ТВОРЧЕСТВОТО НА ХАЙНРИХ ХАЙНЕ В БЪЛГАРИЯ

Венцеслав Константинов


      Малко са световните поети като Хайнрих Хайне (1797-1856), които се оказали тъй дълбоко, всестранно влияние върху българския литературен живот, дори върху политическото мислене на българските писатели и дейци на културата. Творчеството на Хайне познава и превежда още поетът и общественикът ни Петко Рачов Славейков, свързал живота си с националното възраждане на страната. През 1866 година, по случай десетгодишнината от смъртта на големия немски революционен демократ, той обнародва във в-к "Гайда" преведеното от него стихотворение "Либе и змия". Високо цени литературното и общественото дело на Хайне писателят, политикът и публицистът Любен Каравелов. През периода от 1870 г. до Априлското въстание той публикува във в-к "Свобода", в-к "Независимост" и сп. "Знание" редица свои преводи на стихотворения от Хайне, между които "До моята майка", "Настанаха изново весели дни", "Нова песен". Близкият съратник на Каравелов в освободителната борба срещу османското владичество, великият поет-революционер Христо Ботев е четял възторжено Хайне и е черпил от него вяра и упование през трудните дни на емиграцията. И той, подобно на немския си събрат по перо и съдба, жадува да срази насилниците с меч и слово, да стане "тръба и барабан, обсаден топ..., да тръби и гърми като метежен вихър, дордето има един тиранин още на земята!" И Ботев като Хайне намира поетическа храна за разбунената си душа в народните песни и предания...

      След Освобождението влиянието на Хайне в обновената българска културна действителност не намалява. Народният поет Иван Вазов превежда и включва в съставената от него и Константин Величков "Българска христоматия" (1884) известното стихотворение "Бор", претърпяло впоследствие редица претълкувания от най-изтъкнати български поети и преводачи. А през 1892 г. видният професор-юрист д-р Йосиф Фаденхехт публикува във водещото литературно списание "Мисъл" поетическата творба на Хайне "Отровени ми са песните".

      Така името и немалка част от поезията на Хайнрих Хайне вече са познати на българската читателска публика, когато през 1902 г. излиза от печат сборникът "Стихотворения" в подбор и превод на П. Н. Даскалов - виден български журналист. Една година преди кончината си Пенчо Славейков издава книгата "Немски поети" (1911), в която отделя голямо място на любимия си Хайне: представя го с дванадесет песни. В очерка за живота и творчеството му той казва: "Хайне е живял вечно като изгнаник - и когато, едно време още, е бил у дома си, между свои. Такава е съдбата на всички пакостници, чийто неспокоен дух ги издига до висината, наречена Нещастие на Щастливите." А през 1917 г. в антологията "Западни зари. Китка преведени стихотворения от немски автори", съставена от П. К. Чинков, са публикувани тринадесет измежду най-хубавите стихотворения на Хайне из неговата "Книга на песните". Големият български поет, критик и теоретик, а също неуморен преводач Гео Милев издава през 1919 г. "Избрани песни и романси" от Хайнрих Хайне в свой превод. Творби на немския поет той включва и в двата си прочути сборника "Антология на жълтата роза" (1922) и "Кръщение с огън и дух. Революционна антология" (1923). През същата 1923 г. Димитър Осинин под псевдоним Лотос публикува подборка из "Книга на песните" в собствен превод. (Тази младежка творба на Хайне претърпява още редица преводи до 1948 г., когато е издадена изцяло от д-р Димитър Стоевски.) През 1936 г. проф. Л. Огнянов-Ризор публикува творбата на Хайне "Вицлипуцли", а през 1945 г. Д. Осинин превежда и известната поема "Германия. Зимна приказка". Цялостното поетическо творчество на Хайнрих Хайне е представено в отделен том "Лирика" в подбор и превод на Д. Стоевски към "Избрани произведения на Хайнрих Хайне в три тома", публикувани през 1956-57 г. в изд. "Народна култура" по случай стогодишнината от кончината на поета.

      Последната важна проява на преклонение към безсмъртното дело на Хайне е юбилейният том "Избрани творби", публикуван през 1981 г. в библиотека "Световна класика" на същото издателство. Томът съдържа най-хубавото от лиричните стихотворения на поета както и три творби из "Пътни картини", всичко в нов или ревизиран превод. В предговора си към сборника литературният критик Здравко Петров отбелязва: "Хайнрих Хайне е любим поет на революционерите, на всички, които са решили с най-алената кръв на сърцето си да изменят действителността които са сложили в сърцето си и нещо от нежността и изяществото на Хайневата лирика и са писали между другите имена и неговото върху знамето на освободителното си дело."


      Българската читателска публика отрано опознава и прозаичното творчество на Хайнрих Хайне. Още през 1889 г. Е. Каравелова превежда и публикува пътеписа "Пътуване по Харц", като преводът на стихотворенията в него е дело на ревностния поклонник и популяризатор на Хайневото творчество Пенчо Славейков. През 1894 г. в сп. "Светлина" се появява хумореската на Хайне "Чаят" в превод на Н. Събев, а през 1911 г. писателят Константин Константинов заедно с преводача Х. Левенсон публикуват във "Всемирна библиотека" Хайневите "Идеи". През 1912 г. следват "Флорентински нощи" в превод на Геро Пеев, а през 1914 г. - "Някой си аз. Мисли и бележки" в превод на д-р Л. Гаврийски. През 1917 г. Г. Недков издава в Пловдив литературно-критическата творба на Хайне "Шекспировите моми и жени", а през 1919-1921 г. излиза за първи път цялостния превод на "Пътни картини", дело на преводача П. К. Чинков.

      Прозата на Хайнрих Хайне е представена най-пълно в първите два тома от "Избрани произведения" (1956) в подбор на проф. Любомир Огнянов-Ризор, където са включени "Пътуване по Харц", "Нордерней", "Идеи. Книга Le Grand", "Пътуване от Мюнхен до Генуа", "Баните в Лука", "Градът Лука", "Равинът от Бахерах", "Из мемоарите на господин Шнабелавопски", "За любовта към отечеството", "Френска действителност" и "Лутеция". А в 1972 г. изд. "Народна младеж" пусна от печат нов подбор от "Пътни картини" в превод на д-р Димитър Стоевски. По случай сто двадесет и петата годишнина от смъртта на поета изд. "Наука и изкуство" публикува през 1981-1982 г. в поредицата си "Естетика и изкуствознание" два тома теоретични съчинения на Хайне. Съставителството, предговорът и коментарите са на проф. Исак Паси, преводът е дело на Страшимир Джамджиев, а редактор е видната наша германистка Жана Николова-Гълъбова.


      Отзвукът на Хайневото творчество и политическо дело в България проличава от множеството критически статии, изследвания, монографични студии и дори художествени творби, посветени на немския поет. Така първата "критическа" реакция у нас е стихотворението на Иван Вазов "Хайне", публикувано през 1889 г. През 1892-1893 г. в списанието за наука, литература и критика "Мисъл" е отпечатано изследването на Д. Т. Страшимиров "Гьоте и Хайне. Един контраст", а Пенчо Славейков публикува в същото списание през 1906-1907 г. статиите си "Хайнрих Хайне" и "Хайне в България". Влиянието на поета върху творческото дело на самия Славейков дава повод на Н. Тумпаров да обнародва в сп. "Листопад" от 1914 г. студията си "Хайне и младият Славейков", а през 1920 г. литературният критик Малчо Николов помества в сп. "Златорог" работата си "Славейковите преводи на Хайневи песни". Видният български учен и литературен историк проф. д-р Михаил Арнаудов разглежда живота и творчеството на големия немски поет в очерка "Хайнрих Хайне" от книгата си "Личности и проблеми. Литературни очерки" (1925), а Теодор Траянов публикува на страниците на сп. "Хиперион" от 1928 г. стихотворението си "Последният сън на Хайне".

      Особено силен е отзвукът на Хайневото дело у нас през 1921 г., когато се чества седемдесет и петата годишнина от смъртта на поета. Сп. "Българска реч" публикува студията на Еню Николов "Хайнрих Хайне", а в-к "Литературен глас" посвещава целия си брой от 4 април 1931 г. на паметта му. Тук са отпечатани статиите "Хайне в ''Книга на песните''" от проф. Александър Балабанов, "Хайне и немските литературни историци" от проф. Константин Гълъбов, "Младежката лирика на Хайне" от д-р Живка Драгнева, "Хайнрих Хайне. Биографична скица" от Люба Драмалиева, "При гроба на Хайне" от проф. Асен Златаров, "Боговете в изгнание" от Вл. Пеев, "Съдбата на Хайне" от писателя Стилян Чилингиров и "Хайне, Шуберт, Шуман" от Асен Балкански.

      След годините на Втората световна война у нас пораства интересът към творчеството и съдбата на големия немски поет. През 1948 г. Люба Драмалиева-Коджейкова публикува в сп. "Език и литература" статията си "Хайне у нас", която представлява преглед на преводите на Хайневи творби в България дотогава. През 1949 г. същата авторка обнародва изследването си "Ботев и Хайне" в сборника, посветен на стогодишнината от рождението на великия български поет-революционер.

      През 1956 г., когато световната културна общественост чества стогодишнината от смъртта на Хайнрих Хайне, в България излизат множество статии, между които по-видно място заемат студията на Димитър Аврамов "Хайнрих Хайне като мислител" в сп. "Философска мисъл", есето на Здравко Петров "Хайнрих Хайне" в сп. "Септември" работата на Надежда Андреева-Попова "Хайнрих Хайне и театъра" в сп. "Театър", проучването на Люба Драмалиева-Коджейкова "Творчеството на Хайне по време на дружбата му с Маркс" в сп. "Септември" и очеркът на проф. Ст. Станчев "Хайнрих Хайне. Живот и творчество" към трите тома "Избрани произведения".

      Безспорно най-значителен принос към проучването на Хайневото дело представлява у нас монографичният труд на проф. д-р Константин Гълъбов "Хайне. Романтизъм и реализъм", публикуван в София през 1967 г. Тук се прави задълбочен анализ на целия творчески път на поета, посочват се движещите сили в неговото мирогледно развитие. През 1972 г. Стоянка Михайлова обнародва в сп. "Литературна мисъл" статията си "Непубликуван труд на Пенчо Славейков за Хайне" заедно с очерка на българския поет "Хайнрих Хайне". По случай 175-та годишнина от рождението на Хайне и проф. Кръстьо Горанов отпечатва във в-к "Труд" статията си "Славеят-барабанчик", а проф. Стефан Станчев във в-к "Литературен фронт" статията "Ярък поет и непреклонен воин". През 1973 г. Донка Илинова отбелязва значението на Хайневото дело в статията си "Хайнрих Хайне", публикувана в сп. "Родна реч". Важна критическа публикация върху делото на великия немски поет и влиянието му в България е студията на проф. Стоян Каролев "Ирония и свободолюбие. Пенчо Славейков и Хайнрих Хайне", отпечатана през 1975 г. в сп. "Пламък". Тук трябва да се спомене и предговорът на Здравко Петров "Певец на любовта и свободата" към тома "Избрани творби" (1981). А встъпителната студия на проф. д-р Исак Паси към естетическите съчинения на Хайне (1981) представлява значителен принос към усвояването на мисловната вселена на великия поет.


      Този преглед на по-важните публикации на творбите на Хайнрих Хайне в България, както и на критическите разработки върху него за период повече от едно столетие, показва не само интереса към литературното творчество на големия немски поет у нас, но и към всестранното му дело на революционен демократ.





Wenzeslav Konstantinov, Heinrich Heines Werk in Bulgarien
- In: сп. "Международно културно сътрудничество", София, кн. 1, 1982.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop