ГОТХОЛД ЕФРАИМ ЛЕСИНГ

Венцеслав Константинов


      Готхолд Ефраим Лесинг може да бъде наречен основоположник на просветителската немска театрална култура. Той създава в Германия първата социална драма и първата национална комедия. Като проницателен театрален критик и теоретик той се бори за създаването на немския национален театър. Въодушевен от мисълта за едно свободно човечество, изпълнен с вяра в разума и в победата на духа над житейските условности, Лесинг достига - особено във философския си етюд "Възпитание на човешкия род" -   до непостижима за времето висота на историческо мислене. Като водач на зрялото Просвещение неговото идейно въздействие прониква във всички области на немската култура.

      Роден в малкото саксонско градче Каменц през 1729 г. в семейството на пастор, Лесинг получава първите знания за живота от баща си. А след като завършва Майсенското княжеско училище, той постъпва в Лайпцигския университет, където следва теология и медицина, но интересите му са насочени към философията и филологията.

      С пристигането си в Лайпциг младият Лесинг се пристрастява към театъра, става негов усърден посетител и се запознава с всички актьори от трупата на Каролине Нойбер. Там той написва и първата си комедия "Младият учен", с която жъне голям успех. Оттук нататък животът му преминава в чести пътувания - той работи като секретар на един аристократ в Холандия, а през време на Седемгодишната война е секретар на губернатора на Силезия в Бреслау. В Хамбург Лесинг написва знаменитата си книга "Хамбургска драматургия" - сборник от театрално-критически фейлетони, - която създава цяла епоха в историята на европейската театрална критика.

      Лесинг умира в Брауншвайг, едва петдесет и две годишен, в самота и огорчения. Той оставя завета на един непреклонен живот, проникнат от мощна мисъл и борба за независимост. Затова Гьоте възкликва в една от беседите си с Екерман: "Такъв човек като Лесинг ни е нужен, защото той е велик именно благодарение на своя характер, благодарение на своята твърдост".

      Лесинг удивлява съвременниците си със своята благосклонност към оригинални личности, авантюристи и скитници, на които помагал парично въпреки постоянните си материални затруднения. Така през 1779 г. той бил посетен от един немски лъжефилософ на име Кьонеман, автор на твърде объркана метафизична система, и Лесинг го издържал в продължение на няколко месеца заедно с любимото му куче.

      Най-значимата трагедия на Лесинг "Емилия Галоти" била замислена като илюстрация към неговата теория на драмата. Тя била поставена за първи път в Брауншвайг през 1772 г., където тогава играела трупата, ръководена от търговеца Зайлер. Макар Лесинг да отстранил политическия елемент от драмата си, той успял да предизвика у зрителите дълбоко чувство на негодуване и протест против ограничеността на немския живот. Публиката била учудена, че принцът от драмата не намира своето заслужено наказание от камата на Одоардо, ами възмездието бива предоставено на бога. Младежта разбрала много добре, че в пиесата има нещо, което не се казва, но за което се намеква - а това било тиранията на абсолютизма! На всичкото отгоре премиерата на "Емилия Галоти" била подготвена по случай рождения ден на херцогинята. Уплашен от възможността за скандал, Лесинг написал писмо до херцога, в което го уверил, че пиесата не представлява "нищо повече" от възкресяване на един стар римски сюжет, разказа за Виргиния, разработен от него още преди много години. Херцогът се уловил на въдицата и премиерата преминала с голям успех, като владетелят не разбрал нищо, а онези, които разбрали, можели само да си мълчат. "Емилия Галоти" била посрещната навсякъде радушно, а във Виена, за да бъде задоволен вкусът на публиката, тя била превърната във фарс. Така изпълнителят на Одоардо си разчеквал устата чак до ушите, плезел се на публиката и след като убил Емилия, облизал кръвта от камата си. Ала тази безвкусица се харесала много на Йосиф II и той заявил: "Още никоя друга трагедия не ме е разсмивала толкова много!"





Wenzeslav Konstantinov, Gotthold Ephraim Lessing
- Радио София, 14 април 1978.



© Венцеслав Константинов, 1978

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop