НЕВЪЗМОЖНОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Венцеслав Константинов


      Романът "Обратният път" от Ерих Мария Ремарк излиза от печат през 1931 г. в Берлин и още същата година е публикуван на български - дори в два различни превода.

      Първият превод излиза в две различни издателства: първа част в изд. "Цвят" (прев. Дим. Подвързачов) и втора част в изд. "Плод" (прев. П.К. Чинков). Сравних това издание с немския оригинал и установих, че то е силно съкратено, липсват въведението и послесловът на автора, а самият превод е разностилен и на много ниско равнище.

      Вторият превод излиза в книгоиздателство "Право" (прев. д-р Живка Драгнева и д-р Гора Иванова) като номер от библиотека "Перли на световната литература". Това издание е пълно, но преводът е тежък и скован.

      Очевидно преводите и на двете издания са правени набързо и нямат нужните художествени качества. Шестнадесет години по-късно - през 1947 г. - в същото книгоиздателство "Право" излиза нов превод на романа "Обратният път" под заглавие "Завръщането". Преводът е дело на д-р Вера Плочева, но и този път не блести с особени качества.

      Така че този втори по-голям роман на Е. М. Ремарк (ако не броим "Мансардата на бляновете" (1920), българско издание от 1933 г., и "Спирка на хоризонта" (1927-1928), неиздаван у нас) е добре познат на българските читатели, но в незадоволителен превод.

      Според авторитетната литературна критика "Обратният път" трябва да се разглежда като продължение на световноизвестния роман на Ремарк "На Западния фронт нищо ново" (1929), макар и да му отстъпва по художествени достойнства. (Това обаче не е попречило "Обратният път" да е преведен на двадесет и четири езика). В българския периодичен печат за този роман-продължение са писали Димитър Полянов в сп. "Наковалня" през 1931 г. и Г. Делчев във в. "Поглед" през 1970 г.

      Нека кажем и това, че когато през 1933 година на власт в Германия идва Хитлер, нацистката преса нарича романите на Ремарк "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" "литературно предателство към войните от Световната война" и това е причина те да бъдат публично изгаряни. Така че тези две книги са свързани и от общата си политическа съдба.

      Действието на "Обратният път" започва там, където писателят оставя своя герой Паул Боймер малко преди смъртта му в "На Западния фронт нищо ново" - на бойната линия, броене дни преди примирието през 1918 г. Оттам започва и завръщането на победената армия в Германия, "обратният път" към живота. В центъра на действието стой група фронтови другари; някои от тях са познати на читателя още от "На Западния фронт нищо ново". След дългото и уморително пътуване те се озовават в своята родина, разтърсвана от Ноемврийската революция.

      За повечето от тях е трудно да пуснат отново корен в цивилния живот. Селянинът Адолф Бетке се завръща в своето стопанство, но бракът му е разстроен. В пристъп на ревност той застрелва невярната си съпруга. Изправят го на съд и го осъждат, макар бившите му фронтови другари да привеждат доказателства, че не той, а войната всъщност е виновна за злочестата му съдба. Някогашните гимназисти лейтенант Брайер и разказвачът заемат отново местата си на училищната скамейка. Но в последна сметка Брайер изгубва всякаква надежда да намери задоволително поприще в следвоенния живот и се самоубива, понеже през време на войната се е заразил от неизлечима венерическа болест - тук болестта се превръща в символ за белязаността на едно "загубено поколение". Георг Рае постъпва в доброволческия корпус с очакването да намери там липсващата му фронтова дружба, но остава разочарован. В една гротескна сцена той се завръща на бойното поле, където са кръстовете на погребаните му бойни другари и там се застрелва, за да бъде "един от тях". А разказвачът става учител в едно малко селце; той стига до убеждението, че "животът сам по себе си" е задача, с която той трябва да се справи.

      Духовната близост между героите на "Обратният път" и "На Западния фронт нищо ново" е неоспорима. Нещо повече: в "Обратният път" Ремарк доразвива своите идеи от предишния роман - едно поколение, което е прекарало младостта си на фронта, е вече изгубено за цивилния живот, то е неприспособимо, то е обречено. Затова едни се самоубиват, други изчезват в затворите, трети изпадат в резигнация и заживяват с дребните грижи на всекидневието, лишени от високи цели и идеали. Нервното напрежение на войната се трансформира у тях в социална апатия. А с това, по думите на критика Алфред Антковяк, изчезва и най-доброто, което е породила войната: фронтовото другарство.

      Според писателя Ф.К. Вайзкопф романът "Обратният път" е несполука за своя автор. И действително, сравнен с "На Западния фронт нищо ново", той представлява художествено отстъпление както в стилистично, така и в композиционно отношение. Съветският критик Иля Фрадкин вижда неговата стойност в разкриването на социалните условия в Германия след Първата световна война, които стават причина за разпадането на "образцовата хармония на фронтовото другарство".

      Според мене категоричните отрицателни преценки за романа са пресилени. Те са повлияни от огромния, необикновен успех на предишния роман на Ремарк - "На Западния фронт нищо ново", който в стилистично отношение е почти на същото равнище, но е по-жизнен, по-драматичен и по-заинтригуващ. Смятам, че ако двата романа се и издадат заедно, слабостите на "Обратният път" ще станат по-незабележими и ще бъдат приглушени от значимостта на общата проблематика на двете творби.





Wenzeslav Konstantinov, Der unmögliche Weg zurück
- Издателство на Отечествения фронт, София, 27 октомври 1987.



© Венцеслав Константинов, 1987

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop