ВОЛФГАНГ БЕХЛЕР: НАСЪН

Венцеслав Константинов


      Някои умеят да живеят, а други - да сънуват. За шестдесет и три годишния Волфганг Бехлер животът, изглежда, вече е сън, а сънят - истински живот, по-действителен от действителността поради своята интензивност.

      Поетът Бехлер - а той е преди всичко поет - е имал чудесната идея да записва сънищата си десетилетия наред и да събере по-интересните от тях в книга. Учудващото е, че тази книга се чете с увлечение като най-добра проза - в нея присъстват пак "нещата от живота", но освободени от техните причинно-следствени връзки, от досадните закономерности, владеещи в "царството на необходимостта". Оказва се, че сънищата са поезията на нашето съществуване върху тази земя и е жалко, че им обръщаме толкова малко внимание. Вероятно най-добрите от вас си водят дневник (аз съм се опитвал много пъти, но съм се отказвал), но колко са онези, които си водят "нощник"? Та нима "събитията на деня" - объркани, хаотични, лишени от смисъл и изцяло заредени с отрицателно емоционално напрежение - са по-важни от "събитията на нощта", от интимните ни съновидения, в които сме по-истински, по-цялостни и сякаш по-човечни? Не ми се искаше да споменавам Фройд, но очевидно се налага - според прочутия виенски психиатър от материята на сънищата и мечтите (на немски това е една дума) са изтъкани и художествените произведения. Така че всичка ставаме поети, но...насън.

      "Насън"- така е озаглавил и книгата си Волфганг Бехлер, който сега предлага на читателите и почитателите си "избрани сънища" от периода 1972-1985 г. Всъщност Бехлер е "стара нощна птица" и неосветената част от денонощието (и от живота) е негова родна стихия, сред която изгражда цялото си творчество. Първата му книга бе романът "Нощният гост" (1950), а преда повече от десетилетие излезе стихосбирката му "Нощен живот". През 1972 г. Бехлер публикува и първата си книга със сънища, озаглавена "Съновидения" - тя включваше "текстове" от периода 1954-1969 г. Сега новата книга е естествено продължение на старата; "Насън" (1988) доразвива неговите нощни "идеи" и това определение съвсем не е абсурдно - оказва се, че както живеем, така и сънуваме, а житейското ни "развитие" се отразява и на нашите видения.

      Нощната проза на Волфганг Бехлер е нежна и деликатна, в нея няма брутални движения, няма груби пориви и неутолими желания. В сънищата на поета има доброжелателство, доверие, човешко съучастие и... мъничко страх. Досегът с другите хора утолява копнежа по взаимност, но той е и застрашителен. (Няма нищо по-ужасно от това да се събудиш посред нощ с чувството, че до леглото ти стои непознат ЧОВЕК!) Но насън се извършва и чудото да летиш и да си напълно щастлив. В едно свое стихотворение Бехлер казва:

                                                            Насън срещите са по-лесни.
                                                            Вратите се отварят без натиск:
                                                            в стената, във въздуха,
                                                            а лицата са
                                                            свободни от недоумение и сдържаност.
                                                            Крачиш през щастието
                                                            като през топъл дъжд...

      Критиката отбелязва, че Бехлер е записвал сънищата си пестеливо и трезво, без да ги интерпретира, тъй че те съдържат нещо "издайническо" за сънуващия, но и за анализиращия читател. Защото съновиденията на Бехлер имат и социални подбуди. В тях "става дума" за войната и следвоенното време, за пленничество и революция; в тях непрекъснато се появяват лицата на хора, вплели съдбата си в новата история на Германия - Гюнтер Грас, Готфрид Бен, Ернст Блох, Ингеборг Бахман, Петер Хухел и др. Сънищата на поета издават и някои лични подбуди - изникват образите на бащата и майката, на жени и деца, но преди всичко основната грижа и радост си остава ЛИТЕРАТУРАТА.

      Странното на тази книга е, че една толкова интимна област като сънищата може да разбуди у читателя асоциации с личните му преживявания и душевни движения. Защото сходството не се проявява в самата "случка", а в нашето ОТНОШЕНИЕ към сънуваното събитие. Книгата на Бехлер е истинска провокация за склонния към самонаблюдения читател - човек се усеща изведнъж "разкрит", но не като престъпник, а като дете, което играе на жумичка и трябва да излезе от скривалището са. А в този акт на саморазкриване - защото кой, ако не ние самите се намираме - има необикновено очарование. И още по-странното е, че чуждите сънища действат "възпитателно" върху нашите - ако сънуваш, например, че крадеш лъжица (според Фройд: фалически символ), наяве започваш да се срамуваш, иска ти се да бъдеш ЧЕСТЕН ДОРИ НАСЪН.

      По-важното, разбира се, е придобитото от книгата на Бехлер умение да се вглеждаме в несъзнателните проявления на живота си - така разбираме нещо за себе си, а и за света, в който живеем, нещо твърде съкровено и истинско, за да го споделяме гласно. Мисля, няма да е пресилено да се каже, че книгата на Бехлер е ОТКРОВЕНИЕ, което разбужда други откровения.





Wenzeslav Konstantinov, Wolfgang Bächler: Im Schlaf
- In: сп. "Книгосвят", София, кн. 12, 1989.



© Венцеслав Константинов, 1989

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop