свързан. Последователите на това движение не отдават значение на църковните обреди, добили поради своята пищност и театралност твърде светски характер, а се стремят към повседневен живот, проникнат от благочестие и пряко общуване с Бога, без посредничеството на църквата. Така, обладан от идеите на просветителския пиетизъм, в Германия твори своята сакрална музика Йохан Себастиан Бах. Неуморният труд без мисълта за лични облаги се издига като най-висше благо. Честност, почтеност и вярност - това са големите идеали на новия светоглед.

                                                            Блазе ви, о, деца на Майката Природа!
                                                            Не приказен разкош душите ви коси;
                                                            Но що да дирим блясък и суетна мода,
                                                            когато добродетелта труда краси?
                                                            Не царствен дял съдбата ви е отредила,
                                                            сразяват ви и мълнии, и зли слани;
                                                            безкрайна зима пролетта е тук скъсила
                                                            и вечен лед обгръща хладни долини.
                                                            Но нравите ви златни всичко заменяват
                                                            и елементите дори ви облажават!

      Копнеж по Добродетелта

      След най-прочутото си съчинение, епическата поема "Алпите", засенчила значението на научните му трудове, Халер публикува поемата "Мисли за разума, суеверието и безверието".

                                                            Как Бог сред самота е Вечността прозрял,
                                                            защо преди, не днес, е този свят създал;
                                                            къде е бил духът, преди да влезе в тяло;
                                                            и как да устоим сред всичко онемяло;
                                                            как Нищото в гръдта ни се превърна в Нещо;
                                                            как мисълта начена да си служи вещо
                                                            в услуга на душата; как кръгът далечен
                                                            на безначално Време се простира вечен
                                                            пред взора; как потокът, който днес линее,
                                                            в морето на безбрежността ще се прелее:
                                                            Това не проумява никой, замълчете,
                                                            с такава дързост да се мъчат враговете!
                                                            Достатъчно, Бог грее в цялата Природа,
                                                            строежът на света е в негова угода.

      Тази поема обаче, както и "Лъжливостта на човешките добродетели", не постигат въздействието на първия му химн на Природата и естествения живот.

      Тогава Халер се отдава изцяло на научно поприще, създава Ботаническата градина и една рисувална академия в Гьотинген и публикува множество съчинения из различни области на човешкото знание. Вече зрял мъж и световно известен учен, той се завръща в родния Берн, където разширява научните си занимания, а на стари години публикува философско-политическите си романи "Узонг", "Алфред, крал на англосаксонците" и "Фабий и Катон", в които с художествени средства пресъздава идеите си за нравствената държава.

      Халер си създава име и с "поучителни стихотворения" върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че "четял и докато яздел".

      В последните години от живота си Халер се посвещава и на управлението на страната. Макар и тежко болен, той доживява сетните си дни с перо в ръка и неуморният труд остава единствената му наслада, колкото и тя да претоварва измъчвания му от религиозни съмнения дух и да го приближава към смъртта.

      Пет дни преди камбаните на готическата катедрала в Берн да известят на света за кончината на най-значителния швейцарски поет и учен от епохата на Просвещението, той ще запише в дневника си: "Ще работя до сетния си дъх! Почувствам ли, че умирам, ще наблюдавам какво се извършва с мен..." И действително, до последната секунда от своя физически живот той отброява ударите на сърцето си и ги съпровожда с думите: "Бие, бие, бие..." Когато пулсът му замира, Халер извиква: "Край!" и издъхва в студения декемврийски ден на върха на славата си, оставил подире си завета на един непреклонен живот, отдаден докрай за благото на човечеството.





Wenzeslav Konstantinov, Albrecht von Haller
- Радио София, пр. "Орфей", 9 декември 1977.



© Венцеслав Константинов, 1977

| top | home | e-mail |

Created: 06.09.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop