ОБУЩАРЯТ-ПОЕТ ХАНС ЗАКС

Венцеслав Константинов


      Книгопечатането с подвижни букви, което изобретил Гутенберг, дало възможност на средно богатия немски бюргер да купува и чете книги. А свободният град Нюрнберг, където живеел и развивал своя талант обущарят-поет Ханс Закс, бил един от най-големите центрове на цеховата промишленост в Южна Германия от времето на Реформацията. Оттук минавали търговските пътища от Италия за Рейн и Нидерландия, оттук прониквали и облагородяващите културни влияния на изкуството от Средиземноморието. В този патрициански град се зародила голяма художествена школа, от която произлязъл близкият приятел на Ханс Закс, великият живописец, филолог и историк Албрехт Дюрер. В Нюрнберг достигнало своя връх и онова певческо умение, което културната история на Германия познава под името изкуство на "майстерзингерите".

      Наред със своята професионална дейност на градски занаятчии - тъкачи, обущари, шивачи - майстерзингерите съчинявали стихове в чест на бога и за възхвала на примерния и доблестен живот на немския бюргер. Те били организирани в литературни групи, подобни на занаятчийските цехове и упражнявали своето поетическо умение според строгите закони на занаята. Имали специални сборници с правила, според които младият певец, за да добие званието майстерзингер, трябвало да премине през трудно обучение като ученик и калфа. А в празник майстерзингерите уреждали поетически състезания, на които се печелили големи награди. Те пеели за любовта, за пролетта, за цъфналия май, за слънцето и благодатния дъжд, за обикновените човешки радости и грижи, за тихия и животворен труд.

      Ханс Закс израснал в Нюрнберг като единствено дете на заможен майстор шивач и понеже бил надарен, както сам казва, "с ум и разум", баща му го пратил да се образова в местното латинско училище. Тук наред с религия се преподавало латински, гръцки и "хуманиора" - а това ще рече науките на древните: граматика, диалектика, реторика, аритметика, музика, астрономия и геометрия. Тези предмети се изучавали в университетите и според тях наричали тогавашните учени "хуманисти". Петнайсетгодишен, младият бюргер напуснал училище, за да овладее почетния занаят на обущар. Съвсем рано у него обаче се събудили литературни интереси и той започнал да изучава "майсторско пение" и да участва в публичните майстерзингерски надпявания. Като новоизпечен обущарски калфа Ханс Закс пребродил цяла Германия, пътувал из Нидерландия, застоявал се в долината на Рейн, упражнявал занаята си из Тюрингия и Саксония. И навсякъде по време на своите странствания той се запознавал с певческите школи и се усъвършенствал в "благородното изкуство" на майстерзингерите. Когато калфата се завърнал в родния си Нюрнберг, той бил провъзгласен за майстор в обущарския цех, оженил се, основал собствена певческа школа и заживял тихия живот на трудолюбив бюргер, който еднакво усърдно се занимава със своя занаят и със своята поезия. Тогава Ханс Закс изнамерил и своя лична "сребърна мелодия", която станала основа на повечето от неговите песни. В една от тях, озаглавена "Разговор с музите", добилият самочувствие поет изобразява алегорично как му се явяват при една разходка деветте музи и как всяка една го награждава с някое нужно за изкуството му качество: любов към поезията, владеене на художествените правила, прилежание и издръжливост, дарба за създаване на нови мелодии, разсъдък и мъдрост, за да различава доброто от злото и полезното от вредното. Накрая музите го даряват с умението да пише на разбираем и приятен стил. Всички тези качества майстерзингерът трябвало да използва за прослава на добрите нрави и за порицаване на пороците, за въздигане на опечалените души и за вкарване в пътя на безразсъдната младеж. В тази си поема Ханс Закс излагал задачите на своето изкуство, като подчертавал неговия морално-педагогически характер.

      Светогледът на поета-обущар се формирал изцяло от владеещите в Германия идеи на Реформацията. Още когато Мартин Лутер разлепил по стените на църквата във Витенберг своите деветдесет и пет тезиси срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции, Ханс Закс възхвалил неговата смелост в една алегорична поема от седемстотин стиха, озаглавена "Витенбергският славей, чиято песен ехти навред". Успехът на тази поема бил огромен - за една година тя претърпяла шест издания и направила младия поет прочут из цяла Германия:

                                                                          Свести се! Близо е денят!
                                                                          Ехти от онзи цъфнал рът
                                                                          на славей чуден песента
                                                                          и буди с ясен глас света!
                                                                          Нощта на запад веч умира,
                                                                          от изток светъл ден напира,
                                                                          червено-пламенна зора
                                                                          сред тъмни облаци изгря
                                                                          и скоро слънцето ще блесне!
                                                                          Луната бледа е и гасне,
                                                                          че тя с измамливо лице
                                                                          слепеше стадото овце
                                                                          и то пастира свой остави.
                                                                          Тъй в пущинаци и дъбрави,
                                                                          по страшни долища, без път
                                                                          го водеше на лъв гласът.
                                                                          Овцете бурени пасяха
                                                                          и в подли примки се плетяха,
                                                                          които, за да сее страх,
                                                                          лъвът поставяше пред тях.
                                                                          Тогаз разкъсваше ги той
                                                                          с помощниците си безброй -
                                                                          свирепи вълци, зли змии,
                                                                          що спяха в сухите треви
                                                                          и смучеха до кръв овцете,
                                                                          без да им чуват плачовете.
                                                                          Най-сетне над света просветна
                                                                          и песен заехтя приветна
                                                                          на славей нежен във нощта!
                                                                          Настъпи вече утринта
                                                                          и лъвския лъжовен лик
                                                                          разбули слънцето за миг!

      Тази поема, столетие по-късно, Рихард Вагнер превръща в "Химна на Реформацията" в музикалната си драма "Нюрнбергските майстори-певци".

      В немската литература на XVI в. Ханс Закс заема такова място, каквото е отредено на Лукас Кранах в изобразителното изкуство. И двамата предпочитат да останат в кръга на националните културни представи и вкусове. Подобно на Кранах, който наивно облича античните митове или библейските легенди в одеянията на съвременния му бюргерски живот, Ханс Закс изобразява в поезията си винаги немските обичаи и нрави. С подкупваща наивност той разказва за делнични събития и никога не пропуска да вдигне накрая нравоучително пръст и се обърне към читателя си ту с назидание, ту с добър съвет или благопожелание. Убеден привърженик на житейската мъдрост, основана на "здравия разум", Ханс Закс проповядва трудолюбие, честност и умереност. Той желае да види богатите щедри и отзивчиви, децата - послушни и възпитани, а брака и семейството - ненакърними и озарени от вечна светлина. Върхът на неговото поетическо творчество представляват хумористично-поучителните "шванки", в които осмива поповете, калугерите, изобличава разврата, мързела, сребролюбието и глупостта на духовенството.

      Нюрнбергският поет-занаятчия създава с обемистото си творчество, възлизащо на повече от шест хиляди произведения, истинска жива хроника на своето време. В поемите, фарсовете, трагедиите и комедиите си Ханс Закс изобразява литературно всички области на живота и на знанието, които представляват интерес за немското бюргерство. Той е истински народен поет, срещу когото, по думите на Томас Ман, "школата е безсилна, защото простолюдието го е носело на ръце". А Гьоте, който го открива наново за своето време, ще възкликне в изповедната си творба "Поезия и истина": "Ханс Закс, действително съвършен поет, ни беше най-близък по дух. Истински талант, разбира се, не рицар и придворен, а обикновен бюргер, за каквито ние също се смятахме. Неговият дидактичен реализъм ни харесваше и ние при много случаи използвахме лекия му ритъм и лесната му рима Този маниер ни изгледаше така удобен за съвременната поезия, а от нея имахме нужда всеки час." Гьоте изразява възхищението си от ренесансовия поет в стихотворението си "Поетическото послание на Ханс Закс". Защото този народен гений, закърмен със здрав и светъл дух създаде истинско голямо национално изкуство, устояло през вековете тъкмо със своята наивна красота и жизнерадост.





Wenzeslav Konstantinov, Der Schuster und Dichter Hans Sachs
- Радио София, пр. "Орфей", 4 април 1978.



© Венцеслав Константинов, 1978

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop